Германия, Италия и още 10 страни са на път да пропуснат климатичните си цели за 2030 г. И ще плащат милиарди заради нуждата от CO2 квоти

12 страни от ЕС са на път да пропуснат своите национални климатични цели за 2030 г. с голяма разлика, според проучване на организацията Transport & Environment (T&E). Това означава, че те ще трябва да купуват въглеродни кредити в такъв голям мащаб, че ще останат малко квоти, които да могат другите страни да си закупят в опит да достигнат собственици си амбиции и да не пропуснат поставените си цели. Ако това се случи има опасност от завеждане на съдебни дела. Германия и Италия са двете страни с най-лоши резултати, като Франция е на път с много близка разлика. Германия ще трябва да плати на страните с по-високи резултати до 16 милиарда евро за закупуване на кредити, а Италия - 15 милиарда евро, във време, когато бюджетите им са болезнено ограничени. Държавите са изправени пред ясен избор: да платят милиарди на своите съседи за своя „въглероден дълг“ или да приложат нови политики. Тези нови политики трябва да бъдат съсредоточени около електрификацията на превозните средства и изолацията на сградите, категорични са от T&E.

Без незабавни действия дванадесет държави от ЕС ще пропуснат националните си цели за климата съгласно Регламента за споделяне на усилията (Effort Sharing Regulation (ESR), установява ново проучване, анализиращо националните планове за климата. Още седем държави са изложени на риск да не постигнат целите си.

Германия и Италия са двете страни с най-лоши резултати. Франция ще изпълни целта си само с много близък марж – но всяко отстъпване на политиките или дори много студена зима, тласкаща по-високо потребление на енергия, означава, че може да попадне в червената зона. Все още има време да коригираме правителствените политики, за да постигнем целите за 2030 г., смятат от организацията.

Провалът на Германия и Италия: ще изкупят ли двете страни всички въглеродни кредити?

Германия и Италия няма да успеят да постигнат своите климатични цели със значителна разлика (съответно 10 и 7,7 процентни пункта), установява проучването. В резултат на това те биха могли „да изядат“ всички налични въглеродни кредити, оставени за други страни. Само Германия ще има нужда от 70% от наличните кредити[1]. Другите държави, които не отговарят на изискванията, могат да останат без квоти за закупуване и да бъдат изправени пред съдебни дела.

Софи Дефур, директор по климата в T&E, обяснява: „Германия и Италия буквално „изяждат“ всички налични въглеродни кредити от своите съседи, оставяйки ги блокирани и изложени на риск от съдебни процедури. Германското правителство скоро ще трябва да се изправи пред гражданите си, които искат още повече пари и още повече задълбочават бюджетната криза, за да компенсират слабите си политики.

Ако разпределенията трябваше да се търгуват на 129 евро, цената на въглерода, прогнозирана от Bloomberg в секторите на ETS през 2030 г., Германия ще трябва да плати на страните с по-високи резултати до 16,2 милиарда евро за закупуване на въглеродните кредити. Това ще се случва в момент, когато страната се разтърсва от бюджетна криза и когато правителството ще трябва да запълни дупка от 40 милиарда евро в бюджета си през 2025 г.

От своя страна Италия от сега е на път да провали целта си със 7,7 процентни пункта, което се равнява на сметка от 15,5 милиарда евро. Но двете страни все още могат да постигнат амбициите си чрез прилагане на нови мерки за увеличаване на навлизането на електрически превозни средства, изолиране на сгради и др.

Недостиг на въглеродни кредити

Държавите, които не са изпълнили своите цели, могат да закупят въглеродни кредити от тези, които ги изпълняват. Цената на кредитите се определя двустранно между държавите. Но T&E предупреждава, че без незабавни действия ще има недостиг на кредити, поради факта, че толкова много държави ще пропуснат своите цели. Това може да доведе до война за наддаване за кредитите през 2030 г.. А това в крайна сметка  може да повиши цената им.

България също се очертава като една от страните, в които ще има дефицит на емисии.

Софи Дефур продължава: „Самият размер на санкциите, които държавите може да трябва да платят през 2030 г., е умопомрачителен. Държавите са изправени пред ясен избор: да платят милиарди на своите съседи за техния въглероден дълг или да приложат нови политики, които подобряват живота на собствените им граждани, като например изолация на къщи. Има още шест години за коригиране на курса. Призоваваме новата Комисия да събере група за действие, където да бъдат предложени мерки като цели за електрификация на служебните автомобили и изоставащите страни да получат необходимите насоки.“

Страните, които ще трупат най-много излишък, са Испания, Гърция и Полша, показва още анализът. Испания вероятно ще преизпълни целта си за 2030 г. със 7 процентни пункта. Испанското правителство може да получи 10 милиарда от страни, които не са на път. Пет държави, сред които Франция и Холандия, са представили планове, които са съвсем достатъчни, за да постигнат целта им – но всяко отслабване на политиките означава, че тези страни могат да попаднат в червената зона и да трябва да плащат въглеродни кредити.

Автомобилен транспорт, сгради, дребна промишленост, отпадъци, селско стопанство
Съгласно Регламента за споделяне на усилията държавите-членки трябва да постигнат климатични цели за пет ключови сектора: автомобилен транспорт, сгради, малка промишленост, отпадъци и селско стопанство. Целите бяха разработени в съответствие с БВП на страната, като по-богатите страни трябваше да постигнат по-високи цели за намаляване на емисиите. Общата цел за ЕС е -40% до 2030 г. (в сравнение с нивата от 2005 г.) в петте сектора. Крайният срок за дадена страна да представи своите национални енергийни и климатични планове (Планове Климат и енергетика), очертаващи как възнамеряват да постигнат целта, беше 30 юни. Повечето от страните обаче пропуснаха този срок и не са представили пред ЕК тези амбициозни планове.

T&E анализира проектите на план „Климат и енергетика“ до по-нови прогнози, за да изчисли потенциалните намаления на емисиите на всички 27 държави от ЕС. При обобщаване на националните планове, представени от страните, се предвижда емисиите в секторите на споделяне на усилията да намалеят само с 35,5% през 2030 г. (в сравнение с 2005 г.). Това е с 4,5 процентни пункта по-малко от целта на ЕС от  понижение с 40% на емисиите.