Сметките за ток във всички столици на ЕС през месец май са спаднали с 9%, докато тези за газ са се понижили с 11% спрямо година по-рано

Пазарните сили представляват около 52% от цената на крайния потребител, както за електроенергия, така и за газа, останалите 48% се падат на тарифите за разпределение, енергийните данъци и ДДС

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2134
article picture alt description

източник: EVN България, архив

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата между януари 2009 г. и месец май 2024 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Изследването, което се публикува всеки месец показва, как са се променили цените на енергията за домакинствата без данъци през месец май 2024 г. за крайните потребители в европейските столици. То обхваща, както страните-членки на ЕС, така и някои от страните на Европейската енергийна общност (Черна гора, Норвегия, Сърбия и Украйна) плюс Великобритания и Швейцария.

Цените на електроенергията намаляха устойчиво през първата половина на 2009 г. и стигнаха дъното от 96 индексни пункта през юни същата година, тъй като икономическата криза се отрази на търсенето. През втората половина на 2009 г. цените започнаха да се възстановяват. Оттогава са във възходяща тенденция. Индексът за електроенергия достигна 116 индексни пункта (и.п.) през октомври 2014 г. , През 2016 г. и 2017 г. се колебае около 108 и.п., както и между 115 – 119 и.п. през 2019 г. , за да падне по време на COVID под 112 пункта. Тенденцията към нарастване започна още през 2021 г.  От януари 2022 г. индексът за електрическа енергия HEPI започва да нараства екстремно през декември 2021 г. и достига 164 пункта. След като изкачи най-рязкото стъпало в историческите данни през януари 2022 г. и постигна пик през октомври 2022 г., след което последва тенденция към понижение и в момента е 185 пункта (EUR-15), се посочва в изследването.

Що се отнася за цените на газа, експертите напомнят всички сложни периоди от 2009 г. насам, както и че „продължаващата енергийна криза засегна силно индекса на цените на това гориво през 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 163 пункта през ноември 2021 г. Впоследствие  неговата стойността отново се удвои през ноември 2022 г. и достигна 350 пункта. От VaasaETT изчисляват, че през месец май 2024 г. е на ниво от 158 индексни пункта.

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители, както за електроенергията, така и за газа се наблюдават  следните промени: в сравнение с преди година, месец май 2023 г., сметките за ток във всички столици на ЕС са спаднали с 9%, докато тези  за газа са се понижили с 11%.

Електроенергия

В зависимост от това къде от изследваните 33-те европейски столици живее даден краен потребител в Европа, към 2 май цената, която плаща, може да варира в съотношение до 6. Експертите, провеждащи изследването отчитат, че за битовите клиенти в Европа най-скъпите градове са Берлин и Дъблин. След тях се нареждат Прага, Лондон и Берн. Киев (отчита се състоянието на страната във война) отново е с най-евтина електроенергия, следван от Будапеща, Подгорица и Белград.

В номинално изражение, цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) клонят към по-ниски от средните. За пореден път проучването установява, че Прага и Вилнюс са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през месец май, са следните:

• Увеличение на цените с 3% в Амстердам и Берлин, поради повишение на енергийните им компоненти;

• Нарастване на цените с 2% в Мадрид, поради поскъпване на компонентите на енергията и енергийните данъци;

• 2% увеличение на цената в Стокхолм, поради ръст на енергийния компонент;

• Покачване на цените с 2% във Вилнюс, поради повишение на компонентите за енергия и разпределение;

• Нарастване на цените с 1% в Никозия и Рим, поради поскъпване на енергийните им компоненти;

• 6% намаление на цените в Хелзинки и Осло, поради понижение на енергийните им компоненти;

• 3% спад на цената в Брюксел, поради намаляване на енергийния компонент;

• 2% намаление на цената в Лисабон, поради поевтиняване на енергийния компонент

• 1% понижение на цените в Атина, поради спад на енергията и енергийните данъци и компоненти;

• 1% намаление на цените в Лондон и Талин, поради понижение на енергийните компоненти.

Средната цена на електричеството за краен потребител в Европа остана стабилна през май, като повече от половината от разглежданите столици не показват промяна в сравнение с предходния месец. Промените в цените бяха предимно незначителни, като 7 пазара претърпяха леки повишения, докато 7 столици показаха известно ниво на спад. Цените на дребно са средно с 8% под нивата отпреди година, но в много случаи остават доста по-високи от съответните преди енергийната криза, посочват експертите от VaasaETT.

Цената на електроенергията за крайни потребители в Амстердам и Берлин се е увеличила с 3% основно поради новите договори с фиксирана цена в двете столици, които са по-скъпи от тези през април. Тенденцията за нарастване може да се отдаде на продължаващото напрежение в Близкия изток, което причинява несигурност на фючърсните енергийни пазари.

Напротив, най-големият спад на цените през май се наблюдава в Хелзинки, както прогнозираха експерти през миналия месец. Това намаление се дължи на различни фактори, предимно понижено търсене поради по-топлите и по-дълги дни през пролетта и лятото, стачки в индустрии, които също намаляват търсенето и повишено хидро производство.

По подобен начин спот базираните договори в Осло, които са свързани с цените на едро на Nordpool, отбелязаха значителен спад през месец май, което доведе до 6% намаление на цените на електроенергията за крайните потребители в норвежката столица.

Когато се коригира към стандартите за покупателната способност (PPS) във всяка страна, картината се променя съществено. PPS е изкуствена референтна валута, която елиминира общите разлики в ценовите нива между държавите. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се изясняват по отношение на цената на други стоки и услуги. Когато са изразени в PPS, цените на енергията стават прозрачни във връзка с разходите за други стоки и услуги. Най-ниските коригирани цени на електроенергията за домакинствата са отчетени в Осло, Будапеща, Валета и Хелзинки, докато най-високите са в Прага, Никозия, Берлин и Вилнюс. Повечето от страните от ЦИЕ обикновено имат цени на електроенергията, които са приблизително ниски в сравнение с общото ниво на цените в страната и под средните за Европа.

Това обаче не е така през май; Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава са столиците сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Проучването показва, че средно енергията (оспорваната компонент на цената) представлява 52% от стойността на сметката за електроенергия за крайния потребител, разпределението - 27%, енергийните данъци - 6%, а  ДДС -15% за столиците на ЕС.

Фокусирайки се върху цената на енергията като стока, в Будапеща тя в момента представлява само 14% от цената на електроенергията за краен потребител, която е най-ниската сред всички изследвани градове. Напротив, Никозия е с най-голям енергиен процент, достигащ 74% от цената за крайния потребител през месец май 2024 г.

Освен това, считано от януари 2020 г., типичен потребител в Амстердам плаща нулев енергиен данък поради увеличения размер на данъчния кредит, който надвишава посочения размер на енергийния данък. Напротив, те получават възстановяване на превишената сума на данъчния кредит. Целта на това възстановяване е да насърчи потребителите към електрификация и отказ от отопление и уреди на газ.

По същия начин в град Люксембург типичният клиент плаща отрицателни енергийни данъци в резултат на механизма за компенсация, който е в сила в момента, предназначен да компенсира увеличението на енергийния компонент и да стабилизира цените до нивата от 2022 г.

Преди енергийната криза фиксираните (цена и срок) и променливите цени бяха относително сходни, констатират експертите. Фиксираната цена често е била по-ниска, тъй като е осигурявала на доставчика по-малка лоялност и риск при доставката. Въпреки че клиентите по същество залагаха малко на посоката на пазара, това не беше особено важен избор за повечето клиенти. Поне на по-зрелите пазари активните клиенти все пак са склонни да избират фиксирани цени. След кризата ситуацията почти се обърна, констатират експертите.  

Фиксираните цени, там, където са налични клонят към по-висока от променливите, в някои случаи с много голям марж. Тази тенденция изглежда отново се обръща, констатират експертите. През май 2024 г. броят на фиксираните предлагани договори изглежда се увеличава, докато средната им цена е само малко по-висока от средната променлива цена само с 1,36 евро/kWh. Това се наблюдава и в по-голямата част от пазарите на 15 страни от Европа (EUR15), когато се изследват индивидуално, с фиксирани договори като средно са по-евтини от променливите само на 6 от индивидуалните пазари от 15 европейски страни  (EUR15).

Във всички показани пазари средната цена за фиксирани цени, според проучването е 28,70 c€/kwh, докато за променливите е била 27,34 c€/kwh. Естествено, за тези пазари, където фиксираните цени са налични и много различни от променливите цени, средната стойност на двете е по-малко представителна, отколкото на други пазари.

Ако променливите цени се коригират по паритета на покупателна способност (PPS), вероятно ще се придобие по-ясна картина на относителното значение на най-популярните цени през месец май 2024 г.

Природен газ

По отношение на цената на природния газ за битовите потребители от 27 европейски столици към 2 май 2024 г. експертите затвърждават наблюдението, че най-високата цена се плаща от жителите на Стокхолм - почти 3 пъти над средната цена за краен потребител в Европа. На второ място по най-висока цена се нарежда Берн. Това може да се обясни с естеството на шведския газов пазар; малкият размер от само 77 000 битови клиенти на газ в цяла Швеция, от които 50 000 в изолираната газова мрежа в Стокхолм. Амстердам запазва третото си място като най-скъпа столица.

За пореден път се констатира, че цената в Стокхолм, която е почти 13 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в ЕС, и почти 18 пъти по-висока, ако се включи Киев. Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страните от ЦИЕ.  Прага е единствената столица сред страните от ЦИЕ, в която цената на природния газ е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец май, са следните:

• 5% увеличение на цените в Берлин и Брюксел, поради поскъпване на енергийните им компоненти;

• Повишение на цените с 2% в Талин, поради нарастване на компонентите на енергията и енергийните данъци;

• Ръст на цените с 1% в Амстердам, Атина и Париж, поради повишаване на енергийния компонент;

• 1% увеличение на цените в Дъблин;

• 7% намаление на цената в Лисабон, поради спад на енергийния компонент;

5% понижение на цената в Любляна, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 4% спад на цената в Рига, поради понижение на енергийния компонент;

• 3% намаление на цените в София, поради поевтиняване на компонента енергия и разпределение;

• 2% спад на цената в Мадрид, поради понижение на енергийния компонент;

• 2% намаление на цената в Прага, поради спад на енергийния компонент;

• 1% понижение на цените в Лондон и Рим, поради намаляване на енергийния компонент;

Европейските газови пазари отбелязаха средно минимално понижение на цените този месец, продължавайки низходящата тенденция, наблюдавана от началото на годината. От 27-те наблюдавани столици, в 7 имаше скромно увеличение на цената на природния газ за крайния потребител през месец май, докато в 8 имаше понижения, най-значителното, от които в Лисабон (7%). Референтният индекс TTF показа ограничени признаци на повишение, варирайки над границата от 30 евро/MWh през по-голямата част от месец май, което отчасти се дължи на продължаващото напрежение в Близкия изток и пренасочването на превозите на LNG товарите.

В Брюксел се наблюдава ръст от 5% на цените на природния газ за крайните потребители след 5 поредни месеца на спад. Това е в резултат на по-скъпи договори с фиксирана цена, обявени от няколко енергийни доставчика през месец май.

От друга страна, въпреки наложеното от правителството регулиране на цените на природния газ в Словения, което приключва на 30 април, цените за крайни потребители в Любляна отбелязаха спад от 5%. Energetika Ljubljana, един от най-големите доставчици на природен газ в страната, намали цената си на газа поради „по-благоприятни пазарни условия и по-ниски изкупни цени“.

И накрая, в София намалението от 3% се дължи на международните ценови тенденции и дългосрочното споразумение на България с Азербайджан, което се влияе от цените на петрола, отбелязват експертите.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа при PPS са с много различен резултат от действителните цени. През месец май Будапеща, Загреб и Лондон са най-евтините градове, коригирани към PPS.

Проучването показва, че за европейските столици средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 52% от цената на природния газ за крайния потребител, разпределението - 22%, енергийните данъци - 10% и ДДС - 16%.

В Нидерландия, считано от януари 2020 г., енергийните данъци се използват за насърчаване на поведението на потребителите и използването на електроенергия. Понастоящем енергийният данък за битов потребител на природен газ представлява около 34% от цената за крайния потребител в Амстердам. Целта е да се насърчи използването на електрическо отопление и уреди вместо газ.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват около 52% от цената на крайния потребител, както за електроенергия, така и за газа, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 48% чрез тарифите за разпределение, енергийните данъци и ДДС.

Енергийна криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС, докато сега цените изглеждат понижени в сравнение с предходните две години. Енергийният дял в цената на електроенергията за крайния потребител беше 60% през май 2022 г. и през май 2023 г. също, докато в момента е 52%.

По същия начин на пазара на природен газ процентът на енергийния компонент от цената за крайния потребител беше 64% през май 2022 г., преди да достигне 60% през май 2023 г. и 52% през май тази година. На места, където енергийният компонент е по-нисък, такъв е и стимулът за клиентите да търсят по-конкурентни оферти, заключават експертите от VaasaETT.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща