Възможно ли е 2024 г. да бъде годината на водната енергия, а Брюксел да отдели повече внимание на сектора?

Докато картите в Брюксел се раздават наново, европейската хидроенергийна индустрия се стреми да получи към по-голяма част от вниманието на еврокомисията. Първо, добрата новина: краят на 2023 г. и началото на 2024 г. бяха страхотен период за индустрията – обилните дъждове накараха много от турбините да се въртят. Секторът успя да се вмъкне в протекционисткия закон на ЕС за промишленост с нулеви нетни емисии.

Положителните заглавия са рядкост за сектора, допринесъл за енергийната криза през 2022 г. – производството спадна с 20% от 2021 г. до 2022 г. на фона на широко разпространена суша. Така водния сектор бе изпреварен и от вятъра като най-големият източник на възобновяеми енергийни източници в ЕС, след като доминира в продължение на един век .

Но си струва да се спомене: 2023 г. отбеляза 15% възстановяване на водната енергия или нови до 315 тераватчаса електропроизводство. 2024 г. е на път да достигне нивата на производство през 2021 г. Така хидроенергията официално се завръща, коментира европейското издание Euractiv.

Но политически ситуацията не е толкова обнадеждаваща. Един от големите индустриални алианси се почувства принуден да призове „европейските лица, вземащи решения, да популяризират водноелектрическата енергия като жизненоважен крайъгълен камък на нашето бъдеще за възобновяема енергия“.

„За да отключите пълния потенциал на водноелектрическата енергия в ЕС, да разсеете предубедените възприятия и да насърчите преминаването към разговор, основан на осезаема реалност“, алиансът – състоящ се от енергийната асоциация на ЕС Eurelectric и десетте европейски компании за комунални услуги, управляващи водноелектрически централи – призовава за „шампиони“ “ за неговата кауза.

Най-големият им проблем? В сравнение с новите масови възобновяеми енергийни източници, водноелектрическата енергия изглежда като нещо от средата на 1900 г. – наводняването на цели долини в планините в името на силата и прогреса просто вече не се подкрепя така добре от избирателите.

В Австрия движението за опазване на природата, протестиращо срещу хидроенергията, покълна в партията на Зелените. Оттогава изграждането на язовири в Алпите се превърна в тема за разговори на крайнодесните.

Водноелектрическата енергия изглежда като един от онези сектори, за които политиците съжаляват – когато бъдат попитани, политиците от ЕС дават много думи за нейната незаменима роля в енергийния преход на Европа, но на практика повечето нови закони на ЕС плашат сектора.

Брюксел активно се кара с най-големия водноенергиен играч, Франция, която е най-големият производител на водна енергия в общността и държи близо една шеста от инсталирания капацитет в ЕС, или 25,4 GW. Но управляваната от държавата компания EDF спори с Брюксел за това кой трябва да стопанисва стотиците ѝ язовири.

Компанията държи 80% от концесиите на френския водноелектрически флот, но ЕС настоява те да бъдат отворени за свободния пазар. Това не е добре приета идея в Париж.

Отварянето на 447-те язовира във Франция за конкурентен процес на наддаване означава „да позволим на чуждестранни конкуренти да експлоатират френски язовири. Това не е опция“, каза министърът на икономиката Бруно Льо Мер през март.

Докато проблемът не бъде решен, обновяването на френските язовири е предизвикателство, тъй като ще изисква промени в концесионните договори.

Секторът продължава да бъде преследван от факта, че водноелектрическите язовири създава затруднения и разпокъсават водните пътища на Европа – назвисимо че представляват само 5% от бариерите, твърдят от ВЕЦ индустрията.

Новите екологични правила на ЕС обаче правят сектора още по-изнервен. Хидроенергията успя да се пребори с отказ от оспорвания закон за възстановяване на природата с известни усилия.

Преразглеждането на рамковата директива на ЕС за водите, дори само говоренето за нея, може да предизвика бурна активност – подобно на това, когато баварски лявоцентристки член на Европейския парламент се намеси от името на индустрията през 2021 г., въпреки че не заседаваше в съответна комисия.

Така и се получи отговор от индустрията: на енергосистемата да се осигурява гъвкавост чрез планински басейни и помпено-акумулиращи съоръжения, които съставлява 90% от капацитета за съхранение в ЕС днес и зелена енергия, произведена в домовете на хората.

Секторът също така подчертава своята висока степен на технологична зрялост и своята инертност. Именно този компонент е ключът към стабилизиране на честотата на бъдещите електрически мрежи на Европа и нещо, което нито слънчевата енергия, нито вятърът могат да осигурят в достатъчна степен.

Успехът обаче е ограничен. В сградата на Комисията се говори, че е малко вероятно да бъде специално разработена стратегия за подпомагане на водната енергия. Но подкрепата за ПАВЕЦ вероятно ще играе ключова роля в бъдещите насоки на ЕС за съхранение и гъвкавост на електроенергийното производство.

Може да има надежда за сектора, който винаги се вижда обсаден. Може ли нов комисар по енергетиката, вероятно произхождащ от Испания, където водната енергия играе важна роля, да бъде по-възприемчив от напусналия Франс Тимерманс, се питат анализаторите в момента.

Едно нещо е ясно: картите в Брюксел се разбъркват и хидроенергийната индустрия търси по-голям дял от вниманието и подкрепата на бъдещите политици. Исторически погледнато, тази индустрия никога не е имала огромен успех да стигне до там. Предстои да видим дали сега не е шансът на ВЕЦ да блесне на сцената.