Финансова „дупка“ от близо 2 трилиона долара започва да притеснява инвеститорите по отношение на успеха на енергийния преход

Преходът към декарбонизация вече обхваща ежедневието ни в много от неговите аспекти. Ако искате да научите всичко важно в този динамичен свят, посетете тазгодишния форум Green Transition Forum 4.0, на който експерти от Централна и Източна Европа ще дебатират всичко важно по темата.

Инвестициите в енергийния преход са далеч от това, което е необходимо за неговия успех. Новото предупреждение идва от най-мащабния инвестиционен фонд BlackRock, откъдето смятат, че годишните инвестиции в ограничаването на въглеводородите трябва почти да се удвоят от сегашните им рекордни нива. Но става все по-малко вероятно това някога да се случи.

В ново издание на своя Сценарий на инвестиционния институт за прехода (Investment Institute Transition Scenario (IITS) фондът смята, че придвижването на прехода напред ще изисква повече пари както от публични, така и от частни източници. А това от своя страна ще изисква „съгласуване между действията на правителството, компаниите и партньорствата с общностите”. Това обясни Майкъл Денис, ръководител на APAC Alternatives Strategy & Capital Markets в BlackRock, цитиран от CNBC.

BlackRock спомена цифрата от 4 трилиона долара като необходимата сума, която да се инвестира в прехода годишно още през декември, когато пусна първоначалния проект на IITS. Сумата беше също толкова впечатляваща тогава, колкото и сега, не на последно място, защото бе двойно по-голяма от средствата спрямо предишните инвестиционни оценки. Това, което го прави още по-впечатляващо, е фактът, че миналогодишните рекордни инвестиции в прехода са на по-малко от половината от тов ниво – те са за около 1,8 трилиона долара.

Има малка надежда това да се промени, поне в положителна посока. Тъй като все повече и повече анализатори започват да издават предупреждения за ефектите от по-високите лихвени проценти върху отраслите в преход, инвеститорите също се отклоняват и се връщат към петрола и газа. Това трябва да е най-лошият възможен сценарий за преход, който дори анализаторите на BlackRock трудно си представят, коментира и изданието OilPrice.com

Миналия месец вицепрезидентът на Equinor за международно проучване и производство Филип Матийо сподели, че настроенията на инвеститорите към петролната и газовата индустрия са „напълно променени“ спрямо тези отпреди няколко години. Говорейки на CERAWeek, Матийо бе категоричен, че докато преходът остава приоритет, енергийната сигурност също се превърна в такъв след пандемията и войната в Украйна.

Той не бе и единственият с подобен аргумент. Инвеститорите се стичат към енергийни акции, опитвайки се да се защитят от инфлацията и да се възползват от по-високите цени на петрола, предаде и Ройтерс наскоро, цитирайки портфолио мениджър от Wealth Enhancement Group, откъдето смятат: „Ако инфлацията ще изскочи отново... хеджирането е да има експозиция на някои стоки и деривати.“

Ситуацията е много различна за компаниите в преход. Много от тях се борят да останат на повърхността на фона на по-високи за по-дълго време лихви въпреки щедрата помощ от правителството. Много от тях се отказват или, в случая с европейските компании, се преместват в САЩ, където помощта на правителството е още по-щедра. Постигането на печалба се превърна в голямо предизвикателство и инвеститорите не се задържат, за да разберат дали разработчиците на вятърна и слънчева енергия ще го преодолеят.

Това прави запълването на годишната дупка от 2 трилиона долара също огромно предизвикателство - особено след като близо две трети от необходимите пари - поне в развиващия се свят - ще трябва да дойдат от частния сектор, припомня Денис от BlackRock. Средствата според него ги има, но трябва да се мобилизират и това може да стане само с помощта на държавата.

Тази помощ, според изпълнителната власт, ще трябва да дойде под формата на благоприятни политики за ценообразуване на енергията и дерегулация на пазара. Наистина, дерегулацията е любима на енергийните инвеститори, тъй като има тенденция да прави електроенергията по-скъпа за потребителите, като повишава възвръщаемостта за доставчиците. Дерегулацията обаче е сложна работа в развиващите се нации с високи нива на бедност – тя не печели повече гласоподаватели.

Дерегулацията на енергийния пазар не е единствената трудна част от прехода. Напоследък изглежда, че всичко е станало доста сложно и рисковано, от продажбите на електромобили, които спаднаха в момента, в който стимулите бяха премахнати, до соларните инсталации, които свалят европейските цени на електроенергията, като някои падат под нулата. Дали годишната дупка от $2 трилиона, изчислена от BlackRock, някога ще бъде запълнена остава открит въпрос към момента.