Станишев: Трансформациите са тук, България може да бъде лидер в дигитализацията и въвеждането на изкуствения интелект

„Разликата между фантастиката и действителността е, че фантастиката трябва да е достоверна.“, казва Марк Твен. Но какво да правим, когато действителността вече не е достоверна? Днес фантастиката е по-малко откачена от науката. С тази фраза започна и изказването на евродепутата Сергей Станишев, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите пред участниците във форума „Цената на личния преход – Зелен, дигитален, демографски“.

Живеем в шумни времена. Днес заглавията в чуждестранните медии са: „Защо не трябва да се пенсионираме?“, „Да живеем до 120 вече е възможна перспектива“, започваме да си мислим, че е възможен вечен живот. Преди години гледахме Киану Рийвс в „Матрицата“ в захлас и с известно недоверие, а сега ChatGPT отговаря на мейлите ни и пише прочувствени картички. Само преди 25-30 години интернетът беше ограничен, а мобилният телефон – рядкост. Днес сме като болни и недееспособни в работата си, ако смартфонът ни блокира или го загубим. Като че ли целият ни живот е събран в него – снимки, спомени, документи, общуване. Само преди два дни съобщиха, че компанията на Илън Мъск е имплантирала чип в мозъка на човек.

Плашещи или не, трансформациите вече се случват

Всичко това е плашещо и вдъхновяващо. Но най-вече е реалност, а не фантазия. Затова, когато говорим за преходи, трансформации, трябва да сме наясно – те не предстоят, те вече се случват. И естественият въпрос е: какво да направим?

Можем, разбира се, да опитаме да се скрием, да се противопоставим на диктатурата на технологиите, на форматирането на нашите мисли и поведение. Да последваме примера на героите от „451° по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри – да избягаме в пустошта и да станем пазители на книжното знание, емоциите и човечността. Истината е, че малцина биха го сторили.

Вместо да се преобразяваме в герои от научно-фантастичен роман, нека се погледнем действителността. В света  в момента се случват три големи трансформации – зелена, дигитална и демографска. Обвързани помежду си, те в голяма степен ще определят бъдещето на човечеството. Готовността за тях ще се превърне в конкурентно предимство за държавите, икономиките и обществата ни. Искаме или не – те са тук и ще променят страните, средата и живота ни. По-добре е да ги приемем и да се подготвим за тях, защото отлагането им във времето ще струва в пъти по-скъпо на всички нас, но най-вече на следващите поколения. Време е честно да кажем какво предстои. И да изискваме неотложни действия.

Левицата по природа е действена, активна – никога не се е изправяла срещу прогреса и технологичните революции. Но винаги е отстоявала ясните човешки императиви – човечност, свобода, справедливост.

Социалната демокрация е пряк продукт и реакция на хората на труда срещу индустриалната революция и капитализма от ХIХ век. Тя успя да го постави в клетка от регулации и след тежки политически битки през ХХ век да изгради Европейската социална държава на широкото благоденствие, която създава равни шансове, грижи се за слабите и преразпределя богатството.

Днес преживяваме четвъртата и петата индустриални революции, които променят не само икономиките ни и нашите общества, а и човешкото общуване, самата природа на човека. При това, тези революции се случват в изключително кратки срокове – още не сме осмислили последиците от едната и вече ни застига следващата!

Мисия на лявото днес е да съчетаем технологичния прогрес със социалния

Не можем просто да приемем технологичния прогрес и огромния брой придобивки, които правят живота ни безкрайно комфортен, дълъг и качествен. Мисия на лявото, на социалистите днес и да съчетаем технологичния прогрес със социалния.

Да отговорим на страховете на хората, да ги предпазим и да им дадем сигурност и перспектива за бъдещето – за нашето и за следващите поколения.

Именно затова в днешната дискусия се концентрираме върху дигиталния преход, развитието на ИИ, зеления преход и демографската трансформация, която става нов приоритет на ЕС.

Ще опитаме да ги анализираме в тяхната взаимосвързаност, допълване и ускоряване и разбира се – заедно ще търсим отговори – на национално и на европейско ниво.

Българите имаме тъжен опит с прехода и естествената ни реакция на всяка нова трансформация е: „А, не, мерси!“

Българинът има тъжен опит от прехода от планова към пазарна икономика и от еднопартийна система към демокрация. Козината ни настръхва и естествената ни реакция на всеки нов преход е „А, не, мерси!“. Само че няма къде да се скрием, тези преходи ни застигат. Въпросът е, ще позволим ли да се случат хаотично, водени единствено от по-високите печалби или този път поне ще опитаме да ги направим смислено и по-организирано? Възможно ли е? Е, ако не опитаме, няма да разберем.

Проблемът е, че у нас политиците говорят повърхностно и рядко обясняват случващото се. Като правило, европейските политики се представят като приумици на анонимни чиновници в Брюксел, водени от либералната идеология и интересите на „големите играчи“. Трябва да признаем, това е огромно поле за популистки движения и заиграване със страховете на хората.

Миналата година е била най-горещата в историята на планетата

Все пак има ли рискове? За пример можем да вземем Зелената сделка и климатичните промени. Миналата година е била най-горещата в историята на планетата и вероятно е била най-топлата през последните 100 000 години. А това има последствия за всяко домакинство. На първо място чрез промяна на цените за здравеопазване, храна, енергия и др. и следователно на потреблението – при това в най-бедната страна в ЕС, където неравенствата са най-големи. Второ, чрез унищожаване на активи или намаляване на стойността им, но също и чрез забавяне на натрупването на капитал. Трето, чрез модифициране на производителността на труда и възнаграждението на домакинството.

На четвърто място – заради много по-честите природни бедствия – стрес, тревожност, въздействие върху имуществото.

Климатичните промени имат непропорционално въздействие – те удрят най-силно по-бедните страни и по-бедните слоеве на обществото

Значи трябва да се действа сега, незабавно. Не само за следващите поколения, (всеки се вълнува за децата и внуците), а заради нас самите – защото климатичните промени имат непропорционално въздействие – те удрят най-силно по-бедните страни и по-бедните слоеве на обществото.

И все пак основателни ли са страховете в масовото съзнание?

В немалка степен – да. Ето примери за някои от тях. Зеленият преход се асоциира с по-високите цени на електрическата енергия.  Затова социалистите извоювахме създаването на Фонда за справедлив преход, макар да искахме той да е много по-мощен.

Страховете от Дигитален преход – ще загубим работните места и доходите си, ще ни се налагат постоянни обучения и преквалификации; не знаем какво ще учат и работят децата ни. Затова ПЕС проведе толкова битки за защита на правата на платформените работници, както и за налагането на данък върху технологичните гиганти – GAFA (Google, Apple, Facebook, Apple).

Най-често срещаните страхове са, че ИИ ще ни промие мозъците и ще ни предписва поведение, пък накрая и ще решава вместо нас. Ще ни отнеме свободата, а и демокрацията. Затова са нужни регулации, но умни, за да бъде Европа защитена, но и конкурентнспособна.

Може ли България да превърне изоставането си в предимство и гордо да се върне на картата на ЕС?

Всеки преход носи възможности. Всъщност, наред с рисковете, новите технологични революции носят със себе си шанс. През 2012 г. България се изкачи до първото място по най-добър достъп до интернет в света, а Корея остана на трето! Така страната ни успя да се възползва от изоставането си и да направи огромен скок, прескачайки години и средства. Подобно нещо нашата IT индустрия, чиито приходи за миналата година стигнаха 8 млрд. лв., може да направи с дигитализацията и въвеждането на изкуствения интелект.

Въпросът днес не е дали ще има работни места в хода на тези икономически трансформации. А дали ще имаме достатъчно квалифицирана работна ръка за техните нужди.

 През юни предстоят избори за ЕП. И някои от политическите сили ще чертаят черни сценарии, ще говорят за обедняване, за затваряне на работни места, за неравенства. Затова ще кажа много ясно: цената на личния преход на всеки от нас ще е в пъти по-висока, ако не предприемем мерки веднага. Ако нямаме стратегия къде искаме да стигнем като държава. Ако не използваме изоставането си, за да прескочим по-напред в бъдещето.

Чрез отворен, ориентиран към хората разговор, с общи усилия можем да очертаем посоките на адекватни и ефективни политики, които да дадат сигурност и перспектива на страната ни. Нека въвлечем в този разговор и младите хора на България. Така ще имаме шанс да изоставим аналоговото мислене и да видим голямата картина. Това е шансът ни младите да останат.  Аз бих събскрайбнал за това, а вие?