В Парламента ще транжират Конституцията по спешност

В този контекст ще добавя, че в Парламента днес мнозинството започва с транжирането на Конституцията.

Вече писах, че с оглед процедурата използваният от управляващите предколеден поход срещу основния ни закон хич не ми е по вкуса, макар и голяма част от обсъжданите промени да изглеждат наистина наложителни.

А транжирането ще се осъществи въз основа на проведените през уикенда заседания на т.нар.  конституционна комисия, създадена от Народното събрание. Гледах по-голяма част от заседанието й онлайн и видях как шест от нейните членове, представляващи парламентарното мнозинство, разпарчетосаха набързичко Конституцията ни докато паралелно се мъчеха тук-там да схванат какво точно правят. И днес председателят й г-н Чолаков (ГЕРБ) ще предлага парчетата от името на шест милиона граждани, които също нямат идея какво конкретно се променя и защо – материята по принцип е сложна, което се видя и от коментарите на присъстващите на заседанието на комисията конституционалисти с безценен теоретичен и практически опит, и от многобройните негативни депозирани становища. Промените са и много на брой, а и някои от тях претърпяха същностни корекции по време на обсъжданията; други въобще не бяха приемани еднозначно дори и от мнозинството.

На този фон обществото целенасочено е оставено в неведение дори и без елементарни пояснения. А финализираният текст, който ще се обсъжда в зала под формата на доклад, стана публично наличен вчера на 18 декември – на практика буквално преди часове. Става дума за 37 (тридесет и седем) страници специфична материя, та дори и най-желаещите да се запознаят по същество със съдържанието на доклада, реално нямат тази възможност.  

Така, само шестима квази легитимници от общо деветте члена на комисията буквално наложиха многобройни изменения, засягащи целия народ, и ще чакат колегите им  от мнозинството да ги приемат в зала. А защо „квази легитимници“ ли? Ами защото формално те са легитимно избрани от Парламента да участват в тази комисия, която има своя мандат, приет по установения ред; реално обаче шестимата концентрират представителството си не спрямо българските граждани, а спрямо партийните си лидери. Да припомня, че последните – по думите на председателя на комисията - страстно желаели промените в Конституцията да минат в дните преди Рождество, което се оказа водещ стимул за бързането. На този фон г-н Чолаков (както и при промяната на Изборния кодекс) сигурно пак ще  се похвали „Хубава работа свършихме“ – той вече директно си потърси оценката на министъра на правосъдието.

Нека обаче и аз като един от шестте милиона български граждани да споделя и моята оценка.

В процедурен план за мен подходът с това препускане по основния ни закон е откровено безобразен – още повече, когато е налаган с абстрактни за важността на темата мотиви. Извън сляпото подчинение на волята на партийните ръководители, истинската причина за скоростното депутатско поведение беше огласена от г-н Христо Иванов (ППДБ) по време на участието му в едно предаване по радиото преди два дни. В резюме, той каза в прав текст, че се бърза с Конституцията заради притеснения за стабилността на сглобката – можела и да не изкара, та по-добре да приемат конституционните промени. И това са стабилните аргументи за забързана и потайна промяна на най-важния нормативен акт във всяка държава?! Още по-цинично прозвуча и обяснението защо попълването на регулаторите щяло да остане за по-късно – и то щяло да е проблемно, но не толкова, та можело да мина на по-заден план. В този контекст е добре поне, че и регулатори за парцелиране не останаха много. В БНБ управителят беше преизбран през лятото, а и бяха назначени подуправители; КЗК си е бетонирана за ГЕРБ още от миналата година с нарочно изменение на закона. А за някои от останалите регулатори (КЕВР напр.) управляващите само не са обявили официално имената на тези, които са подготвени за формално избиране на вече явно съгласувания квотен принцип. За сметка на това е заложена възможността чрез закон да се въвеждат различни квалифицирани мнозинства спрямо регулаторите при формализиране на избора – интересуващите се да погледнат Параграф 5 от предложенията. Така хем на някои регулатори ще им бъде показано, че са по-маловажни от други, хем ще има възможност Парламентът да си играе с кворума в зависимост от духането на вятъра, та и мечтата на г-жа Десислава Атанасова за квотно партийно задоволяване да е безпроблемно изпълнима.

Честно казано, на фона на обявения доклад с очакваните изменения аз лично се почувствах леко обиден на г-н Чолаков. По време на съботното заседание на конституционната комисия той изчете имената на хората, направили предложения за промени в Конституцията, а мен ме пропусна. И тъй като по закон само депутат трябва да припознае предложенията на такива като мен, за да бъдат въобще дискутирани, използвам възможността да го помоля да ги припознае така, както са написани в посочената по-горе статия. Да припомня кои са те: обявяване на прокуратурата за юридическо крило на ГЕРБ; обявяване длъжността „Председател на КЗК“ за пожизнена с право на наследяване;  и въвеждане на тест за политическа лоялност към управляващите, вкл. и на ротационен принцип. Ако са му необходими допълнителни аргументи извън изложените, съм готов да му ги подшушна.

И още нещо – само преди две седмици беше обявено проучване, направено по поръчка на Българския институт за правни инициативи, от което става ясно, че 95% от българските граждани нямат въобще или имат само бегла представа какво се замисля за изменения в Конституцията. И това е преди да е наличен обявеният вчера доклад на конституционната комисия, за който стана дума.

Та по този повод за финал имам един риторичен въпрос. Има ли още някой, който да мисли, че на тези хорица в Парламента им пука за шестте милиона български граждани, след като са готови да променят по този начин не какво да е, а Конституцията на страната  - при това не в името на гражданите, които реално Конституцията засяга, а в името на волята на партийните си лидери, както и заради стабилността на някаква отчайващо изглеждаща сглобка?

Славчо Нейков