Търсенето на ценовото дъно при енергийните пазари в Европа продължава...

Анди Зомер, ръководител на групата за фундаментален анализ и моделиране в Axpo Solutions AG

През по-голямата част от февруари настроенията на европейските енергийни пазари останаха мечи. Изключително мекото време в голяма част от континента оказа особено силно неблагоприятно влияние, като потреблението на електроенергия, топлинна енергия и природен газ беше необичайно ниско. В резултат на това темповете на използване на въглищата и емисиите на CO2 също намаляха, което предизвика натиск за намаляване на цените на всички тези пазари.

По същите причини изтеглените количества газ от газохранилищата в Европа също бяха много ниски, като в края на месеца запасите от газ бяха на рекордно високи нива за този период от годината. В общи линии няма никакви опасения, че до 2024 г. ще бъдат натрупани достатъчно запаси, за да се отговори на търсенето през следващата зима. На практика цените на природния газ се понижаваха, за да се стимулира ръстът на търсенето извън Европа, а доставките на втечнен природен газ се пренасочваха, за да се предотврати ранното запълване на европейските газохранилища.

В Европа цените на природния газ вече бяха паднали толкова ниско в търсенето, че почти всички въглищни централи изпаднаха от класацията по икономически критерии. Това доведе до значителен спад в използването на въглища и едновременно с това до значително намаляване на въглеродните емисии в системата.

Въпреки това обаче, към края на месеца цените внезапно започнаха отново да се обръщат в бича посока. От какво бе предизвикано това?

На първо място, САЩ наложиха санкции на SUEK, един от най-големите руски износители на въглища. Макар да не считаме, че това би имало някакво значение за Китай, Индия или Турция - основните клиенти на Русия в настоящия момент - то все пак би могло да ускори процеса на отказ на Южна Корея от закупуване на руски въглища. Ако вместо това страната се насочи към колумбийски или южноафрикански въглища, свръхпредлагането на атлантическия пазар може да се намали, особено ако това съвпадне с покупката на колумбийски въглища от Китай, както беше обявено по-рано тази година.

На второ място, през последните месеци цените на природния газ и на въглеродните емисии отбелязаха спад не само заради мечите фундаментални фактори, но и заради спекулативните пари, които яхнаха тази вълна. Може би е била необходима само тази малка искрица от бичи импулс за въглищата, за да се провокира първата вълна на извличане на печалба - въпреки че основната връзка между газа и въглеродните емисии вече е доста слаба, тъй като газът вече ясно изпреварва въглищата в производството на електроенергия.

За момента е трудно да се каже дали промяната в настроенията е устойчива и дали това е сигнал за трайно възстановяване на цените на енергийните пазари. Погледнато принципно, ние считаме, че все още много зависи от по-нататъшното развитие на условията на търсене и предлагане на газовия пазар. Ще се възстанови ли газовият баланс, като се привлече по-голямо търсене от Азия, което ефективно да ограничи предлагането на втечнен природен газ в Европа? Или ще трябва да се стимулира допълнителното търсене в Европа чрез замяна на електроцентралите на лигнитни въглища в класацията по икономически критерии? И тъй като отговорите на тези въпроси се отразяват на въглеродните емисии и на крайните доставчици на електроенергия, все още имаме известни колебания дали да обявим мечия цикъл за приключил.