На старта на COP 29: Защо е важно Green Transition да бъде в Баку на глобалната климатична среща?

На прага сме на 29-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC), която започва в азербайджанската столица Баку тази седмица. Тази важна международна среща на върха за климата, по-известна като COP 29, има за цел да се справи с глобалния проблем и да постави акцент върху необходимостта от увеличено финансиране за по-малко богатите нации, което да им помогне в борбата с изменението на климата и за намаляване на емисиите на парникови газове.

Очаква се конференцията да привлече между 40 000 и 50 000 делегати, включително представители от около 200 нации, неправителствени организации, активисти и корпоративни лидери. България ще има солидно присъствие на форума, като там за първи път дебют ще направи и регионалната конференция Green Transition Forum. Тя вече се утвърди през годините като ключова платформа за споделяне на опит и стратегии за справяне със зеления преход, както на европейско, така и на световно ниво. Сега на българския щанд в Баку ще се съберат редица ключови експерти и анализатори, разбиращи в детайли колко сериозен е рискът климатичната катастрофа да връхлети планетата ни. На срещите на българския форум, докато текат преговорите, ще има редица дискусии в енергийната и финансовата сфера през цялата следваща седмица.

На практика Green transition Forum ще бъде и основната платформа за разговори, насочени към важните теми за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

В дискусиите на високо ниво на българския павилион на COP29 участие българският държавен глава Румен Радев, еврокомисарят по иновациите и научните изследвания Илиана Иванова, председателят на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) Джим Скиа, бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов.

Две ключови за енергийния преход министерства също ще имат специално участие на българския павилион в Баку. Експерти от Министерство на енергетиката и Министерството на околната среда и водите ще имат специално място в програмата на Green Transition Forum. Двете ведомства са сред водещите в оформянето на политиките по опазване на климата у нас.

По време на енергийния панел, воден от министъра на енергетиката Владимир Малинов, ще бъде обсъдено регионалното сътрудничество по отношение на зелените политики и подобряване на общоевропейската конкурентоспособност в синхрон с прехода към декарбонизация на ЕС. Освен регионални инициативи, в политиките за устойчиво развитие ще бъдат обсъдени възможностите за финансиране на тази зелена трансформация, както и какви са успешните модели за трансформация на икономиката и енергетиката в частност. Важна част от дискусията ще е осигуряването на своебразни енергийни коридори, чрез които да се пренася по-лесно зелена енергия до Централна Европа.

В специален панел ще се обсъждат различните проекти за развитие на беземисионни технологии и нови сектори на икономиката ни. Родната индустрия има своите забележителни проекти, които могат да послужат за пример пред другите страни.

В третия си ден Green Transition Forum ще отдели специално внимание на екологичните политики, опазването на околната среда и устойчивите инвестиции като форма за растеж на икономиката. Министерството на околната среда и водите ще представи своите визии в различните политики, макар и експертите да са ангажирани в по-голямата част от времето си в преговорите за COP 29 и сформирането на общата политика на ЕС. Опазването на моретата и океаните също е ключов момент в действащите политики на Брюксел, защото именно "синята икономика" трябва да бъде пример за устойчивост и много критичен елемент от опазването ни като човечество.

В сътрудничество със Софийския университет "Св. Климент Охридски" и МОСВ ще се проведе дискусия за жените и ролята им в климатичните политики на ЕС. Тези политики са не само хоризонтални, но и обхващат всички сектори от живота ни. А когато те се управляват от дами, може да се очакват чудеса в опазването на природата ни.

Какви са тазгодишните приоритети в COP 29

На практика срещата в Баку представлява критична възможност за световните лидери да се справят с изменението на климата на фона на значителни политически и екологични предизвикателства. Противоречията около домакинството на Азербайджан обаче повдигат въпроси относно това дали наистина ще бъдат достатъчно амбициозни дискусиите на домакините.

Основните цели на COP29 включват:

Осигуряване на финансови ангажименти: Основен акцент ще бъде върху увеличаването на финансовата подкрепа за развиващите се страни, за да им се помогне да се адаптират към въздействията на климата и да преминат към по-екологични икономики.
Национални стратегии: От държавите се очаква да представят актуализирани планове за намаляване на емисиите, като дискусиите са съсредоточени върху това дали тези планове са в съответствие с целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C.
На COP 29 ще има специални тематични дни, посветени на различни теми, включително финанси, енергетика, здраве и опазване на биоразнообразието.

Заради т.нар. геополитически разсейвания напредъкът на конференцията може да бъде забавен от отсъствия на ключови световни лидери - на САЩ, на Китай и на Индия.

Нови алианси за опазване климата

Пейзажът на енергийния преход е пълен с инициативи, от партньорства за справедлив енергиен преход и многостранни фондове до съюзи като Beyond Oil and Gas и Powering Past Coal.

И все пак тези усилия остават по-малко от сбора на техните части. На COP29 Обединеното кралство и няколко партньори са готови да стартират Global Clean Power Alliance, инициатива, предназначена да се справи с тази фрагментация, включително чрез "финансова мисия".

Въпреки че е малко вероятно сам да преодолее огромната и драстично подценена празнина в енергийната подкрепа за истински енергиен преход, Global Clean Power Alliance може да бъде обещаващо развитие, ако успее да мобилизира допълнителни ресурси, да насърчи истинска координация и да гарантира, че глобалните южни нации ще поемат лидерството роли.

Най-важното е, че за да бъде легитимна инициатива в подкрепа на енергийния преход, Алиансът трябва не само да се стреми да увеличи мащаба на възобновяемите енергийни източници - без да възпроизвежда вредния характер на добивните индустрии - но да превърне активното постепенно премахване на изкопаемите горива в крайъгълен камък на своята визия.

На миналия COP 28 в Дубай България се включи правителствената инициатива на САЩ Net-Zero Government Initiative, която цели всички административни сгради да станат беземисионни до 2030 г.

Чрез присъединяването си към тази инициатива българското правителство се ангажира да постигне въглеродната неутралност при дейността на държавните и общински институции до 2050 г. и да разработи Пътна карта, която очертава действията за постигане на тази цел. От българска страна в инициативата тогава се включи министърът на околната среда и водите Юлиан Попов.

Институционализиране на енергийния преход Въпреки че енергийното решение на COP28 беше безпрецедентно, в момента му липсва ясен дом в рамките на климатичния процес на ООН, където прилагането му може да бъде обсъдено и придвижено напред. Преговорите на ООН за климата трябва да институционализират начините за прилагане на енергийните и други преходи на практика. Постигане на нова цел за финансиране на климатичните политики COP29 вече бе окачествена като "финансовия COP" и централната част на преговорите беше фокусирана върху приемането на нова цел за финансиране на климата. За първи път от 15 години страните ще преоценят размера и вида на финансирането, което развиващите се страни получават, за да плащат за действия в областта на климата. Това ще доведе до нова колективна количествено определена цел (new collective quantified goal (NCQG) за финансиране на климата, която да замени предишната годишна цел от 100 милиарда долара, определена през 2009 г. Поставянето на по-амбициозна цел ще бъде от съществено значение за подпомагане на уязвимите страни да приемат чиста енергия и други нисковъглеродни решения и да изграждат устойчивост на влошаващи се климатични въздействия. Наистина много развиващи се страни не могат да изпълнят или укрепят ангажиментите си по отношение на климата без него.

През последните три години страните участваха в поредица от технически диалози, насочени към оформянето на NCQG. И все пак основните въпроси относно размера и структурата на гола остават на масата. В Баку преговарящите и политическите лидери имат задачата най-накрая да постигнат споразумение в тази посока.

По отношение на енергийните политики България и региона са неразривно свързани. След като страната ни е на енергиен кръстопът оттук на практика ще преминават редица енергийни политики - в буквалния и преносния смисъл. Българските власти вече участват в проекта за Вертикален газов коридор, който не само има амбицията да диверсифицира доставките на синьо гориво, но впоследствие да се развива към пренос на зелен водород. Какви са енергийните амбиции, които България ще представи?

Важен е и проекът на Електроенергийния системен оператор, които бе предложен преди година. Той е за подобряване на енергийната свързаност на региона чрез разширяване на междусистемните връзки. Изпълнението на подобен проект ще улесни преноса на зелена енергия от Югоизточна Европа към Северозападната част на континента. Страната ни е участник и в ключов проект за прокарване на далекопровод по дъното на Черно море, който ще свърже енергийните мрежи на Азербайджан, Грузия, Армения, Румъния и Унгария. Това ще позволи на Азербайджан да бъде важен играч в зелената трансформация на Европа, защото чрез далекопровода ще се даде възможност да се пренасят огромни количества зелена енергия от Баку до сърцето на Европа.

На форумът на Green Transition сериозен акцент ще има и към финансовите възможности, които Европа предоставя за страните от ЦИЕ и екологичните политики в тази насока. Разговорите на българския щанд ще бъдат динамични почти колкото преговорите в залата, където лидерите ще спорят как точно да успеем да запазим планетата от прегряване и да се продължат целите на Парижкото споразумение.

Финансите са ключови за решаване на проблемите

COP29 отново ще бъде за пари. Обявени като "финансовите ченгета", лидерите в Баку трябва да се споразумеят за нова цел за финансиране на климата. NCQG има за цел да подкрепи развиващите се страни с действия за климата. Индустриализираните нации са изпълнили текущата годишна цел от 100 милиарда щатски долара само веднъж, през 2022 г. SB60 имаше за цел да постави основите за финансова сделка на COP29. Резултатът в Бон обаче беше разочароващ.

Забеляза се обаче, че развиващите се страни се чувстват разочаровани от колебанието на развитите нации относно това кой трябва да плаща и колко. Колумбийското правителство, например, се ангажира с декарбонизацията, но в Бон изрази тревога от липсата на концесионно финансиране на климата в подкрепа на този процес.

Развиващите се страни изглеждаха ядосани, че финансовите потоци дават приоритет на частните инфраструктурни инвестиции пред ключови сектори, които се считат за нерентабилни, като образование, здравеопазване, защита от крайбрежни наводнения или предотвратяване на свлачища. Това прави адаптирането към климата по-трудно, особено в контекста на голямото бреме на дълга.

COP29 представлява историческа възможност за повишаване на глобалната климатична амбиция. Силен финансов резултат в Баку ще помогне да се гарантира, че всички нации - включително най-бедните и най-уязвимите - разполагат с ресурсите, от които се нуждаят, за да преследват нисковъглеродно развитие, да подкрепят общностите и работниците и да се предпазват от ескалиращи климатични заплахи. За да успее, този резултат трябва да бъде съчетан с ясни подкрепящи сигнали от други международни арени и институции, включително Г-20 и многостранните банки за развитие. Публичните, частните, вътрешните и международните финанси трябва да могат да работят заедно като система, за да позволят трансформационната промяна.

В момент, в който страните преоценяват ангажиментите си в областта на климата, COP29 също така предлага шанс на нациите с големи емисии да демонстрират по-силно лидерство, като представят по-амбициозни планове за климата и се ангажират отново с предишните си обещания. Развитите нации трябва да дадат пример с нови и актуализирани климатични планове, които очертават ясен курс към нисковъглеродни, устойчиви на климата, положителни към природата и приобщаващи икономики.

Накратко, силен резултат в Баку може да помогне за отключването на по-безопасно, по-проспериращо и по-равностойно бъдеще за всички.

___________________________________________________________________________________________________

Green Transition @COP29 се осъществява с подкрепата на нашите Зелени партньори:

Генерални партньори: Филип Морис Интернешънъл, "Хайделберг Матириълс Девня" АД с проект ANRAV, ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР, Българска банка за развитие.

Основни партньори: "Български Енергиен Холдинг" ЕАД, "Асарел-Медет" АД, Булгартрансгаз ЕАД, CWP Global, Артекс Инженеринг АД