Мартин Георгиев, изпълнителен директор на НЕК: Промените на пазара са предизвикателство, но и възможност за НЕК

Господин Георгиев, за Националната електрическа компания (НЕК) с новата година започва съвсем нов период. Приключва единият от дългосрочните договори за изкупуване на енергия, а предстои и навлизане в етапа на либерализация на пазара на електроенергия на едро. Какви са плановете и очакванията?

През 2024 г. пазарът на електроенергия в България ще претърпи съществени промени, свързани с пълната либерализация на пазара на едро, която ще създаде условия за пълноценна конкуренция при производителите на електрическа енергия. Промяната обаче няма да се отрази на битовите потребители, тъй като цените ще останат регулирани. Основната отговорност за осигуряване на сигурността на снабдяването вече няма да е на НЕК, а на крайните снабдители, които съм уверен, че ще управляват процеса отговорно и с висок професионализъм.

Либерализацията и отпадането на функцията на НЕК като обществен доставчик е голяма промяна и сериозна трансформация, която открива нови перспективи пред нас. Компанията ни ще продължи да създава атрактивен енергиен микс и аз съм уверен, че ще запазим и допълнително ще развием водещата си позиция на енергийния пазар у нас.

Във връзка с пазарната промяна и отпадането на НЕК като обществен доставчик е необходимо да се ускори актуализирането на подзаконовите актове, защото именно в тях се съдържат всички детайли по прехода. Тези подзаконови актове са от съществена важност за участниците на пазара на електроенергия, които ще трябва в кратки срокове да преустроят чувствително своите дейности в контекста на новите им ангажименти.

В допълнение предстои обединение на балансиращите пазари на европейско ниво чрез двете платформи MARI и PICASSO. България също ще бъде участник в това обединение и очакванията са чрез тях да се подпомогне ефективното управление на електроенергийните системи при продължаващото увеличаване на дела на ВЕИ мощностите.

Комисията по енергетика трябва да започне ревизия и прецизиране на измененията в Закона за енергетиката. Какви би трябвало да са поправките, така че да очертаят безпроблемно осъществяване на процеса на либерализация за НЕК?

От съществена важност за потребителите е наличието на конкуренция между производителите и доставчиците на електроенергия и именно либерализацията е инструментът, който създава условия за такава конкурента среда. Конкуренцията води до повишена ефективност, както и до предлагане на продукти, услуги и условия, отговарящи на търсенето на клиентите. След обединението на българския електроенергиен пазар с европейския, условията за либерализация и ефективна търговия се подобриха значително. Мащабите на единния европейски пазар ограничават възможността за пазарни манипулации и осигуряват защита на потребителите, което е изключително важно.

Либерализацията също така стимулира инвестициите в най-ефективните и конкурентни технологии за производство, което е от съществено значение за световния енергиен преход при най-ниски разходи.

След отпадане на ангажиментите, свързани с осигуряване на нуждите на регулирания пазар, за НЕК от ключово значение ще бъде ефективното участие на либерализирания пазар със своите гъвкави производствени и акумулиращи мощности. Предвид спецификата и възможностите на работа на тези съоръжения и важната им роля за бързо активиране в моменти, когато енергийната система има нужда от електроенергия, от особена важност е на пазара да няма органичния, които премахват стимулите за такива производствени режими, като например таван на приходите.

От съществено значение е и да се изясни механизма за компенсиране на НЕК за ангажиментите по дългосрочния договор с ТЕЦ AES Марица Изток 1. Вярвам, че с добър експертен диалог, регулаторната рамка ще бъде прецизирана, така че да се премине успешно към следващия етап на либерализация.

Очаквате ли да бъде постигнат напредък по проблема с натрупания дефицит?

Натрупването на ценови дефицит в НЕК започва преди повече от 10 години – през 2013 г. в резултат на дейността обществена доставка и ангажиментите към регулирания пазар. През годините компанията изпълнява този ангажимент отговорно и затова е необходимо ценовият дефицит да бъде възстановен на НЕК. В тази връзка дружеството регулярно заявява този дефицит да бъде признат и да бъде намерена подходяща схема за възстановяването му. Положително е, че в последните си решения Комисията за енергийно и водно регулиране посочва, че натрупаният дефицит подлежи на анализи и изработване на механизъм за компенсиране. За покриването на недостига на ликвидни средства, свързани с натрупания дефицит, НЕК е взела кредити, за които заплаща лихви в размер на над 40 млн. лв. годишно. В тази връзка от ключово значение за НЕК при отпадане на дейността обществена доставка е да се приложи подходяща схема за компенсиране на ценовия дефицит, в резултат на която да бъдат изплатени натрупаните задължения.

В общественото пространство витаят различни изказвани за финансовото състояние на НЕК. Какво е състоянието на дружеството и съществуват ли наистина опасения за декапитализация на компанията, както се притесняват от КНСБ, например?

Благодарение на подобрената пазарна среда и последователните усилия на екипите в НЕК през последните 2 години финансовото състояние се подобрява значително. Това беше оценено и от рейтинговата агенция Standard&Poors, която повиши дългосрочния кредитен рейтинг. Въпреки това, компанията е с отрицателен оборотен капитал, което ни поставя в затруднения и чести просрочени задължения към доставчици на електрическа енергия, особено в случаи на забавени входящи парични потоци. Основните рискове пред НЕК, които адресира рейтинговата агенция, са ангажиментите във функцията на обществен доставчик, неустойчивата регулаторна среда, заплащането на 100% дивидент и прилагането на  таван на приходите. Продължителното комбинирано действие на горните фактори, както и влошената пазарна среда поставят НЕК пред риск от невъзможност да извършва необходимите инвестиции за поддръжка на съществуващи съоръжения и да инвестира в нови такива.

Какви инвестиции извърши дружеството през последната година?

Важно е да отбележа, че средната възраст на хидротехническите съоръжения, на които НЕК е собственик и експлоатира, е 60 години, а някои от тях са дори столетници. По различни причини в миналото инвестициите в тези съоръжения са били драстично намалени – един от най-фрапиращите примери е, че за активи от над 4 млрд. лв., преди няколко години са отделени инвестиции в размер по-малко от 2 млн. лв., което е крайно недостатъчно за поддръжка на съоръженията в надеждно техническо състояние.

В този контекст, един от основните приоритети в компанията беше изготвяне на регистър на състоянието на ключовите съоръжения и на стратегия за тяхната модернизация. Този подход вече дава своите резултати и с удовлетворение мога да кажа, че 2023 г. за НЕК беше много успешна по отношение на реализирането на ключови инвестиции и ремонти, свързани с подобряване на работата и състоянието и активите, управлявани от компанията. Изминалата 2023 г. беше рекордна спрямо последните 10 години за изпълнение на рехабилитации, реконструкции и модернизации на Водноелектрическите централи и хидротехнически съоръжения.

Средствата за инвестиции са повече от 2 пъти над средното за компанията за последните 10 години. Доказателство за това са не само вложените средства - 32.7 млн. лв., но и броят успешно сключени договори – над 300. Най-важен, разбира се е резултатът – успешно завършените през 2023 г. мащабни рехабилитации на ВЕЦ Въча I и ВЕЦ Момина клисура, на ВЕЦ Сестримо и ПАВЕЦ Белмекен, които приключиха в началото на 2024 г.

Процесът по рехабилитация на ВЕЦ включва модернизиране на нейните компоненти като турбини, генератори и системи за управление, за да се подобри ефективността, надеждността и безопасността. Този процес има за цел да удължи експлоатационния живот на централата и да оптимизира нейната производителност, като същевременно се придържа към съвременните технически стандарти. Екипите от високо квалифицирани специалисти, работещи по тези проекти, са силно мотивирани и целенасочени да бъде наваксано изоставането при модернизациите, което ми дава увереност, че ще постигнем зададените още по-амбициозни цели за настоящата година. 

За добрата и отговорна експлоатационна поддръжка на тези ключови за българската електроенергийна система съоръжения е от съществено значение НЕК да разполага с достатъчно средства и ресурси. Надеждността на съоръженията е от особена важност, за да продължим да изпълняваме важната роля за гарантиране на сигурността на снабдяване, предоставяне на балансираща енергия и да допринасяме за успешното изпълнение на целите на декарбонизацията. 

В допълнение към инвестициите в хидротехническите съоръжения значителни резултати бяха постигнати в модернизацията на системите за сигурност, както и в процесите по дигитализация.

Няма как да не ви запитам и за дейностите ПАВЕЦ Чаира. Има ли напредък?

Успяхме да постигнем напредък и да подпишем споразумение с консорциума изпълнител на рехабилитацията на централата за възстановяване на хидроагрегат 2 (ХА2), което се базира на специално разработено иновативно техническо решение. Дейностите по възстановяването на агрегата вече започнаха и ще се извършват в съответствие със стриктен линеен график, съгласно който съоръжението трябва да е в експлоатация до края на 2024 г.

При успешното изпълнение на гореспоменатото инженерно решение, то ще бъде приложено и за ХА3, който е в аналогично на ХА2 техническо състояние. Срокът за изпълнение е до 12 месеца след започване на ремонта. Зa XА1, при който не са извършвани рехабилитационни дейности, от повече от година се водят paзгoвopи c opигинaлния ĸoнcтpyĸтop – Тоѕhіbа (Тошиба), като скоростта на реакция и последния предложен график не отговарят на нашите очаквания и изисквания. Силно се надяваме на положителна промяна, но в противен случай ще бъдем принудени да търсим алтернативно решения. ХА4 е в процес на обявяване на тръжна процедура за подмяна на турбината, което ще отнеме около три години след сключването на договор с избрания изпълнител.

Каква е стойността на ремонта на централата?

По предварителни данни и с презумпцията за ремонт на ХА1 от Тошиба, общата цена на ремонта на централата ще е около 80 милиона лева, като тази прогнозна стойност е на база направени проучвания за изграждане и рехабилитация на подобен тип съоръжения. Финансирането ще бъде осигурено чрез комбинация от собствени и привлечени средства. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. за "Модернизация и рехабилитация на ПАВЕЦ "Чаира" е предвидено, че Министерски съвет може да одобри, или предложи на Народното събрание да издаде държавна гаранция в размер на 80 млн. лв. На база на държавна гаранция НЕК може да се възползва от възможността за получаване на кредитно финансиране.

В каква посока на развитие ще насочите през тази година НЕК?

През 2024 г. основен приоритет на НЕК ще бъде възстановяването на ХА2 на ПАВЕЦ Чаира. Вярвам, че с концентрирани и последователни усилия ще преодолеем това предизвикателство.

Паралелно с това и със също толкова висок приоритет работим и по дългосрочните инвестиционни планове на компанията за съхранение на енергия чрез изграждане на два нови ПАВЕЦ – Батак и Доспат, за които започваме предпроектно проучване. Предимството на тези проекти е значителният капацитет за съхранение на енергия и че ще бъдат изградени между съществуващи водоеми, което осезаемо намалява необходимата инвестиция.

Друг мащабен проект, по който работим с румънската държавна хидроенергийна компания Хидроелектрика, е актуално предпроектно проучване за хидроенергиен комплекс Никопол-Турну Мъгуреле. Като първа стъпка наскоро двете компании подадоха апликационна форма по механизма за свързана Европа, имайки предвид че проектът има комплексни допълнителни ползи като пътнотранспортна, железопътна и енергийна свързаност, подобрени условия за плаваемост, превенция от наводнения и други.

И през следващата година НЕК ще продължи да прилага активна търговска политика, с която да максимизира стойността на произвежданата гъвкава електрическа енергия. В качеството си на най-голям производител на енергия от възобновяеми източници компанията ще бъде фактор за постигане целите на декарбонизацията и устойчивото развитие на българския енергиен сектор.

През изминалата година работихме целенасочено за внедряване на платформа за алгоритмична търговия, която ще допринесе за ефективното участие на краткосрочните сегменти на енергийния пазар и за автоматизация на търговски процеси. Активното участие с гъвкавите производствени мощности на краткосрочните пазари е ключов елемент в трансформацията на НЕК.

До средата на 2024 г. ще продължим отговорно да изпълняваме ролята си на Обществен доставчик. Ще продължим и отговорно да управляваме ценния воден ресурс и да поддържаме ключовите за електроенергийната система хидротехнически съоръжения.

В областта на човешките ресурси ще продължим да инвестираме в най-ценния капитал – човешкия и да развиваме компетенциите на своите служители.