Кристин Лагард: Инфлацията вероятно ще остане над целта от 2% и през следващата година

„Ние не се ангажираме предварително с конкретен курс на лихвения процент. Въпреки напредъка през последните тримесечия, вътрешният ценови натиск остава силен, тъй като растежът на заплатите е повишен, а инфлацията вероятно ще остане над целта и през следващата година.“ Това каза в началото на пресконференцията си президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард след заседанието на Управителния съвет, на което трите основни лихви бяха намалени с по 0.25%. Лагард прочете съществена част от изявлението на Управителния съвет, публикувано преди това на сайта на ЕЦБ.

От решенията на УС на ЕЦБ се откроява намаляването на трите лихви: 3.75% става лихвата по депозитите , 4.25% е ставката по рефинансиране и 4.50 на сто е лихвата по кредитното улеснение. За отбелязване е, че прогнозата за инфлацията е преразгледана нагоре, спрямо очакванията от март. Новата прогноза за общата инфлация е средна стойност от 2,5 на сто през 2024 г., 2.2 на сто през 2025 г. и 1.9 на сто през 2026 г. За базовата инфлация, която не включва цените на енергията и храните, се предвиждат средни стойности от 2.8 на сто тази година, 2.2 на сто догодина и 2 на сто през 2026 г.

За икономическия растеж на еврозоната ЕЦБ очаква ускоряване до 0.9 на сто тази година, 1.4 на сто през 2025 г. и 1.6 на сто през 2026 година.

Относно строгата парична политика

Попитана дали ЕЦБ преминава във фаза на „обръщане“ на строгата си позиция на паричната политика, Лагард каза, цитирана от Ройтерс, че не може да потвърди, че такъв процес е в ход, но „има голяма вероятност“. Тя уточни, че това ще зависи от данните (статистическите – бел. авт.) и „това, което е много несигурно, е скоростта, с която пътуваме, и времето, което ще ни отнеме“.

Кристин Лагард обърна специално внимание на

основните рискове за икономическия растеж

които по нейните думи са балансирани в краткосрочен план, но остават насочени надолу в средносрочен план. „Една по-слаба световна икономика или ескалация на търговското напрежение между големите икономики биха натежали върху растежа на еврозоната. Неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток са основни източници на геополитически риск, който може да доведе до това фирмите и домакинствата да станат по-малко уверени в бъдещето и глобалната търговия да бъде нарушена. Растежът също може да бъде по-нисък, ако ефектите от паричната политика се окажат по-силни от очакваното. Растежът може да бъде по-висок, ако инфлацията спадне по-бързо от очакваното и нарастващото доверие и реалните доходи означават, че разходите се увеличават с повече от очакваното, или ако световната икономика расте по-силно от очакваното.“

Лагард подчерта, че

инфлацията може да се окаже по-висока от очакваното

ако заплатите или печалбите се увеличат с повече от очакваното. Възходящите рискове за инфлацията също произтичат от засиленото геополитическо напрежение, което може да повиши цените на енергията и транспортните разходи в краткосрочен план и да наруши световната търговия. „Освен това, екстремните метеорологични явления и разгръщащата се климатична криза в по-широк план могат да повишат цените на храните. За разлика от това, инфлацията може да изненада в посока надолу, ако паричната политика намали търсенето повече от очакваното или ако икономическата среда в останалия свят се влоши неочаквано“, обясни президентът на ЕЦБ.

Според Лагард, пазарните лихвени проценти са се повишили след срещата през април. Разходите за финансиране се задържаха на ограничителни нива, тъй като миналите ни увеличения на лихвените проценти си проправиха път през финансовата система. Средните лихвени проценти по новите заеми за фирми и по новите ипотеки остават непроменени през април, съответно 5.2% и 3.8%.

„Кредитната динамика остава слаба“, подчерта Кристин Лагард и обясни, че банковото кредитиране на фирми нарасна с годишен темп от 0,3 на сто през април, леко по-малко от предходния месец. Кредитите за домакинствата са продължили да нарастват с 0.2% на годишна база.

Банките в еврозоната остават устойчиви

Подобряващата се икономическа перспектива насърчи финансовата стабилност, но повишените геополитически рискове замъгляват хоризонта. Затова по думите на Лагард при евентуално неочаквано затягане на глобалните условия за финансиране може да предизвика преоценка на финансовите и нефинансовите активи с отрицателни последици за икономиката като цяло. „Макропруденциалната политика остава първата линия на защита срещу натрупването на финансова уязвимост. Мерките, които са в сила в момента или скоро ще влязат в сила, спомагат за поддържането на устойчивостта на финансовата система“, подчерта президентът на ЕЦБ.

В заключение тя представи защо Управителният съвет е решил да намали трите основни лихвени проценти на ЕЦБ с 25 базисни пункта. „Ние сме решени да гарантираме, че инфлацията ще се върне своевременно до нашата средносрочна цел от два процента. Ще поддържаме лихвените проценти достатъчно рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо за постигане на тази цел. Ще продължим да следваме подход, зависим от данни и среща по среща, за определяне на подходящото ниво и продължителност на ограничението. По-специално, нашите решения за лихвените проценти ще се основават на нашата оценка на перспективите за инфлация в светлината на входящите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика. Ние не се ангажираме предварително с конкретен курс“, каза Лагард. По нейните думи, във всеки случай сме готови да коригираме всички наши инструменти в рамките на нашия мандат, за да гарантираме, че инфлацията се връща към нашата средносрочна цел и да запазим гладкото функциониране на трансмисията на паричната политика.