Икономически песимизъм и притеснения за здравето притесняват европейците преди изборите за Европарламент
На второ място се нареждат войната и покупателната способност наред с екологичните теми
По-малко от месец преди евроизборите цифрите са тези, които рамкират континента и дават по-точна представа за състоянието на съюза и най-вече за настроенията и опасенията на потенциалните избиратели. Според данните от проучване, проведено от "Би ви ей Ексайт" (Bva Xsight) за медиен консорциум начело с френско-германската телевизия Арте, 41 на сто от европейците се безпокоят основно за здравето си. На второ място се нареждат войната и покупателната способност наред с екологичните теми. Налице обаче са различия при отделните региони и полове.
За здравето си се безпокоят 45 на сто от жените спрямо 38 на сто от мъжете. Страни като Полша (59 на сто), Литва (56 на сто), Латвия (54 на сто ) и Естония (49 на сто) се страхуват най-много от войната заради близостта си с Украйна. Тези опасения споделят също Германия и Италия, където 43 на сто от анкетираните я слагат на второ място.
Всеки четвърти европеец се страхува за собствените си икономически възможности. Във Франция (40 на сто), Белгия (36 на сто), Гърция (35 на сто), Испания (31 на сто) и Португалия (33 на сто) тези страхове нарастват. В Италия делът на опасяващите се за икономическото си благоденствие е 23 на сто. Италианците пък се безпокоят повече за околната среда (31 на сто) и виждат борбата срещу климатичните промени като един от приоритетите на ЕС в 59 на сто от случаите (спрямо 43 на средно европейско равнище).
Има и някои национални специфики като правото на жилище, за което ирландските граждани имат по големи опасения от средното равнище за Европа (43 на сто), тероризма (29 на сто в Швеция) и поставянето под въпрос на демокрацията, като 22 на сто от унгарските граждани приемат ситуацията в страната с по-големи притеснения в сравнение с 10 на сто от средното ниво за Европа.
Икономическа ситуация
По-голямата част от европейците са оптимисти за личното си бъдеще, но при по-детайлен анализ на отговорите, става ясно, че икономическата ситуация в съюза (57 на сто) и собствената страна (63 на сто) се е влошила. И не само. В 39 на сто от случаите анкетираните смятат, че собственото им икономическо положение също се е влошило, като в Чехия (42 на сто), Естония (48 на сто) , Франция и Германия (41 на сто), този процент е по-висок.
За 40 на сто от италианските граждани европейската политика се отразява зле на личните финанси, при средно ниво от 36 на сто в останалите европейски страни.
От проучването прозира определена единна позиция на европейските граждани в искането им за по-решителни мерки в борбата с климатичните изменения: за тях са 67 на сто от анкетираните, като в Италия делът им нараства до 74 на сто.
Според италианците мерките трябва да засягат най-вече намаляването на използването на пестициди в земеделието (70 на сто) и инвестициите в обществения транспорт (66 на сто) спрямо 60 на сто и 57 на сто средно европейско ниво, 42 на сто от гражданите на Апенинския полуостров биха приели да се намалят полетите в рамките на съюз, а 22 на сто биха се съгласили на увеличение на акцизите върху петрола, за да се насърчат хората да използват по-малко автомобила си.
Според Елена Граналя, икономист, професор по финанси в университета Рома Тре и редактор заедно с Глория Рива на книгата "Каква Европа" данните от проучването, най-вече тези, които се отнасят за икономическата ситуация, показват последиците от един икономически растеж без реално преразпределение на богатството: "Не са налице предимства в качеството на живот . Благосъстоянието и обществените услуги са под натиск заради неравномерното разпределение на добавената стойност и по-малкото инвестиции в социалната сфера".
"Качеството на здравните и социални услуги се влоши, а държавният дълг нарасна. Това противоречи на историческата идея,чв увеличението на производителността означава автоматично подобрение на качеството на живот", добави тя.
Имиграция
По въпросите за имиграцията и отбраната по-голямата част от участвалите в анкетата европейци смятат, е необходима обща европейска политика. Имиграцията се разглежда като проблем за повече от всеки втори европеец, най-вече в страните от Централна и Източна Европа като България, Чехия, Унгария и балтийските страни. Седем от 10 европейци са на мнение, че страната им приема твърде много имигранти и подкрепят по-строгия контрол върху потоците.
Европейците са за квоти за приемане на мигранти (74 на сто) и обща политика за справяне с незаконната имиграция (85 на сто), в Италия тези проценти скачат до 81 на сто и 87 на сто.
По-отворените към приемането на мигранти 39 на сто от европейците обясняват позицията си с липсата на работна сила в някои сектори в страните им (56 на сто), докато за 35 на сто това е начин за справяне с ниската раждаемост. Само за един от трима европейци е въпрос на солидарност, макар че 43 на сто подкрепят приемането на повече бежанци от Украйна.
Обща отбрана
Имаме ли нужда от общоевропейска армия? За 60 на сто от анкетираните отговорът е положителен. Само 30 на сто смятат, че Европа разполага с достатъчни военни ресурси,за да отговори на възможна атака.
Според 47 на сто от гражданите ЕС няма достатъчно средства, за да се защити от евентуална военна агресия. За 62 на сто трябва да се засили подкрепата за Украйна: 48 на сто от анкетираните биха искали да се повиши икономическата помощ , а 45 на сто - военната.
Влиянието на конфликта се усеща и върху "европейския дух" като 15 на сто от анкетираните се чувстват по-малко европейци от начало на руската инвазия, а 63 на сто подкрепят влизането на Украйна в ЕС.
Важни ли са юнските избори?
Проучването показва, че на евроизборите 62 на сто от европейците ще гласуват, мислейки за собствената си страна. 70 на сто са декларирали, че се интересуват от тези избори, но ситуацията се различава в отделните страни членки. Интересът се понижава във Франция (52 на сто), Белгия (52 на сто) и Швеция (54 на сто).