Турция е готова да увеличи експорта на газ за ЕС при дългосрочни гаранции
Турция е готова да продава повече газ в Европейския съюз, но иска дългосрочни гаранции, за да оправдае инвестициите в инфраструктурата. Също така предпочита това да се случва без сложния суап, за който настоява Европейския съюз, за да се избегнат доставките на руски газ, цитира Bloomberg думите на министъра на енергетиката на страната Алпарслан Байрактар.
Европа се опитва да осигури алтернативни доставки на газ, за да замени руския, постъпващ чрез транзит през Украйна. Договорът и транзитното споразумение между Москва и Киев приключва в края на 2024 г. Някои варианти може да включват пренасочване към Европа на азербайджанския газ, който сега Турция купува от Азербайджан и замяната на тези количества с допълнителни доставки на руски газ за турския пазар. Турция е по-заинтересована от разширяване на износа през България, отбелязва Bloomberg.
„Имам нужда от тази гаранция от вас – 10 години, 15 години, каквото и да е, трябва да се даде нещо“, казва Байрактар в интервю за агенцията, наричайки европейското предложение за обмен на газ с Европа „заплетено“.
„Тези обсъждания се водят без познаване на пазара и мощностите“, казва той. „Това, от което се нуждаем, е увеличаване на капацитета на интерконектора Турция-България“, тъй като в момента през него може да се пренасят „само половината от 7 милиарда кубически метра годишно, които Турция технически може да доставя“, отбеляза министърът.
Анкара би могла да работи с Азербайджанската SOCAR, за да увеличи това количество минимум до 10 млрд. куб м, но иска да получи гаранции относно търсенето в Европа, казва Байрактар.
Тези коментари, отбелязва агенцията, потвърждават дипломатическите спорове, които се водят, за замяна на доставките на руски газ за Европа.
„Смятаме, че политическите и физическите бариери са твърде високи, за да се замени руският газ, минаващ през Украйна, с азербайджански газ“, казват консултантите Energy Aspects Ltd в скорошна бележка. „Ще бъде трудно за Азербайджан да увеличи вътрешното производство, за да осигури значителни допълнителни доставки за Европа през следващата година“, смятат анализатори.
Байрактар посочва такива споразумения, като миналогодишният договор на Турция с България за внос до 1,5 млрд. куб м LNG и реекспорта му на запад като „по-гъвкаво“ решение. Това може да предизвиква недоумение в Брюксел, където антимонополният орган на ЕС проверява договора заради опасения, че той противоречи на свободната конкуренция, пише Bloomberg.
Междувременно, България, която по споразумението трябва да плаща почти 500 хил. долара на ден за достъп до турската газова мрежа, се надява заради високите разходи да предоговори условията по сделката, и да позволи на трета страна да използва правата за доставка.
Турция има за цел да се превърне в регионален газов хъб и вече е инвестирала сериозно в нови подземни газови хранилища и терминали за втечнен природен газ (LNG), както и проучване и добив в Черно море.
Въпреки че страната остава почти изцяло зависима от вноса, за да отговори на вътрешното търсене, миналата година тя подписа няколко договора за износ на малки количества с Румъния, Молдова и Унгария.
Анкара проучва също възможността за внос на газ от Туркменистан, в момента чрез суап през съседен Иран, казва Байрактар, добавяйки, че се надява да постигне споразумение по време на посещението си там по-късно този месец. Освен това турската Botas наскоро подписа споразумение с американската Exxon Mobil (SPB: XOM) за доставка на до 2,5 милиона тона LNG годишно за 10 години. Байрактар казва, че се надява да обяви това, а и договори с други компании през следващите дни.
Докато Европа се опита да се откаже от руското гориво след нахлуването в Украйна, Москва остава най-големият доставчик на газ за Турция, която е член на НАТО като Анкара се опитва да поддържа отношения и с двете страни в конфликта“, пише агенцията. Турция и Русия се споразумяха за „специални цени“ за гориво миналото лято и зима, независимо от обичайната ценова формула в договора между Gazprom и Botas, казва министърът, без да разкрива условията. „В зависимост от пазарните условия, обемите на потребление, обемите на вноса, понякога продавачът, понякога купувачът може да прави различни предложения“, казва той.
В Турция се доставя азербайджански газ, добиван в рамките на „Етап – 1“ и „Етап – 2“ от разработката на находището „Шах Дениз“. През 2023 г. Азербайджан е доставил на Турция 10,3 милиарда кубически метра газ от Шах Дениз (+17,8% спрямо 2022 г.). През газопроводът TANAP се доставят до Турция до 6 милиарда кубически метра. м газ годишно.
Газопроводът TANAP от находището Шах Дениз в рамките на „Етап 2“ минава от грузинско-турската граница до западната граница на Турция. В момента капацитетът му е за 16,2 милиарда кубически метра. Доставките на азербайджански газ за Турция през TANAP започнаха през 2018 г. Доставки от находището Шах Дениз за Европа - на 31 декември 2020 г., като през 2023 г. обемът се изчислява на 11,8 милиарда кубически метра.
Към настоящия момент Азербайджан има договори за доставка на газ за шест страни от Европа – Италия, България, Гърция, Румъния, Унгария и Сърбия.
Киев не иска да продължава договорът за транзит с Москва, но се стреми да запази ролята си на транзитьор и води преговори за доставки от Азербайджан за Европейския съюз, заяви неотдавна президентът на Украйна Владимир Зеленски.
„Сега се обмислят алтернативни стъпки, как можем да използваме газопровода с друг доставчик на газ, водят се преговори“, каза той в интервю за Bloomberg TV.
За да се доставя азербайджански или какъвто и да е друг газ през Турция и след това през Украйна за Европа, е необходимо да се използва трансбалканският газопровод в реверсивен режим, както и да се разширят тесните места.