Доларът отслабва в очакване централната банка на САЩ да намали лихвите следващата седмица

Федералният резерв (Фед-централната банка на САЩ) е сигурно, че ще намали лихвите следващата седмица, открит остава въпросът около това дали ще продължи с намаление с 25 базисни пункта или с 50 б.п., който държи инвеститорите с повишено внимание и натежава върху долара.

Анкетирани от „Ройтерс“ аализатори посочиха съобщения от Financial Times, в които се казва, че решението на Фед за намаляване на лихвите се приема от всички членове на борда, като някои са склонни и на по-големи намаления следващата седмица.

По-високите данни за молбите за обезщетени при безработица в САЩ, публикувани в четвъртък, и статията на Wall Street Journal относно дилемата за размера на намаляване на лихвените проценти на Фед съживиха залозите за огромно понижение на срещата през септември, според валутния анализатор Кристофър Уонг.

Търговците в момента оценяват 45% шанс Фед да намали лихвите с 50 базисни пункта, след стабилно покачване през последните два дни. Пазарите оценяват общо със 116 базисни пункта намаляване на трите оставащи срещи за настоящата година.

Бившият президент на Федералния резерв на Ню Йорк Бил Дъдли каза в петък, че има сериозни основания сред членовете на борда за намаление с 50 базисни пункта. Той каза, че лихвите в момента са 150-200 базисни пункта над така наречения неутрален лихвен процент за икономиката на САЩ, където политиката не е нито ограничителна, нито адаптивна. „Така че въпросът е: „Защо просто не започнете?“

Освен това, вчера стана известно, че цените на производителите в САЩ (PPI индекс, т. нар. производствена инфлация) през август се увеличават с 1,7% спрямо същия месец на миналата година, което е минимален темп за шест месеца. Анализаторите средно прогнозират увеличение от 1,8%.

Европейската централна банка в четвъртък понижи лихвените проценти, но президентът на ЕЦБ Кристин Лагард намали очакванията за ново понижение през следващия месец, изпращайки еврото нагоре, като единната валута запази тези печалби и в сутрешната търговия в петък.

Освен Фед, Банката на Англия и Централната банка на Япония провеждат месечните си срещи следващата седмица.

Индексът на ICE DXY, показващ динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йени, канадски долар, братинаски паунд и шведската корона), за губи 0.9%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, спадна с 0.6 на сто*.

Еврото поскъпна с 0,11% до 1,10863 долара, след като се повиши с 0,57% в четвъртък. Европейската централна банка определи вчера следобед референтен курс на еврото от 1,1016 долара.

Променливите очаквания за лихвените проценти доведоха до понижаване на доходността на държавните облигации през азиатската търговия в петък. Доходността на референтните 10-годишни съкровищни ​​облигации на САЩ падна с 3,6 базисни пункта до 3,644%.

Това изпрати йената до най-високото й ниво от 28 декември насам от 140,645 йени за долар преди срещата на Банката на Япония (BоJ), на която централната банка вероятно ще поддържа лихвените проценти стабилни. Очаква се йената да поскъпне с 1% тази седмица.

Членът на борда на BоJ Наоки Тамура каза в четвъртък, че централната банка трябва да повиши лихвите до най-малко 1% веднага след втората половина на следващата фискална година, но добави, че вероятно ще повиши лихвите бавно и на няколко етапа.

Британският паунд нарасна с 0,19% до 1,3150 долара преди срещата на Банката на Англия (BoE) следващата седмица, където пазарите очакват централната банка да задържи лихвените проценти след понижение на лихвения процент с 25 базисни пункта през август.

При слаб долар стоковите валути поскъпват и това неписано правило се потвърждава и в петък. Австралийският и новозеландският долари, които са зависими и от търговията на двете страни с Китай, нарастват съответно с 0.11% до 0.67183 щатски долара за един „астралиец“ и с 0.10% до 0.61803 американски долара за едно „киви“.

Другите две стокови валути, които са силно зависими от цените на петрола – канадският долар и норвежката крона, поскъпват съответно с 0.07% до 1,35786 канадски долара за един американски и с 0.27% до 10,67850 крони за един щатски долар. Фючърсите на американския лек петрол (WTI) с доставка до 20 септември поскъпнаха с 0.35% до 69.42 долара за барел, а на търгувания предимно в Европа Brent с доставка до 30 септември се повишиха с 0.61% до 72.41 долара за барел.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:15 часа българско време, източници „Ройтерс“ и TradingEconomics.