Защо не потърсим датски поглед за Еврозоната?

Мнение на Борислав Георгиев, експерт по външна търговия

Еврото е средство, а не самоцел. Числата за износа, вноса и баланса на стокообмена за 2003 – 2022 на ЕС 27, страните членки на Еврозоната и Дания, която не е и не планира членство са мярка за  това. Изводите, на база световните данни от www.trademap.org в абсолютна и относителна стойност, както и сравнението за присъствие на ЕС 27 в света и/или отделни държави за тези двадесет години са:

• Устойчив спад на износа на целия ЕС27 спрямо световния износ от 37 % за 2003 до 28.3 % за 2022 г.  Променящ се, но намаляващ дял на вноса от 34.3 % до 28.8 % за 2022, като от 2012 до 2016 е под 28 %. Балансът на ЕС 27 е променлив, започвайки от близо 107 млрд. евро за 2003, отрицателен за 2006 – 2008, положителен от 2009 до 2021 достигайки връх от близо 260 за 2021 и отново отрицателен в размер на близо 320 млрд. евро за 2022 г. Делът на ЕС 27 в света, за тези двадесет години НАМАЛЯВА!

• Числата за страните от евро зоната за износа спрямо световния износ са устойчив спад от 32.5 %  за 2003 до 23.4 % за 2022 г. Вносът в евро зоната намалява от 29.9 % за 2003 до 23 % за 2013 и достига 23.8 % за 2022 г. Балансът за 2003 е положителен 111 млрд. евро, отрицателен за 2006 и 2008 и отново положителен в останалите с връх от близо 276 млрд. евро за 2016 и отрицателен от повече от 258 млрд. евро за 2022 г. Световния дял на 20 страни членки на еврозоната за това време също намалява.
• Датския износ започва със световен дял от 0.86 % за 2003 спадайки устойчиво до 0.52 % за 2022 г. Вносът на Дания намалява също устойчиво от 0.73 % за 2003 г. до 0.5 % за 2022 г.. Балансът на Дания е устойчиво положителен, започвайки от 7,4 млрд. евро за 2003 и достигайки 3,2 млрд. евро за 2022, преминавайки през много положителния връх от близо 12 млрд. евро за 2011 г. Дания, има двадесет годишна стабилност в стокообмена. Датския износ и внос са няколко пъти по-големи от сумарния такъв на трите при балтийски републики с тенденция към изравняване. Съотношението на датския износ към българския през годините от близо 9 пъти по-голям намалява до по-малко от 3 пъти за 2022 г. При вноса числата започват от повече от 5 пъти за 2003 намалявайки до малко повече от 2 пъти от българския.

Къде е България през тези години:

• Българският износ от 0.10 % за 2003 достига 0.20 % за 2022 г. Вносът също устойчиво расте от 0.14 % за 2003 до 0.23 % за 2022. Всичко това при устойчиво отрицателен баланс от близо 3 милиарда за 2003 г. до 7.5 милиарда за 2022, преминавайки през отрицателна дълбочина от близо 10 милиард евро за 2008 г. Определящото за  тенденция се дължи не толкова на българска политика, а по-скоро на факта, че ние вече сме усвоена икономически територия от външни партньори.
• Съществената българска особеност е паричния съвет, който от „временно“  решение вече десетилетия властва у нас. България трябва да излезе от него за има жизненост. Особеността на излизането чрез еврозона е около 5 милиарда освободени евро от натрупания досега резерв, отгладувани от всички нас за тези години. Формално, те си останат наши, но отчитайки преходната българска специфика е много вероятно да бъдат усвоени от някой някъде. За това дори не се загатва от иначе твърде словоохотливите всичколози.

Тези числа не са стратегически аргумент в полза на незабавна замяна на българския паричен съвет с еврозоната. Защо да не потърсим датски анализ и датски съвет за такова българско влизане, след като те двадесет години те се развиват, без никакво евро намерение?