Ново строителство или обновяване на сегашните сгради: Как Европа може да намали емисиите от сградния си фонд?
11% от глобалните въглеродни емисии, свързани с енергетиката, са вложени в строителството на сгради. Въпреки че фокусът е върху намаляването на експлоатационните емисии (28%, от отопление и охлаждане, мощност и т.н.), не се обръща достатъчно внимание на строителството, обяснява Каролина Килман от Clean energy wire. Тя разглежда всички въпроси, включително производство на материали, транспорт до обекта, строителство, ремонти, разрушаване и повторно използване на материали и др.
Килман посочва лидерите в устойчивостта на сградите като Холандия, Дания, Франция, Финландия и Швеция. Много проучвания показват, че не е непременно по-скъпо да се строи по-устойчиво, когато се сравнява целият експлоатационен живот на сградата с чистите строителни разходи. И най-ефективният начин, по който строителството може да намали въздействието си върху климата, е като се строи по-малко, което би трябвало да отвори вратата за ново мислене за обновяване и как съществуващите и празните сгради могат да бъдат с ново предназначение.
„Вградените емисии“ на сградите
Въздействието върху климата на нашите домове, училища, магазини и офиси надхвърля вредните парникови газове, които отоплението и охлаждането им отделят. Сградите започват да замърсяват много преди да започнем да ги използваме и ще продължат да го правят, когато трябва да бъдат съборени.
Цялата сметка за замърсяване на тези пространства – това, което е известно като „вградените емисии“ на сградите – включва производството на материалите, необходими за подове, стени и тавани и транспортирането им до строителната площадка, както и строителния процес, ремонтите и, в крайна сметка, деконструкция или разрушаване. Тези емисии до голяма степен остават вторична мисъл в усилията на Европа за намаляване на въздействието на сградите върху климата, които са насочени към намаляване на енергийните нужди, когато се използват.
„Ние ще постигнем климатичните цели само ако големият климатичен отпечатък на строителната индустрия бъде драстично намален, така че е спешно индустрията да започне да използва, рециклира и повторно употребява екологични строителни материали“, каза Тине Ланге, основател на датската консултантска компания Responsible Assets, който консултира строителния бранш в страната.
11% от глобалните въглеродни емисии са свързани с енергията при изграждането на сгради
Сградите са отговорни за около 40 процента от глобалните въглеродни емисии, свързани с енергията, като 28 процента идват от експлоатацията на сградите, а 11 процента са вградени в материали и самата конструкция.
Ние знаем какво трябва да направим още днес. Не е нужно да чакаме нови технологии – можем да го направим, споделя пред изданието Йоханес Крейсиг, ръководител на Германския съвет за устойчиво строителство (DGNB).
По-внимателният подход към използването на материалите може да спести около 80 процента от свързаните с това емисии, според Европейската комисия. Освен това въздействието от преосмислянето на това кои (и как) строителни материали се използват надхвърля намаляването на емисиите: сградите консумират големи количества ресурси – около половината от всички добивани материали в Европа отиват в сектора – и строителството генерира над една трета от общото количество отпадъци в общността.
Само циментът представлява около осем процента от глобалните емисии. Ако беше страна, щеше да е третата най-замърсяваща на земята след Китай и САЩ.
Комплексът „Бомбасей“ в Швейцария е изграден с модулен дървен материал и използва дебели сламени бали като изолационен материал/ СНИМКА: Damian-Poffet
Около 25 процента от емисиите от текущия сграден фонд на ЕС са въплътени в материали, когато се разглежда целият жизнен цикъл. В световен мащаб се предвижда въплътените емисии през целия жизнен цикъл на сградите да нараснат до 50 процента до средата на века, тъй като сградите стават по-ефективни и енергията, която използват, е по-чиста.
Около 25 процента от емисиите от текущия сграден фонд на ЕС са въплътени в материали, когато се разглежда целият жизнен цикъл. В световен мащаб се предвижда въплътените емисии през целия жизнен цикъл на сградите да нараснат до 50 процента до средата на века, тъй като сградите стават по-ефективни и енергията, която използват, е по-чиста.
Емисии, суровини и отпадъци от строителство в ЕС. Ето какво показват данните:
• Сградите са отговорни за около 40 процента от глобалните въглеродни емисии, свързани с енергията, като 28 процента идват от експлоатацията на сградите и 11 процента са вградени в материали и конструкция.
• Циментовата и стоманената промишленост – двете най-обичайни строителни материали – представляват съответно около четири и пет процента от въглеродните емисии в ЕС. Според доклад от 2022 г. на мозъчния тръст Agora Industry, 36 процента от емисиите на стомана в ЕС и 50 процента от емисиите на цимент в ЕС могат да бъдат приписани на сградите и конструкциите им.
• Строителните продукти като цяло са сред най-въглеродните и енергоемките на пазара на ЕС, със среден отпечатък от 250 милиона тона въглерод всяка година.
• Сградите са отговорни за 50 процента от добива и потреблението на ресурси в ЕС, което изисква 1,6 милиарда тона суровини.
• Сградите и строителството също са отговорни за повече от 30 процента от общите отпадъци в ЕС, генерирани годишно.
• Степента на рециклиране на отпадъци от строителство и разрушаване варира от по-малко от 10 процента до над 90 процента. Сравненията между страните са трудни, тъй като държавите прилагат различни дефиниции за това какво представлява отпадъците от строителство и разрушаване.
Пълен експлоатационен живот спрямо чистите строителни разходи
Не е непременно по-скъпо да се строи по-устойчиво. Особено когато мислим отвъд чистите строителни разходи, „справедливото сравнение за целия експлоатационен живот на сградата също показва икономическото предимство на устойчивото строителство“, каза Ейке Росваг-Клинге, архитект и професор в Техническия университет в Берлин, добавяйки, че това също намалява експлоатационните разходи.
Инерцията, повече от разходите, означава стандартен бизнес модел завършен модел, когато става въпрос за ново строителство и ремонти. Например, устойчивото изграждане изисква обмисляне от процеса на проектиране (проектиране за лесен ремонт, модулност, издръжливост, дълъг живот, леко тегло) до избора на материали (с ниско съдържание на въглерод, местни, втора употреба). Възможно е, но изисква по-добро образование, информация – така че строителите да могат лесно да избират най-малко въздействащите материали в своите проекти например. Същото е валидно и за политиките.
Разрушаване и повторно използване на материалите
Отделно, разрушаването на сграда с цел повторно използване на нейните материали изисква одит, различен процес на деконструкция, картографиране на запазените материали за техния потенциал за повторна употреба и след това тяхното съхранение и продажба. Това не са невъзможни задачи, но със сигурност води до допълнителни усилия , и те трябва да бъде координирани между заинтересованите страни.
Освен това на много места, включително в Германия, често е по-евтино да се разруши и построи отново, отколкото да се ремонтира, каза Петер Мьосле, ръководител на консултантския институт по околната среда EPEA, пред новинарския сайт Фокус. Това е въпреки факта, че реновирането генерира от 50 до 75 процента по-малко емисии от новото строителство.
„Необходим е сигнал, че пазарът на ЕС за нисковъглеродни строителни решения е на път да се увеличи, за да могат фирмите да направят инвестиции и да преминат към устойчиво снабдяване с основни материали“, се казва в доклад от 2021 г. на мозъчния тръст Agora Energiewende. Това важи за конструкциите по целия свят: необходима е политика и финансова подкрепа, за да се стимулира широкото приемане на възобновяеми, биологични материали, е записано и в доклад на ООН.
Два ключови политически инструмента се занимават с въздействието на строителството върху климата в ЕС. Това са:
• ЕС започна да се занимава с проблема с вградения въглерод с ревизии на Директивата за енергийните характеристики на сградите (EPBD) и Регламента за строителните продукти (CPR).
• Преразглеждането на EPBD, което все още трябва да бъде официално прието, ще изисква от правителствата да изчисляват така наречения потенциал за глобално затопляне (GWP) – емисии на парникови газове – през целия жизнен цикъл за всички нови сгради от 2030 г.
• Преразглеждането на CPR имаше за цел да включи изискванията за устойчивост в продуктовите стандарти и ще изисква производителите да разкриват информация за околната среда за първи път.
• Екологични групи обаче критикуваха споразумението с аргумента, че то обхваща само потенциала за глобално затопляне и пренебрегва други въздействия върху околната среда, като използване на вода и ресурси, химикали и земеползване.
• Отделно екологичните продуктови декларации (EPD) са полезен инструмент за подпомагане на строителите да изберат най-устойчивите материали, тъй като предоставят преглед на продукта и данни за оценка на жизнения цикъл. Понастоящем те са доброволен инструмент за производителите на строителни материали, но са подходящи за сертифициране на устойчивостта на сградите. Екологичните групи призоваха тези декларации да включват информация за кръговрата и токсичността на продукта, а не само за CO2.
• Зелените обществени поръчки изискват публичните органи да купуват стоки, в този случай сгради, като вземат предвид въздействието върху околната среда през целия им жизнен цикъл, вместо да възлагат договори само въз основа на цената. Освен това е подходящ инструмент за стимулиране на търсенето на сгради с ниски емисии. ЕС ще разработи екологични правила за обществени поръчки за строителни продукти към края на 2026 г.
Европа има проблем със стандартизацията
Зелени неправителствени организации, архитектурни асоциации и прогресивни играчи в индустрията са съгласни, че целите на блока за климата ще се изплъзнат извън обхвата, ако политиците не регулират пълния въглероден отпечатък на сградите сега и прилагат така наречения подход на жизнения цикъл за оценка на въздействието върху климата и околната среда на сгради от концепцията до деконструкция.
„Навлизането на използването на повторно използвани или рециклирани материали може да бъде подобрено и ускорено, ако това е предписано от закона, но има силно лоби срещу това“, Анна Брауне, ръководител на отдела за изследвания и развитие в Германския съвет за устойчиво строителство (DGNB ), заяви пред Clean Energy Wire, че Европа има голям проблем по отношение на съществуващите строителни стандарти. Това мнение се споделя и от други експерти от бранша.
„Стандартите за строителни продукти се изготвят от национални органи по стандартизация, които се състоят главно от играчи в индустрията. Така че те буквално пишат свои собствени правила, когато става въпрос за стандарти за техните собствени продукти“, каза Летисия Омон, служител по политиката в Европейското бюро по околна среда (EEB). „Изобщо не е имало екологични изисквания за строителните материали и досега индустрията не ги е определяла дори доброволно.“
Нормите и стандартите за алтернативни материали са важни за изграждането на доверие, каза Фабиан Хьорман, автор и основател на фирмата за регенеративна архитектура YR22, пред изданието. В Германия напредъкът се забавя, защото няма стандартизирано разбиране на изискванията за устойчиво строителство, според правно становище, възложено от DGNB.
И все пак отвъд политиката, геополитическите кризи и ефектите от изменението на климата хвърлиха светлина върху необходимостта от преосмисляне на начина, по който индустрията набавя и използва своите материали. „През последните две години имаше повече дискусии относно рециклирането на материали от всякога“, каза Брауне от DGNB. „Трябва да преосмислим маршрутите за първични суровини и да разберем, че първичните ресурси са равни на ограничени, рискови ресурси. Това е отчасти причината, поради която трябва да преминем към кръгова икономика“, смята експертът.
Мисленето по отношение на жизнения цикъл също е важно за ремонтите
Най-големият лост в Европа за действия в областта на климата в строителния сектор се крие в съществуващите запаси. Това означава пълно използване на вече съществуващите пространства, спасяване, доколкото е възможно, от сградите, които трябва да бъдат премахнати, и най-важното, мащабни ремонти.
Европа е покрита с ресурси, които не се нуждаят от извличане, каза архитект Хьорман. „Съществуващият сграден фонд е най-големият ни лост. Изоставените сгради в селата, например, в крайна сметка са пълни с ресурси.
Със своята „обновителна вълна“ ЕС има за цел рязко да ускори бавния си темп на енергийно обновяване и да подобри ефективността на 35 милиона сгради до 2030 г. – малко по-малко от целия сграден фонд на Германия. „Трябва сериозно да помислим за емисиите на CO2 от мерките за обновяване, защото искаме да направим това в голям мащаб“, каза Брауне от DGNB. За да направят сградите наистина щадящи климата, енергийноефективните ремонти не трябва да се превръщат в климатичен проблем.
Сграда с нулево потребление на енергия, Umweltstation Würzburg в Бавария е построена с рециклиран бетонов материал добит от разрушен близък мост на магистрала / СНИМКА: WürzburgWiki-Drohne
Холандия, Дания, Франция, Финландия и Швеция са лидери в декарбонизирането на строителния сектор извън оперативната енергия. Те или изискват отчитане на въглеродните емисии през жизнения цикъл, или са поставили ограничения за въздействието върху околната среда на сградите през целия им живот, като изчисляват емисиите от използваните материали, заменените материали, продължителността на живота на сградата и брутната подова площ. Резултатът е въглеродно число, което може да бъде прикрепено към всеки квадратен метър годишно и което се затяга с времето.
„Стандартите за нови сгради задават тона за декарбонизиране на съществуващия фонд: те могат и трябва да се превърнат в еталон за обновяване“, пише мозъчният тръст Buildings Performance Institute Europe (BPIE), който се фокусира върху енергийните характеристики на сградите.
Най-ефективният начин строителството да намали въздействието си върху климата е като строи по-малко
В крайна сметка най-ефективният вариант за опазване на околната среда и климата е да не се строи, особено на зелени площи. Като се има предвид цялата инфраструктура, необходима за свързване на ново жилищно строителство – включително пътища, водоснабдяване, канализационни системи – дори устойчивите проекти могат да доведат до значителен въглероден отпечатък.
„Политиката за достатъчност на застроената среда е един аспект, който е напълно забравен“, каза Aumont от EEB. „Въпреки че е важно да увеличим ефективността и използването на възобновяеми източници в домовете, ние също трябва да се справим с търсенето и да намалим напрежението върху всички наши ресурси, включително материали, вода и енергия.“
Лиза Грааф, ръководител на проекти в мозъчния тръст BPIE, се съгласява. „Важно е да се използват по-добре съществуващите ресурси“, каза тя пред Clean Energy Wire. Предложенията и подкрепата – също политическа – трябва да дават приоритет на ефективното използване на съществуващото пространство, каза тя. Това включва запълване на празни сгради, преустройство на еднофамилни къщи, които са станали твърде големи, или преобразуване на изоставени офис пространства в жилищни сгради.
Проект в Полша например събра данни за свободни работни места, за да ги предостави за социални жилища, докато в Белгия организацията 1Toit2Ages (което грубо се превежда като „един покрив, две поколения“) осигурява настаняване на студенти в неизползвани стаи в домове за възрастни хора . В южен германски град Wohnraumagentur се фокусира върху оптимизирането на използването на съществуващи имоти.
„Прекрасното в тези примери е, че те са не само ефективно решение за намаляване на емисиите, използването на ресурсите и потреблението на земя, свързани с ново строителство, но в същото време помагат за решаването на много социални проблеми, като недостига на жилища, липсата на достъпни жилища, а също и проблеми със самотата“, каза Грааф от BPIE.
Resource Rows в Копенхаген са изградени с повторно използвани тухлени фасади от други изоставени сгради / СНИМКА: Rasmus Hjortshøj
Германия може да изпълни малко над 80 процента от целта си за изграждане на 400 000 нови жилища годишно (която не успя, откакто си я постави) чрез преустройство на офиси, използване на празни жилища в селските райони, добавяне на етажи и разделяне на недостатъчно обитавани еднофамилни къщи, според доклад на изследователския институт ifeu.
„Превръщането на неизползвани празни сгради в домове има огромен потенциал да отговори на някои от предизвикателствата, пред които е изправен жилищният сектор – особено за градовете, които имат голям недостиг“, каза Aumont от EEB. „В момента обаче няма нищо по отношение на политиката – европейска или национална – която да върви в тази посока.“
Спирането на строителни проекти е нереалистично, а съществуващият сграден фонд – 75 процента от който е енергийно неефективен и до голяма степен ще продължи да съществува през 2050 г. – не е достатъчно добър за постигане на климатичните цели. Следователно „става дума за правилното изграждане и извършване на промени с холистичен подход“, каза ръководителят на DGNB Йоханес Крейсиг пред Clean Energy Wire.
Устойчивостта има социални, икономически и екологични аспекти, обясни той. Но Европа разполага с ресурсите, знанията и иновативните технологии, за да се справи с всички тях заедно. „Ние знаем какво трябва да направим още днес“, каза Крайсиг. „Не е нужно да чакаме нова технология – можем да го направим.“
Анализ на Clean Energy Wire.
Източник: iStock by Getty Images.