FTI Consulting с нов модел за глобалната пазарна цена на зеления водород (H2)
Зеленият водород, произведен от възобновяема електроенергия чрез електролиза, се очаква да играе ключова роля в декарбонизацията на икономиката. Това е нова стока с незрял и неликвиден пазар, който едва се формира и се характеризира с малки, но нарастващи производствени обеми, нови производствени технологии като широкомащабни електролизатори, а нов двигател при търсенето ще са разпоредбите за декарбонизация. Всички заедно водят до множество безпрецедентни рискове и несигурност. Това коментират експертите от FTI Consulting, които тези дни публикуваха визията за нов модел за глобалната пазарна цена на зеления водород (H2).
По-специално, като се има предвид, че разходите за производство на зелен водород в момента са близо 2-3 пъти по-високи от разходите за сив водород (произведен от природен газ) и варират значително, което е в резултат на зависимостта от на география, местоположение на съоръжението и възобновяемите източници на електроенергия, въпросът за цената на зеления водород, която се очаква да съответства на определеното време за декарбонизация, оказва натиск върху разходите и зависимост от политиката, което води до допълнителна несигурност за цялата верига на стойността, включително инвеститорите, тъй като има отрицателно въздействие върху вземането на решения.
На този фон енергийните експерти от FTI Consulting представят разработеният от тях модел на цените на зеления водород като по този начин определят количествено глобалната средна цена за зеления водород през 2030 г. Моделът приема пазарния принцип на глобално равновесие между търсене и предлагане през 2030 г., като същевременно ся интегрирани транспортните разходи, свързани с оптималните глобални маршрути.
Авторите моделират стойността на производството и транспортирането на водорода и производните, такива като амоняк по различни маршрути, включително транспортирането през море и по тръбопроводи.
FTI изчислява, че изравнената цена на зеления водород (LCOH) на зеления водород може да е в голям диапазон от 1,9 до 15,4 щатски долара за различните страни и в зависимост от стойността на капитала, местните субсидии, пазарите на електроенергия, достъпността до възобновяеми източници на енергия и центровете за търсене.
Средно цената на зеления водород, търгуван по света може да е 5,30 долара за килограм през 2030 г., прогнозират авторите. Тази цена обаче е твърде чувствителна към стойността на капитала (WACC). Дори малко изменение в лихвите може да окаже значително влияние върху изравнената стойност на водорода.
Най-големият компонент в LCOH моделът са капиталовите разходи за източниците на електроенергия (не самите електролизери), от които зависи стойността на електроенергията (LCOE). Анализът показва, че увеличението на WACC (стойността на капитала) с 4% и капиталовите разходи за ВЕИ с 10 % почти удвояват LCOH.
При определяне на крайната цена към стойността на водорода се добавят и разходите за транспортиране. Те са в диапазон от 0,1 до 1,7 долара на килограм в зависимост от начина на транспортиране и отдалечеността. За изчисляването авторите са анализирали 864 възможни маршрута между 64 държави. Най-евтиният вариант е този през тръбопроводи, а неговата максимална стойност е 0,7 долара на килограм водород.
Преди няколко години много експерти прогнозираха бърз спад в цената на зеления водород. Очакването бе, че цените са на път да паднат до ниво от 1,5-2 щатски долара за килограм.
През април тази година главният изпълнителен директор на нефтения и газов концерн TotalEnergies, Патрик Пуяне, каза, че е невъзможно да се постигне целта на ЕС за потребление на 20 милиона тона зелен водород до 2030 г., тъй като пазарът, включително производството на електролизатори, е в ранен етап на развитие, а цената на зеления водород е изключително висока.
Вижте още в прикачения документ.