Каква е цената за изграждане на нови атомни електроцентрали в Европа?

Алианс от 15 про-ядрени държави-членки на ЕС заяви, че ЕС се нуждае от допълнителни 50 GW ядрена енергия до 2050 г., за да постигне целите за енергиен преход. А това изисква изграждането на повече от 30 нови реактора.

Допълнителните 50 GW ядрен капацитет се оценяват на цена между 5 и 11 милиарда евро на GW, диапазон, който „показва голяма степен на несигурност и голяма разлика в предположенията“, каза енергийният икономист професор Жак Персебоа, цитиран от Euractiv.

Основни допускания

Когато разходите са изразени като производство на електроенергия (измерени в kWh, GWh), те вземат предвид общите разходи за генерираща единица мощност: инвестиция в строителството, експлоатация (ежедневна работа, поддръжка и т.н.) и гориво (зареждане, жизнен цикъл и т.н.). Това са изравнените разходи за енергия (Levelised Cost of Energy (LCOE).

Въпреки това, оценките често се фокусират върху инвестиционните разходи, необходими за изграждането на централата (измерени в kW, GW). „Това представлява около 70% от цената на нов реактор, докато оперативните разходи представляват само около 15%, а разходите за гориво около 15% от общата сума“, обясни Персебоа.

Различните оценки могат да включват или изключват разходите, свързани с извеждането от експлоатация на инсталациите и третирането на отпадъците. Стойностите на разходите също могат да бъдат силно повлияни от предположения за външни фактори като бъдещи нива на инфлация.

Строителство и финансиране

В основата на строителството са разходите за финансиране, които могат да повлияят на крайната сметка за строителството „с повече или по-малко 30%“, според Персебоа. Има четири основни начини за разработчиците да финансират проектите си: собствен капитал, капиталово финансиране, заеми и публични субсидии.

Днес частните инвестиции в развитието на ядрени централи в Европа са рядкост. Един модел, който се проучва, е кооперация от големи промишлени потребители на електроенергия, които да инвестират в изграждането на централа. В замяна те се възползват от изключителни права върху цялата или част от произведената електроенергия. Това е моделът, избран във Финландия за най-новия реактор Олкилуото 3.

„Възможно е, но няма да е най-разпространеният модел в Европа, доколкото малко потребители са в състояние да поемат и търсят мощността на голям ядрен реактор“, според Франсоа Левек, професор по икономика в инженерното училище Mines Paris PSL.

Това прави заемите основен канал за частния капитал за финансиране на строителството на ядрени реактори. Разходите за заемно финансиране могат да бъдат значителни в зависимост от исканата сума, кой заема парите и доверието на банката във шансовете за успех на проекта.

Има много начини за намаляване на тези лихвени разходи. Най-важното е да се намали размерът на заема чрез максимално използване на публични субсидии и публично обезпечен капитал.

Всяка държава, която желае да субсидира изграждането на ядрена централа, трябва да се ориентира в правилата на ЕС за държавна помощ. Редица държави-членки също призовават за възможността за навлизане в европейски фондове за финансиране на ядрената енергия или дори за създаване на нови специални фондове.

Подкрепата за финансиране от публично подкрепяни банки, като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), също може да се окаже решаваща. „Техният принос е от съществено значение поради ниските ставки и сигнала, изпратен до други инвеститори“, обясни Валери Фодон, генерален делегат на Sfen, френската асоциация за ядрена подкрепа.

И накрая, държавен акционер, като Франция в случая с EDF, може да направи директни капиталови инжекции, което намалява риска от несъстоятелност. В по-общ план ядрените компании могат да използват собствените си баланси, за да финансират строителството. И двата подхода могат да помогнат за намаляване на лихвите по всички съпътстващи заеми.

Темпове за производство на енергия?

Очакваният темп на производство на електроенергия от дадена централа силно влияе върху очакваните оперативни разходи. Във Франция „оптимизмът на Комисията за енергийно регулиране относно производствения потенциал на ядрената енергия доведе до оценка на текущите разходи за ядрена енергия [за флот от 56 работещи реактора] на около 60 евро/MWh, в сравнение със 75 евро/MWh за EDF“ , смята Жак Персебоа.

Темповете на производство на ядрена енергия са трудни за прогнозиране, тъй като „то […] зависи до голяма степен от електрическата система и микса през следващите години, чийто състав не е ясно известен за следващите 15 или 30 години“, добави Левек.

Избраната технология

Технологията, избрана за новите блокове, също ще бъде от решаващо значение. Самият мащаб на големите реактори усложнява, което води до забавяне на строителството и надхвърляне на разходите. По същество това се случва с реакторите в процес на изграждане във Фламанвил във Франция и в Обединеното кралство в Хинкли Пойнт.

„Точно както никога няма да намерите едно и също летище два пъти, никога няма да намерите един и същ ядрен реактор на две площадки“, обясни Левек. „В резултат […] разходите стагнират или растат, но никога не падат.“

Серийно производство = по-ниски единични разходи

Поддръжниците на малките модулни реактори (ММР) твърдят, че този проблем може да бъде преодолян чрез масово производство на по-малки ядрени централи.

Благодарение на серийния ефект единичните разходи за серийно произведени реактори могат да бъдат „20 до 25%“ по-ниски от разходите за първия реактор, според Персебоа. Международната агенция по енергетика (2021 г.) и Sfen (2018 г.) оценяват намаление с до 30%.

Във Франция експертите изчисляват, че това спестяване на разходи ще започне от 5-ти реактор нататък. Докато големите реактори могат да се възползват от серийния ефект, неговото въздействие е по-голямо, когато много реактори излизат от производствена линия – какъвто може да е случаят с ММР.

Нужна е повече яснота

Тази комбинация от фактори обяснява големите разлики в оценките на разходите за нова ядрена енергия. Въпреки това, в един момент ще е необходимо „да имаме цифри“, предупреждава Персебоа, дори само за да се изчислят нуждите от финансиране.

EDF търси допълнителна яснота относно това колко реактора ще бъдат разработени в Европа, отбелязвайки, че 58 GW обявен (но не непременно потвърден) нов ядрен капацитет няма да са достатъчни, за да може Европа да достигне 150 GW до 2050 г.