Димитър Енчев: Все по-често ще виждаме нулеви и отрицателни цени на електроенергията

В последните години България изпитва остра нужда от засилване на преките чуждестранни инвестиции, за да се подпомогне икономическото развитие на регионите и на страната като цяло. За съжаление част от инвеститорите се отказват от проектите си заради атаки от местни групировки, които възпират разработени бизнес проекти. Такъв е и случаят с проекта „Добротич Уинд“, който трябваше да бъде най-големият наземен вятърен парк у нас с приблизителна мощност от 519 мвт. Действията на местни групировки обаче отказаха инвеститора от осъществяването на проекта, който можеше да бъде критично важен за прехода към декарбонизация у нас.

„Успяхме да развием проекта със съвременни технологии, направихме сериозно проучване на въздействието върху околната среда и получихме одобрение за присъединяване към мрежата. Оказа се, обаче, че на местно ниво действа организирана група, която по някаква причина реши, че проектът ще им пречи, и съответно започна кампания против него“. Това обяснява в интервюто си пред Dir.bg и 3eNews Димитър Енчев, Съосновател и член на борда на директорите на CWP.

В същото време трябва да е ясно, че вятърните централи имат много търсен профил на производство заради няколко свои предимства свързани с периодите на електропроизводство и пиковото търсене на енергия.

Според Енчев вятърният ресурс в Черно море е значително по-слаб от този в Северно или в Балтийско море, а инвестиционните разходи са доста по-големи поради липсата на мащаб и особеностите на шелфа на Черно море. Тук се налага използването на плаващи турбини, които са скъпа технология. Просто трябва да сме реалисти относно себестойността на тази енергия и времевия диапазон за нейното изграждане, обяснява специалистът.

Положителен е и фактът, че ЕСО също вече вижда вятърните централи като част от решението на енергийния баланс и това може да доведе до ускоряване на процедурите по присъединяване към мрежата, обяснява още Енчев.

По отношение на въглищата експертът обясни, че в контекста на един декарбонизиращ се свят, високите въглеродни емисии имат своята цена и правят електроенергията от въглища изключително скъпа. По-логично е да вложим усилия и средства в разработването на своята енергийна база и човешки капацитет като инвестираме в технологии на бъдещето.

Г-н Енчев, в България има голям ръст на инсталираните соларни централи, а ЕСО наскоро се оплака, че изпитва трудности да управлява мрежата. Ще влошат ли ВЕИ проектите сигурността на енергийната система?

Не бих казал, че ВЕИ влошават сигурността, а точно обратното. Да, този тип централи изисква адаптиране на процедурите на мрежовия оператор, и инвестиции в по-голяма гъвкавост на системата, която диспечерите могат да активират, но това са решими проблеми. От друга страна многото ВЕИ централи дават едно диверсифицирано собствено производство, което не зависи от внос на гориво, и има много по-нисък технически риск. Експертите в ЕСО и операторите в останалите държави от ЕС като цяло се справят много добре с променящия се производствен микс, и доказаха, че страховете за „дискотека“ след въвеждането на големи ВЕИ мощности са един от поредните развенчани митове.

Положително е също, че ЕСО също вече вижда вятърните централи като част от решението на енергийния баланс и се надяваме, че това ще доведе до ускоряване на процедурите по присъединяване към мрежата.

В същото време много малко се говори и прави по отношение на търсенето. То също е променлива величина. Реално, по-голяма част от потреблението не е базов товар, и голяма част от него може да бъде изместена във времето с правилните ценови сигнали, регулации и технологии.

Когато се говори за ВЕИ, трябва да се прави разлика между различните технологии – водни, вятърни, соларни централи. Всички те произвеждат електричество, но има различия по отношение на времето на производство, себестойността на енергията и времето, необходимо за развитие и изграждане на всеки проект.

Дори и да няма технически проблеми в мрежата, все по-често виждаме нулеви и дори отрицателни цени?

Поне вече митът, че ВЕИ вдигат цената на електроенергията е окончателно развенчан. Това, което се случва, не е изненадващо. Всички соларни централи произвеждат по едно и също време на деня. Когато имаме 3 ГВт работещи соларни мощности в комбинация с 2 ГВт от АЕЦ и ниско потребление, става „перфектната буря“ и имаме свръхпроизводство. Това ще се задълбочава, и ще виждаме все повече волатилност на пазара.

Ние от години предупреждаваме, че това ще се случи и, че трябва да имаме цялостна визия за балансирано дългосрочно развитие на сектора. Затова още преди няколко години разработихме и представихме нашата „Визия 2030“, според която на България и трябват още не повече от 1-1.5 ГВт соларни централи (общо 5 ГВт), 3.5-4 ГВт вятър, 800 МВт батерии и около 500 МВт гъвкави газови мощности до 2030 в комбинация с насърчаване на по-гъвкаво потребление чрез пазарни средства.  Така ще се достигне над 90% декарбонизация на електроенергията в България по най-ефективен и евтин начин.

Това би ни гарантирало позицията на износител, евтина електроенергия и конкурентна икономика. За съжаление все още липсва адекватна дългосрочна визия, основана на  техно-икономически реалности.

Върху кои технологии се фокусирате вие и защо?

Основният ни бизнес е във вятърната енергетика. Тези централи са по-трудни за развитие и изграждане спрямо соларните, но за сметка на това те имат много търсен профил на производство. Бих споменал три основни характеристики:

1.      Първо е сезонният фактор – вятърните централи произвеждат повече през зимата, когато добивът от соларни централи е по-нисък, а търсенето на енергия е по-високо.

2.      Втората особеност е в денонощния режим. Тук също вятъра е разпределен във времето, като има пик на производство сутрин и вечер – това отново са периоди с високо потребление.

3.      И не на последно място – времевият профил на вятърния ресурс е различен в различните географски зони, т.е. кривата на производство в България е различна спрямо тази на вятърните централи в Сърбия или в Гърция. Имайки предвид възможностите за обмен на енергия със съседните страни, това означава, че вятърните централи в региона се допълват и нямат толкова силна едновременност на производство като при соларните централи.

В България имаше опит за гласуване на закон за вятърната енергия във водите на Черно море. Планирате ли да участвате в този бизнес?

Не, нямаме такива проекти или намерения, тъй като този тип проекти засега нямат икономическа обоснованост. Вятърният ресурс в Черно море е значително по-слаб от този в Северно или в Балтийско море, а инвестиционните разходи са доста по-големи поради липсата на мащаб и особеностите на шелфа на Черно Море, което налага използването на плаващи турбини. В същото време в източна Румъния и България има над 20 000 МВт вятърни проекти на суша, които са във финална фаза на разрешителни и чакат присъединяване към мрежата. Те имат много по-ниска себестойност на енергията. 

Полша е интересен пример. Там развитието на вятър на сушата беше временно ограничено и от 2016 г. започна работа по развитие на проекти в морето. Все още няма построени турбини в морето, защото времето за развитие на индустриална база, пристанища и инфраструктура отнема над 15 години. Същевременно бяха построени над 18 000 МВт вятърни централи на сушата и соларни паркове, защото държавата имаше нужда от евтина енергия и организира конкурентни търгове за проекти на сушата.

Хубаво е да се даде шанс на всяка една технология и първите законодателни стъпки в Румъния, България, Турция и Украйна са добра първа крачка. Просто трябва да сме реалисти относно себестойността на тази енергия и времевия диапазон за нейното изграждане.

Един от проектите ви срещна странна опозиция. Какво се случи там?

Решихме да се оттеглим от проекта Добротич Уинд в общините Ветрино и Вълчи Дол с оглед на обезпечаване на сигурността на служителите ни, които са под постоянни атаки от местна групировка.

Това е един стар проект за изграждане на вятърен парк, в който ние закупихме дял през 2021 г. Успяхме да развием проекта със съвременни технологии, направихме сериозно проучване на въздействието върху околната среда и получихме одобрение за присъединяване към мрежата. Оказа се, обаче, че на местно ниво действа организирана група, която по някаква причина реши, че проектът ще им пречи, и съответно започна кампания против него. Включително чрез натиск върху местните власти бяха направени опити да бъде спрян проектът с административни хватки. Заведохме дела и успяхме да докажем в съда, че всички наложени пречки са незаконни. В някои от тези дела държавата също обжалва в съда решенията на общината. Въпреки това, за съжаление, се налага да напуснем проекта, тъй като не можем да правим компромис с безопасността на служителите ни.

Такава ли е реалността за правене на бизнес в България?

Бизнес средата в България не е перфектна, но случаят с Добротич е специфичен. Нямаме такива проблеми с останалите ни проекти в страната, а и проектите за вятърни паркове на нашите конкуренти не са обект на подобни атаки. Работим много добре с местните общности, които виждат ползите от реализацията на такъв тип инвестиции развивани с най-добрите световни практики за корпоративна социална отговорност - практики доказани в проектите ни в Австралия. Работим добре и с администрацията на местно  и централно ниво. Като цяло, проектите ни се развиват добре и продължаваме да инвестираме в страната.

Какво мислите за решението да се дадат пари на Мини Марица Изток и решението за строежа на нова атомна централа в Козлодуй?

Трудно е да се коментират тези решения от гледна точка на енергийния пазар, защото те нямат икономическа логика от днешна гледна точка. Ние сме ВЕИ компания, но държа да кажа, че АЕЦ Козлодуй е национална гордост и трябва да се експлоатира възможно най-дълго, стига това да е безопасно. Строежът на нови атомни централи, обаче, е друга тема. Там себестойността на енергията в момента е поне два или три пъти по-висока от тази на енергията от ВЕИ. За съжаление, в последните години нашата държава се е доказа като изключително лош инвеститор, дори при сравнително по-прости за изпълнение проекти (пътища и градски ремонти).

Относно въглищата, тази индустрия е имала много важно значение и е била стълб на енергийната сигурност. Но това има цена, която е замърсяване на природата с токсични вещества и фини прахови частици с директно вредно въздействие върху нашето здраве, както и изхвърляне на парникови газове които водят до катастрофални изменения на климата. В контекста на един декарбонизиращ се свят, високите въглеродни емисии имат своята цена и правят електроенергията от въглища изключително скъпа.

По-логично е да вложим усилия и средства в разработването на своята енергийна база и човешки капацитет като инвестираме в технологии на бъдещето.