Как се управляват водните ни ресурси?

В контекста на зеления преход и климатичните промени в глобален аспект, управлението на водните ресурси става ключово за всяка една икономика. Рамковата директива за водите на ЕС установява норма за опазването на вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните, крайбрежните и подземните води. Общата цел е да се постигне добро екологично състояние на всички води. Следователно от държавите членки се изисква да изготвят Планове за управление на речните басейни (ПУРБ) въз основа на естествените географски речни басейни, както и специфични програми с мерки за постигане на целите. В България ПУРБ се приема за 5 годишен период и целта му е да гарантира, че  естествените води се управляват устойчиво и че сладководните ресурси са защитени. През 2024г. се очаква да  влезе в сила третият ПУРБ с период на действие -2024-2029.

В средата на 2018 г. българското правителство поиска аналитична и консултативна помощ от Световна банка за разработването на третия цикъл на Плановете за управление на речните басейни в съответствие с изискванията на директивите на ЕС. Двете страни се ангажираха в най-кратки срокове да разработят методическа и научна основа за ПУРБ. Днес, 5 години по-късно, третият ПУРБ и методологията към него все още не са публично известни и една от основните заинтересовани страни, хидроенергийният сектор, няма никаква яснота за това какво официално се предвижда да се случи в сектора. По думите на постоянния представител на Световната банка в България „прозрачността е от ключово значение за постигането на стабилни резултати и екипът подкрепя активно процеса на обществени консултации по изготвянето както на Плановете за управление на речните басейни, така и на Плановете за управление на риска от наводнения с цел повишаване на информираността на обществото относно плановете за управление“. На практика обаче, процесът се проточва притеснително дълго, хидроенергийният сектор не е част от работните групи и не е канен за консултации, обществени обсъждания все още не са обявени. Няма официална ясна позиция от отговорните органи какво и кога да се очаква.

Притесненията на сектора са свързани с неяснотата и неведението, в което се намират, а това от своя страна затруднява евентуални бъдещи инвестиционни планове. Опасяват се, че се изготвя Методика за определяне на минималния екологичен отток без наличието на необходимите данни и предварителни конкретни анализи, което ще има драматичен ефект не само върху хидроенергийния сектор, но и върху всички останали водоползватели като Напоителни системи, ВиК дружествата и индустрията, ползваща повърхностни води.

Минималният екологичен отток е количеството вода, което ВЕЦ-те пропускат след съоръжението за водовземане.  Очакванията на сектора са, че тези количества ще бъдат завишени, което от своя страна чувствително ще застраши дейността на ВЕЦ. Това би довело до занижено производство на електроенергия, а част от централите ще бъдат принудени в определени периоди от годината напълно да преустановят дейността си.

Аспект от важно значение е и ефектът от намалените водни количества върху водопотребителите. В случай, че обемите, които са необходими за питейно-битово водоснабдяване и напояване бъдат занижени те няма да бъдат достатъчни, за да задоволят съответните нужди. Това още повече засилва необходимостта от прецизно и внимателно извършване на оценките и анализите, на база на реални, достатъчни и надеждни данни.

За сектора е ясна трудната позиция, в която изпълнителната власт се намира, за да може да постигне баланс между това да предостави условия за развитието на хидроенергийния сектор, който осигурява повече от половината от възобновяемата енергия в страната и е основна балансираща мощност и да гарантира и насърчи опазването на екосистемите в речните басейни в цялата страна. Ясна е и целта на ПУРБ - да надгражда постигнатото до момента и да въвежда мерки, чрез които ще се постигне по-устойчиво управление на водните ресурси в сраната. Не бива обаче да бъде едното за сметка на другото, защото няма как да поставим екоравновесието и възобновяемите енергийни източници, които са бъдещето, на везна. Има редица примери в други държави как може да се постигне баланс между икономическите и екологичните интереси.

Представителите на хидроенергийния сектор вярват, че отговорните органи си дават ясна сметка за огромната роля на ВЕЦ във възобновяемия микс и при налагането на нови регламенти и промени в политиките, преди всичко ще се вземе предвид икономическата сигурност на страната и постигането на целта, към която цял свят се стреми, а именно нетни нулеви емисии и преход към зелена енергия.