Еврокомисията повиши прогнозата си за ръста на българската икономика до 1.9% за 2024 година

Европейската комисия (ЕК) представи днес своята зимна прогноза за икономическите перспективи пред страните от ЕС и валутната зона, публикувана на сайта на ЕК, в която оценява растежа на българската икономика през 2023 на 2 на сто. Това съвпада с оценката на ЕК, представена през есента на миналата година.

Икономическата активност в България е била изправена пред редица предизвикателства, посочва Еврокомисията. Сред тях са по-слабо търсене на външните пазари (на български стоки - бел. ред.), по-високи лихвени проценти в еврозоната и продължаващ натиск заради високите цени.

Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България се очаква да се увеличи с 1,9 на сто през 2024 г.

Това представлява повишение спрямо есенната прогноза на Европейската комисия за растеж на българския БВП с 1,8 на сто през тази година. За сравнение през януари БНБ прогнозира ръст на БВП от 2,5 на сто, по данни към 11 януари 2024 г. В прогнозата на Министерството на финансите при приемането на бюджета е заложен ръст на БВП от 3,2 на сто.

За 2025 г. ЕК прогнозира българската икономика да нарасне с 2,5 на сто, което до голяма степен съвпада с нейната есенна прогноза.

Вътрешното потребление се очаква да бъде основен фактор за икономическия растеж на България.

Инфлацията в България

Европейската комисия прогнозира, че инфлацията в България, измерена спрямо Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще се понижи значително до 3,4 на сто през 2024 г. В есенната си прогноза ЕК очакваше годишното нарастване на цените у нас да достигне 4 на сто през тази година.

Прогнозата за годишната инфлация в България за 2025 г. е за ръст от 2,9 на сто, като тя не се променя спрямо доклада й от есента.

Като цяло през миналата година повишаването на цените у нас възлиза на 8,6 на сто. Това равнище е малко по-ниско в сравнение с предвиденото в есенната прогноза за годишна инфлация от 8,8 през 2023 г.

Инфлацията в страната се е забавила от 14,3 на сто на годишна основа през декември 2022 г. до 5 на сто през декември 2023 г., посочва Еврокомисията.

Частното потреблението в България

се е увеличило, особено през първата половина на 2023 г., подкрепено от силния пазар на труда, от подобреното потребителско доверие, намаляването на инфлацията и силната кредитна активност, отбелязва ЕК.

Същевременно фирмите са успели до голяма степен да запазят високите нива на трудова заетост и да увеличат номиналните заплати, макар и с по-умерени темпове.

Очаква се потреблението на домакинствата в България да продължи да нараства, макар и малко по-слабо в сравнение с 2023 г. Причината за това забавяне е фактът, че потенциалът за по-нататъшно увеличаване на трудовата заетост изглежда изчерпан, а домакинствата постепенно увеличават своите спестявания.

Очакваното увеличаване на потреблението в страната до голяма степен зависи от прогнозираните добри резултати на пазара на труда и от допускането, че лихвените проценти по кредитите няма да достигнат по-високите нива, които се отчитат в други страни.

Търговския баланс на страната

На този фон износът на стоки се е свил значително, което е оказало натиск върху обема на промишленото производство и върху продажбите. Изправени пред по-слабото външно търсене, фирмите в страната са ограничили инвестициите си в чуждестранни (стоки и услуги - бел. ред.) и са инвестирали значително по-малко в материални запаси.

Въпреки че се очаква износът от България да възстанови своите нива още през 2024 г., неговият спад през 2023 г. оказва негативен ефект върху прогнозата за годишния растеж на икономиката, посочва Европейската комисия.

Предвижданото нормализиране на равнището на натрупване на фирмените запаси ще подкрепи вътрешното търсене и ще допринесе за възстановяването на вноса. Инвестициите в България също се очаква да се възстановят, най-вече благодарение на по-високото усвояване на средства от Европейския съюз, посочва ЕК.

Европейската комисия отново ревизира надолу оценката си за икономически растеж на Европейския съюз и еврозоната

за отминалата, както и за настоящата година. Това показват заключенията от най-новата зимна прогноза на ЕК за икономическите перспективи пред страните от ЕС и валутната зона.

За 2023 г. Комисията предвижда ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС с 0,5 на сто, както и също с толкова за този на еврозоната, докато при предишната, зимна прогноза ЕК залагаше на малко по-солиден ръст – с 0,6 на сто и за двете зони.

За 2024 г. влошаването на прогнозите на ЕК е по-отчетливо: докато в зимната прогноза бе залегнало увеличение на БВП на ЕС с 1,3 на сто, сега очакванията са за 0,9 на сто. За икономиката на еврозоната се предвижда растеж с 0,8 на сто, спрямо 1,2 на сто, при есенната икономическа прогноза.

За сравнение, в публикувания през януари актуализиран доклад за световните икономически перспективи на Международния валутен фонд (МВФ) бяха залегнали оценки за растеж на икономиката на еврозоната с 0,5 на сто през 2023 г., с 0,9 на сто през 2024 г., както и с 1,7 на сто през 2025 г.

През ноември, в своята есенна прогноза, ЕК също намали очакванията си за нарастване на икономиката на ЕС и еврозоната спрямо предишната си, междинна лятна прогноза, публикувана през септември.

През 2023 г. растежът беше негативно повлиян от намалената покупателната способност на домакинствата, силното затягане на паричната политика, частичното оттегляне на фискалната подкрепа и спадащото външно търсене. След едва избегната техническа рецесия през втората половина на миналата година, перспективите за икономиката на ЕС през първото тримесечие на 2024 г. остават слаби, обясняват експертите на ЕК.

Все пак се очаква икономическата активност постепенно да се ускори тази година. Тъй като инфлацията продължава да намалява, ръстът на реалните заплати и устойчивият пазар на труда трябва да подкрепят възстановяването на потреблението.

Въпреки намаляващите маржове на печалба, инвестициите ще се възползват от постепенното облекчаване на кредитните условия и продължаващото прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост, смятат експертите на ЕК. Очаква се и темпът на икономически растеж да се стабилизира от второто полугодие на 2024 г. до края на 2025 г.

През 2025 г. икономиката на ЕС ще се разшири с 1,7 на сто, с колкото бе заложено и през ноември, а на валутната зона – с 1,5 на сто (спрямо оценка за 1,6 на сто през ноември), показват заключенията от доклада.

Инфлацията се понижава

По отношение на инфлацията в ЕС, измерена спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени – сега се очаква тя да бъде 6,3 на сто през 2023 г., 3 на сто през 2024 г. и 2,5 на сто през 2025 г. През есенната прогноза на ЕК бяха залегнали оценки за инфлация от съответно 6,5 на сто, 3,5 на сто и 2,4 на сто.

В еврозаната инфлацията ще отслабне до 5,4 на сто през 2023 г., до 2,7 на сто през 2024 г. и до 2,2 на сто през 2025 г. През ноември ЕК предвиждаше инфлация от 5,6 на сто за миналата година, 3,2 на сто за тази година и 2,2 на сто за 2025 г. в 20-те страни, приели еврото.

Като цяло спадът на инфлацията през 2023 г. беше по-бърз от очакваното, до голяма степен заради поевтиняването на енергията.

В близко бъдеще обаче изтичането на мерките за енергийна подкрепа в страните членки и по-високите разходи за корабоплаване, след нарушаването на корабоплаването в Червено море, ще окажат известен възходящ натиск върху цените, без обаче да осуетяват процеса на намаляване на инфлация, смятат от ЕК.

Повишена несигурност на фона на геополитическо напрежение

Продължително геополитическо напрежение и риск от по-нататъшно разширяване на конфликта в Близкия изток са фактори, които могат да променят прогнозите на ЕК.

Увеличението на разходите за корабоплаване в резултат на напрежението в Червено море се очаква да има едва незначително въздействие върху инфлацията. По-нататъшни смущения обаче биха могли да доведат до нови затруднения в доставките, които биха могли да задушат производствения сектор и да повишат цените.

Във вътрешен план рисковете за базовите прогнози за растеж и инфлация са свързани с това дали потреблението, ръстът на заплатите и маржовете на печалбата са под или над очакванията, както и с това колко високи са лихвите.

Климатичните рискове и нарастващата честота на екстремни метеорологични явления също продължават да създават заплахи за икономическото развитие на Европа, предупреждава още ЕК./БТА