Анатомия на спада в търсенето на промишлен газ в Европа

Автори: Akos Losz & Anne-Sophie Corbeau, Center on Global Energy Policy (CGEP)

Една от трайните мистерии в пейзажа на европейския пазар на газ е липсата на относително възстановяване на използването на газ в промишлеността след глобалната енергийна криза през 2022 г., въпреки резкия спад на спот цените през 2023 г. спрямо рекордите от предходната година.

След настъпването на кризата търсенето беше от решаващо значение за приспособяването от страна на ЕС (който също се възползва от по-топлото от средното време). През 2022 г. потреблението на газ в ЕС спадна с 13,5% в сравнение с нивата от предходната година, осигурявайки над 50 милиарда кубични метра (bcm) облекчение за изключително стеснения европейски и световен газов пазар. Реагиращото на цените търсене в промишления сектор на ЕС представлява приблизително 45 % от този спад на търсенето, като по-голямата част от останалата част идва от сградния сектор.

Ценовият натиск започна да намалява в края на 2022 г. Референтната цена на TTF за месец напред спадна със 70% от нивата от 2022 г. до средно 40 евро за мегаватчас (MWh) (или 13 долара за милион британски топлинни единици [MMBtu]) през 2023 г. , Цените на TTF се понижиха допълнително през тази година, средно между 30 евро/MWh през януари 2024 г. и 25 евро/MWh през февруари. Търсенето на газ в ЕС обаче продължи да намалява, регистрирайки спад от 7% през 2023 г. спрямо нивата от 2022 г.

Това повдига ключовите въпроси доколко спадът на търсенето през 2022–2023 г. е структурен и дали част от загубеното промишлено търсене на газ ще се върне в средносрочен план. Залозите са високи, както за гражданите, така и за политиците, тъй като този спад на търсенето на газ от страна на индустрията не е довел до значителна смяна на горива, което може да се обърне, когато цените се върнат към нормалните нива, а по-скоро до по-ниско промишлено производство, особено поради загубата на конкурентоспособност. Постоянната деиндустриализация в ЕС би засегнала милиони работни места и капиталови запаси на стойност трилиони евро в производствения сектор. Този коментар анализира настоящото състояние на промишленото потребление на газ в ЕС и изследва потенциалните причини за продължаващото слабо търсене.

Разбиране на промишленото търсене на газ в ЕС

Индустриите използват газ или за производство на електроенергия и топлина, или като суровина, особено за производство на азотни торове. Промишленото използване на газ в ЕС е концентрирано само в няколко сектора: химическо и нефтохимическо производство (32 %); неметални минерали, които включват производители на цимент, стъкло и керамика (13%); и индустрията за храни и напитки (13%). Въпреки че процентите са различни, тези сектори и по-специално химическата и нефтохимическата промишленост, която е особено зависима от газа, също са сред най-големите потребители на енергия на ниво ЕС. Другите значими сектори, които консумират газ включват рафиниране (8%), производство на желязо и стомана (7%) и производство на хартия и целулоза (7%).

Постоянно слабо промишлено потребление на газ въпреки по-ниските цени

Промишленото използване на газ, което беше най-чувствително към високите цени през 2022 г., остана слабо през 2023 г., въпреки умерените цени. В девет от икономиките на ЕС (представляващи около 75% от промишленото търсене на газ в ЕС), където индустриалното потребление на синьото гориво се отчита отделно от операторите на преносни системи (TSO)  могат да бъдат направени разумни оценки, за да се раздели промишлеността от по-широка категория търсене, което не е свързано с разпределението , промишленото използване на газ е с 12% по-ниско през първата половина на 2023 г. (H1 2023), отколкото през първото полугодие на 2022 г., и с 24% по-малко, отколкото през първото полугодие на 2021 г. Въпреки че индустриалното търсене е нараснало с почти 10% на годишна база през второто полугодие на 2023 г., това повишение се дължи до голяма степен на ниската база през второто полугодие на 2022 г., което съвпадна с най-лошия период от енергийната криза от 2022 г. В сравнение с нивата преди кризата, промишленото използване на газ все още е с 21% по-ниско през 2023 г., отколкото през 2021 г. Германия, най-големият промишлен потребител на газ в ЕС, е отбелязала спад от 24% между 2021 г. и 2023 г.

Възстановяването, започнало през второто полугодие на 2023 г., продължи в началото на 2024 г., като промишленото търсене на газ в деветте държави от ЕС се е увеличило със 17% на годишна база през януари. Това възстановяване обаче е само частично спрямо нивата отпреди кризата. Използване на газ от индустрията през януари 2024 г. все още е със 17% по-ниско в сравнение с януари 2021 г.

Индексът на промишленото производство в ЕС, претеглен спрямо търсенето на газ, се понижи с около 11 процентни пункта между януари и декември 2022 г. и остана нисък през цялата 2023 г., завършвайки годината приблизително с 13 процентни пункта под нивата от януари 2022 г. Средният спад на този индекс прикрива голямата разлика между редица предимно енергоемки сектори, които бяха силно засегнати от високите цени на газа и електроенергията през 2022 г., и някои други сектори с потребление на газ, които почти не бяха засегнати. Съвкупното производство на най-засегнатите сектори, консумиращи газ, намаля с 19 процентни пункта от януари до декември 2022 г. и спадна с още 2 процентни пункта до края на 2023 г. Междувременно, по-малко засегнатите отрасли, потребяващи газ, отбелязаха като цяло стабилно производство през цялата енергийна криза. Тяхното претеглено спрямо търсенето производство през декември 2023 г. е практически непроменено спрямо нивата от януари 2022 г.

Сред най-засегнатите (предимно енергоемки) индустрии, химическият сектор беше най-силно засегнат, като общото производство спадна с 25% между януари и декември 2022 г. и се възстанови незначително от началото на 2023 г. Желязото и стоманата, хартията и индустриите за производство на целулоза, дървесина и дървесни продукти, цветни метали и неметални минерали също претърпяха тежки производствени загуби - спад от 12 до 21 процентни пункта към декември 2023 г. спрямо нивата от януари 2022 г.

Потенциални причини за продължителна слабост на промишлената дейност в ЕС

Трайната слабост на индустриалната дейност в ЕС (въпреки колебливото възстановяване от втората половина на 2023 г.) не може да се обясни с една-единствена променлива. Стратегиите за намаляване на ценовия риск на корпоративно ниво, енергийните субсидии на национално ниво, заместването на енергоемки стоки с внос извън ЕС на регионално ниво и по-широките макроикономически препятствия — на ниво ЕС и в световен мащаб предлагат най-убедителните обяснения за продължителния спад на индустриалното производство.

Стратегии за намаляване на ценовия риск

Индустриалните играчи в целия ЕС не са били еднакво изложени на високи и нестабилни цени на енергията през 2022–2023 г. Големите промишлени производители, които зависят от външни доставчици на газ и електроенергия, обикновено управляват своя ценови риск с хеджиране (използвайки опции и суапове), договори за доставка на гориво (използвайки формули с фиксирана цена или индексирани), или и двете. Подробен анализ на годишните отчети на 34 големи, публично регистрирани компании, работещи в най-засегнатите енергоемки индустрии в ЕС, показва, че хеджирането и договорите за доставка на газ и електричество наистина са били широко използвани през 2022 г. Броят на компаниите, използващи специфичен инструмент във всяка категория надвишава броя на тези, които не го правят. До степента, в която компаниите са успели да заключат благоприятни цени на газа и електроенергията през 2021 г. за една или повече години, хеджирането и договорите биха могли да осигурят мярка за защита срещу скока на цените на енергията през 2022 г. и да забавят отрицателното въздействие на високите цени върху индустриалната дейност до 2023 г. или след това.

Въпреки това, дори в случай на големи регистрирани компании със сложни операции по управление на риска, хеджирането обикновено е краткосрочно (с падеж от 12 месеца или по-малко) и, както хеджирането, така и договорите покриват само малка част от общото потребление. Следователно, облекчаването на цените, което подобни стратегии за смекчаване на риска биха могли да осигурят през 2022–2023 г., беше частично и ограничено във времето в най-добрия случай, което означава, че много промишлени производители е трябвало да се съобразяват с някои неблагоприятни въздействия върху цените, дори ако са се ползвали с известна степен на защита от най-лошите увеличения през енергийната криза.

Енергийни субсидии

Правителствата на ЕС въведоха енергийни субсидии и други мерки за подкрепа на стойност 540 милиарда евро, за да защитят своите вътрешни потребители от нарастващите цени на енергията на фона на кризата през 2022 г. По-голямата част от тези субсидии бяха насочени към домакинствата и малкия бизнес, но няколко държави също предложиха ценови тавани, намаляване на данъците върху горивата и схеми за компенсации за нарастващите сметки за енергия за големи енергоемки индустрии. Повечето от тези схеми за подпомагане бяха въведени от втората половина на 2022 г. и удължени до 2023 г. или дори 2024 г. Първоначалните оценки обаче показват, че само малка част от наличната сума е била използвана до средата на 2023 г. в целия ЕС. Освен това имаше условия, свързани с облекчението, което държавите-членки можеха да предложат на индустриалните потребители съгласно Временната рамка на ЕС при кризи (TCF). Например, максималното ниво на помощ за енергоемки индустрии в приложение 1 беше ограничено до 150 милиона евро на „предприятие“, включително трансфери за компенсиране на по-високи енергийни разходи. Помощта също беше пропорционална на увеличението на енергийните разходи и в зависимост от 40% или повече спад в печалбите преди лихви, данъци, обезценка и амортизация (EBITDA) спрямо нивата от 2021 г.

До степента, в която тези субсидии бяха предложени и изплатени, тяхното въздействие беше подобно на това на хеджирането и други инструменти за намаляване на ценовия риск: те предпазиха големите промишлени потребители на енергия от пълния ефект на рекордно високите цени на енергията през 2022 г. и изгладиха влакчето в увеселителен парк на разходите за газ и електроенергия през периода 2022–2023 г.

Сравнение на съвкупното промишлено производство в държави, които са предложили значителна фискална подкрепа на големи енергоемки индустрии, с производството в страни, които са предложили малка или никаква подкрепа, показва, че субсидиите вероятно са имали скромно, но измеримо въздействие върху индустриалната дейност, особено през втората половина на 2022 г. и през цялата 2023 г.

Срокът на действие на почти всички тези схеми за подпомагане е определен да изтече в края на 2023 г. или през 2024 г. Освен ако не бъдат допълнително удължени, енергоемките индустрии в субсидиращите страни ще бъдат по-изложени на пазарните цени на газ и електроенергия, които все още са сравнително високи от исторически стандарти и в резултат на това може да се изправят пред по-продължително възстановяване.

Замяна с внос

Първоначалният анализ на отговора на търсенето по време на енергийната криза предполага, че някои индустрии може да са намалили нуждите си от газ, като са заменили местно произведени междинни стоки с интензивно използване на газ с внос от страни извън ЕС. Подробни данни за търговията с енергоемки продукти извън ЕС продукти показва, че такова „заместване на вноса“ наистина е преобладаващо от началото на 2022 г., но само в определени подсегменти на най-засегнатите отрасли, а в някои случаи само за ограничен период.

Химикали: Секторът на химикалите претърпя значителни и устойчиви производствени загуби през 2022–2023 г. Въпреки това вносът на торове и азотни съединения остава непроменен през 2022 г. Обобщените числа на Евростат прикриват важни разлики между азотните торове и тези на основата на фосфор и калий. Според Fertilizer Europe, нетният внос на трите категории торове комбинирано се е увеличил леко от 3,7 милиона тона през 2021 г. до 3,9 милиона тона през 2022 г. Въпреки това, нетният внос на азотни торове, които са отговорни за по-голямата част от потреблението на газ в рамките на сегмента на тора е нараснал от 1 милион тона през 2021 г. на 2,8 милиона тона през 2022 г. Големите европейски производители на торове, като Yara и BASF, обявиха съкращения на производството на амоняк в ЕС, като същевременно увеличиха вноса на амоняк, за да запазят своя европейските химикали. Ситуацията започна да се подобрява през 2023 г., тъй като според съобщенията някои от ограничените по-рано производствени мощности бяха рестартирани на фона на забавяне на цените на енергията от края на 2022 г. Въпреки това някои от водещите производители на торове, включително Yara, имат планове да продължат да внасят суровини за амоняк в своите европейски заводи през обозримо бъдеще. Европейският съвет на химическата промишленост (Cefic) също подчерта в неотдавнашни изявления, че по-ниските цени на енергията, особено в Северна Америка, „разрушават” конкурентоспособността на европейските химически производители. Това предполага, че известно заместване на вноса може продължи, докато цените на енергията в Европа остават доста над историческата норма.

Неметални минерали: Промишленото производство спада в този сектор от средата на 2022 г., но производството на стъкло се задържа относително добре до 2023 г. поради широкото хеджиране и скъпия и отнемащ време процес на рестартиране на производствени линии в производството на стъкло. Вносът на стъклени продукти нарасна рязко, както през 2022 г., така и през 2023 г., вероятно замествайки измерима част от вътрешното производство, особено през 2023 г.

Желязо и стомана: Вносът на стомана се увеличи на фона на слабото вътрешно производство през по-голямата част от 2022 г., въпреки че стабилните стойности на вноса през 2022 г. отстъпиха към устойчив спад до 2023 г. Европейската стоманодобивна асоциация (Eurofer) приписа динамиката през 2022 г. на трети страни  като износителите продължават да „наводняват европейския пазар въпреки спада в търсенето“.

Цветни метали: Този сектор, като алуминият е най-големият потребител на енергия стана свидител на широко заместване на местното производство с внос, както през 2022 г., така и през 2023 г. През 2022 г. се съобщава, че европейските алуминиеви заводи са намалили производството си с повече от половината. Рестартиранията са били ограничени през цялата 2023 г. поради конкуренцията при вноса и слабото търсене и някои анализатори смятат, че повечето производствени съкращения в алуминиевия сектор могат да продължат до 2025 г. или дори да станат постоянни.

Макроикономически насрещен вятър

Липсата на забележимо възстановяване в зависимите от газа промишлени сектори през 2023 г. , въпреки значителните спадове на цените предполага, че ценовият натиск през 2022 г. може да е отстъпил място на други макроикономически насрещни ветрове, които продължиха да потискат индустриалната активност през 2023 г. Този период беше свидетел на прогресивно забавяне на растежа на БВП в целия ЕС, който спря напълно през втората половина на 2023 г. Няколко страни, включително Германия, отчетоха отрицателен ръст на БВП, както през третото, така и през четвъртото тримесечие на 2023 г., а БВП на Германия се очаква да е спаднал с 0,3% през 2023 г. като цяло. Слабото чуждестранно търсене на промишлени продукти е цитирано като една от основните причини за лошото икономическо представяне на Германия.

Това забавяне сред зависимите от газа индустрии съвпадна с по-широк спад в индустриалната активност. Растежът в производствения сектор, който остана сравнително устойчив по време на енергийната криза от 2022 г., започна значително да се забавя през първото тримесечие на 2023 г., спря напълно през второто тримесечие на 2023 г. и навлезе дълбоко в отрицателна територия през третото и четвъртото тримесечие на 2023 г.-  първите подобни спадове от руската инвазия в Украйна. Като се има предвид, че приблизително две трети от продукцията на производствения сектор (в парично изражение) идва от индустрии, които не са особено енергоемки, по-широки макроикономически сили вероятно допринасят за спада на ЕС в интензивните и неинтензивните на газ индустрии еднакво.

Тази като цяло негативна икономическа перспектива от началото на 2023 г. е отразена в проучванията на бизнес доверието. Композитният индикатор за промишленото доверие на Европейската комисия се срина след руското нахлуване в Украйна и след кратка пауза в края на 2022 г. той продължи да намалява през 2023 г., завършвайки годината в дълбока отрицателна територия. Настроението в Германия, икономическият двигател на ЕС, остана особено „мрачно“ в началото на 2024 г. Индексът показва, че излишните запаси от готови продукти и недостатъчните поръчки (особено за износ) оказват особено негативно влияние върху очакванията за растеж. Други икономически показатели, като съставния индекс на мениджърите по покупките на S&P Global, потвърждават тази динамика.

Заключение

Енергийната криза от 2022 г. дойде като шок за базираните в ЕС индустрии, особено тези в енергоемките сектори. Хеджирането, договорите за доставка на гориво с фиксирана цена и държавните субсидии предоставиха частично и временно облекчение и предотвратиха още повече спад на търсенето на газ. Но фактът, че промишленото търсене на газ все още остава със 17% по-ниско през четвъртото тримесечие на 2023 г. в сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. въпреки по-ниските цени на газа през 2023 г., показва, че щетите, причинени от кризата, са значителни и вероятно дълготрайни.

Прогнозирането на скоростта и мащаба на възстановяването на промишленото търсене на газ в ЕС е извън обхвата на този коментар, но трайните предизвикателства, пред които са изправени индустриите, които консумират газ през 2023 г. и след това, показват, че възстановяването вероятно ще бъде по-постепенно, отколкото предполага самата траектория на цената . По-ниските спот цени на природния газ – вероятно от 2025 г. нататък далеч няма да бъдат единственият фактор, определящ темпото за възстановяване на промишленото използване на газа. Германия ще бъде ключова страна за наблюдение, като се има предвид нейният доминиращ дял в индустриалното търсене на газ в рамките на ЕС.

Анализът сочи в най-добрия случай частично възстановяване поради редица причини.

Тъй като смекчаващите ефекти от държавните субсидии и стратегиите за корпоративно управление на риска изчезват, енергоемките индустрии са по-изложени на по-ниски, но все още исторически високи цени на горивата в началото на 2024 г. Стратегиите за смекчаване на цените са ограничени във времето и е много малко вероятно това индустриалните потребители все още да се възползват от ниските ценови нива, постигнати преди войната. Най-доброто, което могат да направят, е да оптимизират енергийните си разходи въз основа на текущите пазарни условия. Енергийните субсидии също са неустойчиви в дългосрочен план. Европейските правителства похарчиха рекордни суми, за да защитят потребителите от високите цени на енергията през 2022–2023 г. и са изправени пред нарастващи инвестиционни изисквания, свързани с енергийния преход. Много от тях вече са задлъжнели поради последващите COVID и енергийни кризи и имат ограничено фискално пространство за подкрепа на енергоемките индустрии, освен тези, които преминават към по-чисти енергийни източници.

Заместването на вноса в някои енергоемки сектори, както и по-широките макроикономически насрещни ветрове за производствената дейност удължиха слабостта на индустриите, които консумират газ, особено през 2023 г. Тези насрещни ветрове едва ли ще отшумят скоро. Към март 2024 г. предната крива за бенчмарка TTF все още показва ценови нива от около 25–30 евро/MWh до 2028 г., значително по-високи от историческата средна стойност от 15–20 евро/MWh, наблюдавана през 2015–2019 г. Дори европейските цени на газа да се върнат на тези исторически нива, енергоемките индустрии в ЕС пак ще бъдат изправени пред огромен натиск от задгранични конкуренти в Северна Америка (където показателят Henry Hub се търгуваше доста под еквивалента на 10евро/MWh в началото на март 2024 г.) и от други производители, които се възползват от изкуствено ниски регулирани цени на газа, включително тези в Близкия изток и Северна Африка. Дългосрочните цели за декарбонизация също оказват все по-голямо влияние върху промишленото търсене на газ в ЕС. Една от основните цели на плана REPowerEU е да се намали търсенето на газ в Европа, включително чрез замяна на използването на промишлен газ с електричество и водород. Предварителното натоварване на електрификацията и усвояването на водород, предвидено в плана REPowerEU, вероятно ще се отрази на значителното възстановяване на промишленото използване на газ в ЕС в обозримо бъдеще.

По Center on Global Energy Policy. В оригиналната публикация са посочени източниците, на които се позовават авторите.