Системите за съхранение на въглерод: Ключов инструмент или скъпо удоволствие за разсейване от екологичните цели?

Въпреки че експертите са скептични относно технологията за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), това не спира компаниите по света да инвестират сериозно в оборудването като ново технологично средство за декарбонизация. Тъй като петролните и газовите фирми се стремят да продължат да изпомпват петрол толкова дълго, колкото търсенето и националните разпоредби позволяват, те трябва бързо да намерят начин да намалят своите въглеродни емисии – и тук  на сцената влизат CCS технологиите. Компаниите, работещи в индустрии, които трудно могат да извършат зеления преход, са били многократно призовавани за фалшиви зелени инвестиции, виждат CCS като лейкопласт върху рана от куршум. Докато учените по света просто вярват, че CCS е масово преувеличена технология, с малко доказани резултати. Това обаче не спира частните компании и държавните правителства да инвестират сериозно в CCS с надеждата, че това ще им помогне да постигнат задаващите се строги климатични цели, коментира изданието Oilprice.com.

Учените казват, че успехът на CCS технологиите в мащаба, който много компании обещават, е трудно изпълнима цел. Интегрирането на технологията CCS в операциите остава сложно и скъпо, което означава, че само компании, изпитващи огромни затруднения в зеления преход, могат и ще инвестират в оборудването. Това накара правителствата по света да осигурят финансиране за CCS технологии в подкрепа на усилията за декарбонизация.

В предишни години правителството на САЩ е похарчило милиарди долари под формата на безвъзмездни средства и данъчни кредити за CCS операции в електроцентрали. Въпреки това, само 14 от тези проекти остават в експлоатация, като около половината използват най-евтините форми на CCS оборудване.

Приемането на Закона за намаляване на инфлацията (IRA) през 2022 г. стимулира по-голямо финансиране в CCS. До момента са одобрени над 150 проекта. Но много от тях ще отнеме между пет и седем години, за да се развият. Високата цена на инсталирането на CCS и сложността на системата за данъчни кредити в САЩ възпираха компаниите да приемат технологията през предходните години, което означава, че няма какво да се покаже от предишните политически усилия на САЩ за подкрепа към системите за CO2 съхранение. И компаниите са изправени пред допълнителни предизвикателства къде да съхраняват уловения CO2, за което трябва да получат разрешителни, одобрени от Агенцията за опазване на околната среда.

Има сериозни забавяния в индустрията, които вероятно ще продължат, освен ако САЩ не разхлабят бариерите си пред инсталирането на CCS технология в нови и съществуващи проекти. Джеймс Лусиер, управляващ директор на изследователската група Capital Alpha Partners, заяви: „Дори десетки милиарди долари данъчни кредити за поглъщане на въглероден диоксид няма да направят тръбопроводите да се движат по-бързо.

„Мнозина сега са загрижени, че това, което беше предложено като краткосрочно решение, може да се превърне в средносрочно или дори в дългосрочно решение, когато компаниите трябва вместо това да се стремят да декарбонизират операциите при източника на замърсяване чрез използване на зелена енергия.

Много големи проекти за CCS през последните години не успяха да се представят на първоначално очакваното ниво. Например проектът Gorgon в Австралия, ръководен от Chevron, не успя да работи на повече от 70 процента от капацитета си, откакто стартира през 2019 г. Експертите твърдят, че технологията CCS се превръща в ненужно разсейване от екологичните алтернативи, които биха могли да доведат до трайна промяна.

Независимо от широкомащабните критики и скептицизъм, няколко големи нефтени и газови компании продължават да инвестират сериозно в CCS. ExxonMobil очаква пазарът на CCS да достигне 4 трилиона долара до 2050 г. Петролната компания работи с FuelCell Energy за разработване на „променяща играта“ технология, която се очаква да улавя CO2 директно от операциите на петролодобивния гигант, като същевременно произвежда енергия.

Очаква се това да намали както емисиите, така и оперативните разходи. Технологията за карбонатни горивни клетки (carbonate fuel cell (CFC) ще бъде тествана в производственото съоръжение в Ротердам и при успех може да бъде въведена в други заводи на Exxon.

CFC технологията има за цел да улови емисии на CO2 директно от промишлен източник на емисии, като същевременно произвежда нисковъглеродна енергия, топлина и водород, което може да донесе допълнителни приходи. Exxon наскоро обяви плановете си да похарчи 20 милиарда долара за енергия с по-ниски въглеродни емисии до 2027 г., като половината от тях отиват за CCS технологии. Това е и третото увеличение на планираната инвестиция в технологията.

На неотдавнашната среща на върха за климата COP28 беше повдигнат въпросът дали страните трябва да могат да използват „необхванати“ изкопаеми горива, стига да улавят емисиите от операциите. Предишният опит обаче показва, че дейностите по CCS не са обширни или достатъчно надеждни, за да позволят на тази стратегия да продължи напред. Някои скорошни проучвания установиха, че CCS може да бъде ценен инструмент за намаляване на емисиите от някои трудни за намаляване дейности, като производството на цимент. Но използването му остава ограничено.

Държавни и частни компании са похарчили милиарди за CCS проекти, които многократно не успяват да се осъществят. Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната енергийна агенция (IEA), заяви, че „улавянето и съхранението на въглерод определено може да бъде критична технология“. Въпреки това, подчерта той, "историята на улавянето на въглерод до момента е до голяма степен разочарование".

Според неотдавнашната пътна карта на МАЕ, улавянето на въглерод ще представлява само осем процента от общото намаление на емисиите в света между днес и 2050 г. За разлика от това, повечето намаления на емисиите идват от преминаване от изкопаеми горива към по-екологични алтернативи.

Въпреки че има потенциал за CCS технологиите и мнозина вярват, че те са особено полезни за декарбонизиране на трудни за намаляване на емисиите индустрии в краткосрочен до средносрочен план, мнозина остават скептични относно тяхната ефикасност и способността на компаниите и правителствата да внедряват комерсиални мащабиране на проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS). И това да се случи в сроковете, необходими за изпълнение на ангажиментите в областта на климата и подпомагане на зелен преход.