ЕК затяга правилата за финансиране на водородни проекти

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за Бенелюкс

Европейската комисия работи по-строги правила, за да гарантира, че финансирането от ЕС за водородни проекти е от полза за европейските компании, разкри ръководителят на политиката на ЕС за изменението на климата Вопке Хукстра по време на в реч в Технологичния университет в Айндховен.

Причината за промяната в регламент е, че все повече европейски индустрии са изразили опасения относно евтиния китайски внос

Хукстра съобщи още, че през септември предстои да стартира поредният кръг за финансиране на проекти за зелен водород.

Очакванията са, че следващите години с политиката на ЕК ще се даде още по-голям тласък  на европейската индустрия за производство на екологично гориво.

"Следващият търг ще бъде различен. Ще имаме изрични критерии за изграждане на европейски вериги за доставки на електролизьори. Ако европейската киберсигурност и безопасност не могат да бъдат гарантирани, ако данните на нашите хора и нашите компании не могат да бъдат гарантирани, компаниите не могат да получат подкрепа. Като цяло Европа има добро присъствие в производството на електролизьори, Китай обаче прекалява с доставките на пазара на по-ниски цени“, смята Хукстра, цитиран от  специализираното енергийно издание Industry&Energy.

Пред събралите се студенти нидерландският политик и еврокомисар по климата заявил, че много европейски производители на електролизьори (машини, които използват електричество за разделяне на водата, за да произвеждат водород) се оплакали, че не могат да се конкурират с по-евтините китайски производители. Те настоявали ЕС да ги защити, като добави критерии, които биха облагодетелствали местните фирми, към схемата си за финансиране на Водородната банка - нещо, по което Вопке Хукстра казал, че изпълнителният орган на блока в момента работи.

Водородният пазар е една от стратегическите политики и през следващия 5-годишен мандат на Европейската комисия.

В началото на лятото, буквално дни преди провеждането на евроизборите, стана ясно, че се подготвя нов пилотен механизъм, който да улесни контактите между купувачите и доставчиците.

Пилотният механизъм за водорода ще събира, обработва и дава достъп до информация за търсенето и предлагането на възобновяем, нисковъглероден водород и производни, което ще позволи на европейските купувачи да се сравняват както с европейски, така и с чуждестранни доставчици.

Еврокомисарят, отговарящ за политиката на ЕС за изменението на климата Вопке Хукстра.

През юни стана ясно и че най-късно до края на тази година ще бъде подписан договор с изпълнител, който да изработи платформа за управление.  Средата на 2025 година се очаква да започне и нейното функциониране.  

В контекст на дългосрочната политика на Брюксел водородът ще играе важна роля за постигането на целите на Зелената сделка, постепенното премахване на руските изкопаеми горива и подкрепата за декарбонизацията и конкурентоспособността на европейската промишленост.

Комисията подкрепи развитието на водородната инфраструктура и свързаните с нея инвестиции и я определи като приоритетна в контекста на дългосрочните цели. За тази цел беше изработен и списък с проекти за водородни коридори, които се очаква да свържат потребителите с производители от целия ЕС, както и в международен план.

Създадена беше Европейска банка за водород, за да стимулира инвестициите в проекти за водород и да улесни създаването на цялостна верига за създаване на стойност в областта на водорода в Европа. Първият вътрешен търг беше успешен, като бяха получени 132 предложения, от които седем бяха избрани да получат близо 720 милиона евро финансова подкрепа от Фонда за иновации. Комисията планира да пусне втори вътрешен търг до края на тази година и работи по разработването на възможни международни търгове в сътрудничество с държавите членки.

Европейската водородна индустрия инвестира значително в нови проекти. В момента в ЕС има 254 проекта за възобновяем водород, от които 170 в експлоатация и 84 в процес на изграждане. Те съответстват на почти 3 GW инсталирана мощност. Очаква се още 8 GW капацитет да бъдат пуснати в експлоатация след изпълнението на проектите за електролиза, избрани в първия пилотен търг за възобновяем водород в рамките на Европейската водородна банка. Въпреки това, в световен мащаб само 4% от обявените проекти за възобновяем и нисковъглероден водород са достигнали до окончателно инвестиционно решение, а само 12% от потенциалните доставки на чист водород, произведен до 2030 г., са идентифицирани.

Като цяло приблизително 18 милиарда евро са инвестирани в Европа от Механизма за устойчивост и възстановяване, схемите на държавите членки и няколко регионални и иновационни програми за насърчаване на първите проекти за производство на водород, подпомагане на смяната на горивата и развитие на инфраструктурата. Освен това Комисията одобри държавна помощ за четири важни проекта от общ европейски интерес (IPCEI) във веригата за създаване на стойност на водорода в размер на 18,9 милиарда евро. Очаква се те да отключат около 27 милиарда евро частни инвестиции. Подкрепените проекти ще обхващат цялата верига за създаване на стойност на чистия водород — от производството на водород от възобновяеми и нисковъглеродни източници до съхранението, преноса и разпределението на водород и приложението на водород, по-специално в промишлените сектори.

Проекти в развитие

Паралелно с амбициите на Европейската комисия, отделни нейни страни членки работят помежду си в реализацията на проекти за зелен водород. Само за 2024 година Белгия, Германия, Франция и Нидерландия обявиха, че стартират между тях изграждане на инфраструктура за пренасяне на зелен водород до отделни промишлени зони.

През май, макар и със статут на служебно правителство, Нидерландия обяви началото на 7  проекта, за които от бюджета премиерът Марк Рюте даде съгласие да се отпуснат 250 млн. евро. Избрани са 7 кандидати, сред които енергийният гигант RWE

Месец по-късно Европейската комисия одобри държавна помощ на Германия в размер на 3 милиарда евро за изграждането на ключова вътрешна водородна инфраструктура. По проекта страната се подготвя вече няколко години заедно със своите съседи Белгия, Нидерландия и Франция.

Съседна Франция също не стои безучастно. Енергийните гиганти TotalEnergies и Engie от няколко години работят по съвместна централа за производство на зелен водород близо до Марсилия. Тя трябваше вече да работи , но заради непредвидените обстоятелства и затегнатата икономическа ситуация заради войната в Украйна - пускът бе отложен с две години за 2026. 

Разположенa в сърцето на биорафинерията на Total в La Mède, площадката ще е захранвана от соларни инсталации с общ капацитет над 100 MW, а електролизаторът е с мощност 40 MW. Водородът ще се използва главно за пълно покриване на нуждите на процеса на производство на агрогорива в La Mède, който според TotalEnergies ще спести над 100 000 тона въглеродни емисии годишно. Ще се използва и на границата като гориво за камиони, автобуси, корабоплаване и др.

Освен на междуправителствено ниво, браншовите клъстери на Белгия, Нидерландия и Германия също не стоят със скръстени ръце. Те ще създадат единна платформа за развитие на водородната икономика в Северозападна Европа. Инициативата е между браншовия Белгийски водороден съвет (BHC), нидерландския NLHydrogen (NLH) и германския Nationaler Wasserstoffrat (NWR).

Участниците ще обменят актуална информация, ще си организират регулярни срещи, семинари и ще провеждат навременна комуникация, за да няма забавяне по начертаните приоритети.