Хората осъзнават все по-добре колко много ползи носи строителството на енергийноефективни сгради

Събитието е съвместна инициатива на международните проекти OutPHit, nZEB Ready, SMART2 и DiVIRTUE, а фокусът му е върху уменията и знанията за сертифициране, проектиране и строителство на интелигентни и високоефективни сгради. Тази тема става все по-актуална с нарастващото значение на енергийната ефективност и интелигентните технологии в строителството. На самото събитие пък се очаква да присъстват редица водещи експерти в областта на строителството и устойчивата енергия от 13 европейски държави. Ето какво разказа пред 3eNews за предстроящата конференция изпълнителният директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект" Драгомир Цанев:

Д-р Цанев, искам да ми разкажете повече за предстоящото събитие за интелигентни и високоефективни сгради и какви реални приложения виждате в технологията? И какво представлява за строителния бранш иновативният проект OutPHit? 

Ние никога не разглеждаме една конференция като индивидуално събитие. Това е продължение на всички тези кръгли маси за финансиране на проекти за устойчива енергия и реализиране на инвестиционни концепции на местно равнище, които направихме в последните месеци и години, включително и като съпътстващи събития към 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC), която се проведе в София в края на месец юли. Сега въпросът, с който се надявам да привлечем вниманието на професионалната общност, е как тези политики трябва да се случат на място, на терен. 

Какво означава тази обща нагласа за инвестиции в устойчива енергия за строителния сектор, който фактически осигурява реализацията на терен? Ще си позволя да продължа и да разширя отговора тук. Всъщност огромният проблем, който е структурен и е не само за България, а за целия ЕС, е, че строителния сектор изпитва сериозни затруднения да посрещне търсенето и да достави качествен продукт. Хората, технологиите бавно навлизат в строителството, а ние всъщност искаме много бързо и ефективно да развием сградния сектор и като цяло публичната инфраструктура, при това с качество, което да е подходящо да посрещне предизвикателствата от изменението на климата. В София, в НДК ще си говорим точно как това може да стане по-бързо, по-умно, с по-малко хора. Защото нямаме основание да предполагаме, че желаещите да работят в сектора на сградното строителство ще се увеличат драстично с оглед и на демографската ситуация, и на тенденциите от последните години.

Наскоро министърът предложи 1700 висококвалифицирани специалисти от комплекса „Марица изток“ да се ранно пенсионират 5 години по-рано, което смятам, че е един добър квалифициран персонал.

Така е, но в никакъв случай няма да са достатъчни, тъй като нашите разчети показват, че най-малко 50 000 души трябват да навлязат в сектора. Но естествено, че винаги по добрата стратегия е да се научим да правим повече с по-малко хора, но по-умно и с по-голямо участие на технологиите. Това е рецептата за устойчивото развитие на всеки сектор.  Истината е, че има голяма разлика между това, което е потенциално приложимо като технологии в строителството и това, което реално се случва в нашата практика. А точно това ще е темата на конференцията. Проектът OutPHit, за който споменахте, всъщност работи точно в тази посока. На първо място, показваме как сградното обновяване може да постигне най-високите критерии за енергийна ефективност по стандарта „Пасивна къща“. Искаме обаче да го направим с прилагането на фабрично произведени компоненти директно на обекта. Това от една страна изключително много намалява времето, прекарано на строителния обект, защото нещата се случват много по-бързо, а от друга страна, избягва типичните и често много скъпи грешки при строителството, тъй като компонентите идват готови, сглобени във фабрични условия. Вече виждаме и все по-често ще виждаме големи обекти, които се завършват буквално за дни, които показват какво действително може да се постигне, ако съвременните технологии се прилагат пълноценно. А пилотните обекти от OutPHit ще ни покажат и нещо друго много интересно: колко са доволни хората след изпълнението на обекти до такова равнище на енергийна ефективност. Имаме един прекрасен пример, чрез който виждаме как една от първите пасивни сгради в Атина, проектирана от нашите колеги от Hellenic Passive House Institute,  поддържа постоянни 26-27 градуса при над 40-градусовите жеги в града това лято без да ползва охладителна система (въпреки че има такава). Буквално всички съседи на собственичката отиват да търсят защита от жегите вътре в тази пасивна сграда. Защото всъщност това е един от другите ефекти на енергийната ефективност - освен че ни намалява сметките за отопление, ни предпазва и от прегряване през лятото. А виждаме, че точно това все повече ни трябва.

Преди няколко дни излезе едно изследване на организацията „Грийнпийс“, които с термокамери в Пловдив показаха как сградите се нагряват почти до 70 градуса през лятото. Така че може би е все по-важно да се замислим колко е важна добрата изолация и обшивката. 

Нашите сгради трябва да станат топлинно инертни – както не трябва да пускат топлина да излиза през зимата, така и не трябва да пускат топлина да влиза през лятото. А тези вътрешни топлинни печалби, които се получават от топлината, която се излъчва от уредите и от нас самите, да бъдат контролирани по възможно най-ефективния и умен начин. Затова си има и технологии вече, които правят това нещо не само възможно, те го правят реално единственият логичен избор, когато си говорим за качествени сгради и комфорт. Както и за здравословни условия на живот, защото аз виждам и другата статистика – как лятната смъртност в България е една от най високите в Европа.

А и зимата не е малка с оглед на запрашеност на фини прахови частици на въздуха в големите градове, което е факт.

Така е, хората живеем в градове, това е факт и трябва да сме максимално сериозни. Прекарваме повече от 80% от времето си в сградите и трябва да сме максимално сериозни към всички тези детайли, защото няма нещо, което да не е по-ценно от здравето. Много пъти сме си казвали, че ние в крайна сметка не строим сградите, за да пестим или да харчим енергия с тях. Строим ги, за да живеем добре, комфортно, и най-вече здравословно. Затова и пасивните сгради са ориентирани към комфорта и отличните хигиенни условия – да, в София трябва да сменяме филтрите на вентилационните системи в пасивните сгради два пъти по-често от нормалното, но сме защитени и от праховите частици, и от другите замърсявания на въздуха. 

Бихте ли ни казали имаме ли вече в България добри примери за близка до нулево емисионна сграда или пасивна сграда в България?

Това са термини, които често използваме взаимозаменяемо. Има причина за това нещо, защото всъщност принципите на проектиране и строителство са практически едни и същи. Ако ние използваме принципите на пасивната къща, много лесно ще стигнем до номенклатурните дефиниции, идващи от европейското право за почти нулево-енергийна сграда. А в настоящия момент вече говорим за нулево емисионни сгради.

Какво означава това? Много е простичко всъщност, когато се замислим. Това означава сградата да има потребност от изключително малко енергия, за да постигне оптимален комфорт. Тоест да имаме добра сградна обвивка, която не пропуска топлината да излиза или да влиза. Да имаме сградни системи, които да ни осигуряват оптимални температури и качество на въздуха в помещенията през всички сезони, с преобладаващо използване на възобновяеми енергийни източници. Това именно означава почти нулево-енергийна сграда: да ни трябва много малко енергия и да си я доставяме от възобновяеми източници. А нулево-емисионна вече означава дори производството на енергия от ВЕИ да е по-голямо от потребността от енергия за осигуряването на нормални условия на живот в сградата. Така трябва да се компенсират дори и емисиите, които са вложени в производството на строителните материали и изделия, които се ползват в строителството.

Не сме стигнали още до това равнище в практиката, но знаем, че в България за новите сгради вече е задължително да прилагаме българската дефиниция за почти нулево-енергийна сграда. И ние като потребители, ако знаем какво стои и какви принципи, какви подходи и технологии трябва да се използват, ще си ги търсим от изпълнителите. Това не е дори толкова важно за потреблението на енергия, колкото за нашето собствено здраве и комфорт. 

Дали имаме добри примери в тази посока в България?

Добри примери има и то не от днес, не и от вчера. Всъщност по-запалените архитекти и изследователи ще ви кажат, че принципите на биоклиматичната архитектура, които са в основата на енергийната ефективност, са се използвали в България още от възрожденската архитектура. С развитието на технологиите и навлизането на международните концепции в последните 20 години в България има много сгради, които претендират да бъдат пасивни. А някои от тях - десетина, са и сертифицирани от Международния институт „Пасивна къща“, чийто изпълнителен директор също ще видим в София за първи път, откакто е създаден института преди 30 години. Ние самите, като автори на първия проект за сертифицирана пасивна сграда с обществено предназначение в България, познаваме този процес изключително добре. Той се основава на детайлен контрол над всеки продукт, всяко изделие, което се влага в строителството, както и на самия проект, преди всичко. И оттам нататък на използваните строителни технологии, така че да сме сигурни, когато обектът е завършен, че ние действително ще получим това, за което сме си платили. За тези, които смятат, че това е скъпо удоволствие – мога да ви уверя, разходът по оказването на този качествен контрол абсолютно си струва, защото ни пести много, много проблеми в бъдеще, освен че повишава цената на самия имот. 

Общо взето за това ще научим и ще видим повече на предстоящата конференция. Там ще видим интересни проекти, включително от близки до нас държави, които са получили този сертификат и доказват, че нещата могат да се случат. Много важно е да се знае, че всички че тези процеси се случват с минимално или дори без оскъпяване. Тук не говорим за по-скъпи технологии, говорим за по-умно проектиране, което вече се отразява и върху икономическата ефективност на сградата, и като инвестиционна стойност. А най-вече и като разходи за целия жизнен цикъл на дадена сграда, които са несравнимо по-ниски, отколкото това, което получаваме в настоящото строителство.

Започват ли хората вече да осъзнават, че всъщност умните технологии, по-добрата околна среда, спестяването на сметките за енергия в крайна сметка не излизат чак толкова скъпо при строителството спрямо една обикновена конвенционална сграда, построена преди години?

За съжаление това продължава да бъде проблем, тъй като информацията, която достига до крайния потребител е много силно нюансирана от различни комерсиални интереси. Съгласете се, ние като обикновени потребители се сблъскваме с този процес няколко пъти в живота си. Основно е когато закупуваме жилище, а ние не закупуваме ново жилище всеки ден, за да сме информирани за средата и процесите.

Тук от една страна е необходимо едно по-сериозно ограмотяване на потребителите, с достъпна за тях информация, която да могат да намерят в местата, където се осъществяват сделките. Например в агенциите за недвижими имоти, в банките, откъдето се вземат кредити. А от друга страна е необходимо това нещо да залегне и в нормативната уредба, защото в крайна сметка нещата, които хората няма как да са специалисти в тях, трябва да бъдат малко или много опосредствани чрез намесата на държавата.

Тук става дума за един цялостен процес на трансформация на нормативната уредба в сградния сектор, който трябва в крайна сметка да защити интересите на потребителя.

А не саниране „на парче“, както се случваше преди известно време.

В никакъв случай. Знаем, че това дори и сега противоречи на наредбите и всъщност не само наредбите са проблема, а самия процес по контрол и налагане на санкции. Но тези неща влизат в един сериозен политически разговор, който продължаваме да водим и няма да спрем да водим. Трябва обаче да се научим да свързваме развитието на новите технологии с паралелен процес на осъвременяване на нормативната уредба.

Затова, между другото, това събитие е изключително подходящо и за представители на държавните институции – всички са официално поканени.

Именно защото на едно място ще се срещнат добрите практики и ще се установим колко са скъпи имотите в София, най-вероятно ще има доста пресечни точки, на които да се обърне внимание. Така да се следват строителните норми и то с визия за европейските директиви.

 Със сигурност е така, процесът не става по-лесен. Аз бих искал да обърна внимание и на един друг елемент от събитието, който е така наречената интелигентна готовност на сградите. Това е нова система за оценка на качествата на сградите, която в момента се официално се тества в много държави от ЕС, сред които е и България, и е с тенденцията да стане задължителна. Тук говорим за комбинация между енергийна ефективност, която продължава да е водеща, но също така параметри на комфорт, здравословни условия на обитаване, и свързаност с енергийната система. Когато съберем тези три области, тогава получаваме действително доказателство, че сградата отговаря на съвременните начини на живот и е напълно защитена от рискове. Защото когато сградата е ефективна и не губи лесно топлина, то тогава ние можем да планираме кога да използваме енергия за отопление или охлаждане, да го правим, когато енергията е най-евтина, и да не зависим от флуктуациите на цената на дневна база при либерализиран пазар. А ако произвеждаме сами енергията си, можем да преценим кога да я използваме, съхраняваме, или продаваме на най-добра цена. За това обаче трябва да се научим да използваме съвременните технологии, и да не забравяме, че винаги на първо място е качеството, комфорта, здравословните условия на живот, за което именно това интелигентно управление на енергията ни помага най-много.

Няколко думи за по старите сгради, да кажем за техните собственици или ползватели. Могат ли да научат нови практики на събитието. Сега с оглед на развитието на технологиите?

Могат, но с ограничения, защото ясно е, че старата сграда не можем да я преместим, не можем да я завъртим, за да й подобрим ориентацията, Но със сигурност трябва да знаем докъде могат да стигнат проектите за обновяване, колко енергия могат да ни спестят.

Много често, тъй като ние сме ограничени в практиката си и от личния си опит, изпитваме съмнения, когато прочетем или чуем, че потреблението може да падне пет или дори десет пъти в дадена сграда. Да, това е абсолютно възможно и ще го докажем с конкретни примери. Защото да падне потреблението пет пъти е изчислено от нашата собствена национална дългосрочна стратегия за обновяване – даже и повече. А когато обновяваме примерно стар панелен или тухлен блок, в който няма подменени дограми, без положена изолация, тогава резултатите са внушителни. С едно комплексно обновяване спокойно достигаме до 10 пъти намаляване на енергията и именно това са примерите, които ще чуете във всяка конференция, свързана с пасивните сгради. Това ще бъде отново потвърдено на 22-ри август в София.

И това не са примери, които са базирани на хартиени изчисления. Това са примери от стотици обекти, в които са приложени системи за мониторинг на резултатите. Това, от което най-много ни е страх в нашите програми за обновяване, защото с нашите милиарди, които хвърляхме за некачествено обновяване, не сложихме и една стотинка за техническо проследяване на ефекта от това саниране. А когато хората са сигурни в това, което правят, те не само че не пропускат, ами напротив, дават допълнителни средства да проследят резултатите. Защото това им дава самочувствието да твърдят, че именно този подход е най-разумния, най-икономически ефективен. Всичко това могат да научат и гражданите и професионалисти -  да не се плашат от тези цифри, да не се плашат от новите технологии и да видят, че това се прави от хора като всички нас, че не е толкова скъпо, а всъщност ползите от него са много. Усещаме ги на момента, но важното е, че продължават в целия жизнен цикъл на сградата или на един проект на обновяване, а когато говорим за сградна обвивка, този срок е най-малко 30 години.

Предвидено ли е да се обсъдят повече възможности за обмяна на знания и умения по време на събитието?

Това събитие също има амбицията и да подкрепи трансформацията в образователната система, както и що се отнася до професионалното образование в гимназиален стадий, така и до образованието за възрастни. Защото ние, колкото и да си го говорим тези неща, ако няма кой да може да работи с тези нови технологии, не можем да очакваме реален ефект. Ето за това също ще си говорим на събитието: за съвременни, гъвкави схеми за обучение, които да са удобни за работещи хора, които вече прилагаме по проект nZEB Ready. Ще говорим и за навлизане на новите дигитални технологии в обучението, и по-конкретно за възможностите на виртуалната реалност. По стартиращия проект DiVIRTUE за първи път в България ще бъдат разработени учебни помагала в сферата на строителството, които да използват виртуална реалност. Tе ще бъдат предоставени безплатно на всички образователни институции националната квалификационна система в   подкрепа на Пътната карта за повишаване на квалификацията на работещите в строителство, която разработихме заедно с КСБ, НАПОО, АУЕР и БАИС. Това също така е и в унисон с текущата реформа на професионалното образование, която се води от МОН. Много ми се иска по този начин, с взаимна подкрепа, с използване на продуктите от проектите, които паралелно текат в сферата, да покажем, че наистина можем да направим промяната възможна и тези нови технологии да станат част от реалността.