Защо почти никой не купува зелен водород в момента?

Потенциалът на водорода като безвъглеродно гориво не предизвиква край на вълнението. От пустините на Австралия и Намибия до ураганние вятрове с проливи на Патагония, компании и правителства по целия свят планират да построят почти 1600 завода, за да го направят жизнеспособен. Газът може да бъде произведен чисто чрез използване на вятърна или слънчева енергия в процес, който разделя молекулата от водата. Има само един проблем: по-голямата част от тези проекти нямат нито един клиент, който да се намеси и да купи горивото. Това разказва в свой анализ агенция Bloomberg.

Сред шепата с някакъв вид споразумение за закупуване на гориво, повечето имат неясни, необвързващи споразумения, които могат тихомълком да бъдат отхвърлени, ако потенциалните купувачи се откажат. В резултат на това много от проектите, рекламирани сега с голяма фанфара от страни, които се борят да станат „Саудитска Арабия на водорода“, вероятно никога няма да бъдат построени. Само 12% от водородните инсталации, считани за нисковъглеродни, защото не използват природен газ или намаляват емисиите, имат клиенти със споразумения за използване на горивото, сочат данните на агенцията. „Нито един нормален разработчик на проекти няма да започне да произвежда водород, без да има купувач за него, и никой нормален банкер няма да даде заем на разработчик на проект без разумна увереност, че някой ще купи водорода“, обясни анализаторът на BNEF Мартин Тенглер.

Лесно е да се разбере защо водородните бустери виждат такъв потенциал. Молекулата може да е от съществено значение за света да достигне декарбонизация в борбата срещу изменението на климата. Когато се изгаря в турбина или се захранва през горивна клетка, той генерира енергия, без да изхвърля парникови газове във въздуха. Почти цялото количество, което се използва днес, се отделя от природен газ, но производството му от вода и възобновяеми източници изобщо не отделя въглеродни емисии.

Много анализатори не виждат друг начин за декарбонизиране на стоманата, морското корабоплаване и други индустрии, които не могат лесно да работят с електричество. BNEF прогнозира, че ще трябва да използваме 390 милиона тона водород годишно в световен мащаб през 2050 г., за да се елиминират въглеродните емисии от глобалната икономика. Това е повече от четири пъти спрямо количеството, използвано днес.

Но това не е просто преход към ново горив. Повечето от фирмите, които биха могли да работят с водород, ще имат нужда от скъпо ново оборудване, за да го използват. А те не са склонни да направят този скок. Водородът, произведен с помощта на чиста енергия, струва четири пъти повече от водорода, произведен от природен газ, припомнят от BNEF. И е трудно да се изгради инфраструктура за доставка на водород – не само заводи, които да го произвеждат, но и тръбопроводи, които да го пренасят. И това става особено трудно ако търсенето може да не се материализира с години.

„Процесът не се различава от всяко друго енергийно развитие в мащаб. Тръбопроводите за природен газ не се изграждат без клиенти“, припомня и Лаура Лус, главен изпълнителен директор на Hy Stor Energy. Нейната компания има ексклузивно писмо за намерение да доставя водород на стоманопреработващ завод, която шведската SSAB SA планира да построи в Мисисипи.

Страни с потенциал да генерират изобилие от възобновяема енергия, като Чили с вятърна енергия и Австралия и Египет със слънчева енергия, обявиха големи цели да произвеждат горивото, често за износ. Повече от 360 електролизаторни завода са обявени само в Китай, припомнят BNEF.

Европейският съюз си е поставил цел да произвежда 10 милиона метрични тона водород без въглерод до 2030 г., като същевременно внася същото количество. В САЩ президентът Джо Байдън отдели 8 милиарда долара за създаване на „водородни хъбове“, клъстери от бизнеси, които произвеждат и използват горивото.

Анди Марш, главен изпълнителен директор на Plug Power Inc., казва, че неговата компания работи по инженерство и проектиране на европейски проекти, които заедно ще използват около 4,5 гигавата възобновяема енергия за генериране на водород. „Ако половината от това се реализира, ще бъдем щастливи“, казва той. „Ако една четвърт от него се осъществи, ще бъдем щастливи.“ Въпреки че ЕС си е поставил амбициозни цели, държавите-членки все още те първа ги включват в собствените си разпоредби, и така забавят частните инвестиции, обясни Марш.

В САЩ индустрията и администрацията на Байдън продължават да се пазарят относно изискванията в получаване на данъчни кредити за водород съгласно федералния закон. Междувременно проектите, предназначени за износ, се сблъскват с допълнителни пречки. За разлика от природния газ или петрола, все още не съществува глобална система за доставка на водород. Транспортирането на водород изисква преохлаждането му, компресирането му или пренасянето му в друга, по-управляема форма, като амоняк, който комбинира водорода с азот.

Вернер Пониквар, главен изпълнителен директор на производителя на водородно оборудване Thyssenkrupp Nucera AG, смята тръбопроводите за добър вариант, но много бъдещи износители на водород няма да могат да достигнат до потенциални клиенти чрез тръбопровод. „Ако трябва да преодолеете океан, това е по-трудно“, казва той. Мнозина очакват тихо избиване на по-амбициозни проекти. Някои предложени фабрики за водород обаче вече са отложени.

Пониквар казва, че тези проекти, които има вероятност да успеят сега, ще са тези, които включват „цялата екосистема“, разполагайки водородна инсталация близо до източник на чиста енергия, с готов клиент под ръка. Неговата компания, например, доставя оборудване за завод за водород в Северна Швеция, който от своя страна ще захранва завод за желязо и стомана, разработвана от H2 Green Steel. За проекта вече има осигурено 6,5 милиарда евро финансиране. Изобилната водноелектрическа енергия в региона ще осигури електричество и Mercedes-Benz Group AG се съгласи да купува 50 000 метрични тона от стоманата на завода годишно. „Със „зелената стомана“ има пазар, който се интересува от покупка и те са готови да платят премия за това“, припомни още Пониквар.

Hy Stor пое по подобен път, като създаде проект, който ще бъде разположен близо до неговия клиент SSAB. Идеята на компанията в Мисисипи е да използва вятърна и геотермална енергия на място за производство на водород, съхранявайки го в подземен солен купол. Други клиенти вече се интересуват от водорода на проекта. Въпреки че строителството не е започнало, проектът има за цел да започне да работи до 2027 г. „Ние не сме изградили проект и след това да отидем и да се опитваме да го продадем хората. Създадохме проект около клиентите“,добави Лус. „Винаги съм смятал, че съобразените с клиента проекти намират начин да бъдат изградени“, обясни експертът.