Доминирането на долара означава, че митата не са единственият лост за натиск на Тръмп

Седмица преди да встъпи в длъжност Доналд Тръмп изсипа нова вълна от диви заплахи към света. Този път на мушката беше Дания. Миналия вторник той заплаши да "наложи много високи мита на Дания", освен ако тя не се съгласи да продаде Гренландия на Съединените щати.

След това в сряда се появиха съобщения, че той обмисля да обяви национално икономическо извънредно положение, за да наложи търговски санкции на редица страни.

Без съмнение скоро ще последват нови заплахи. Добре дошли в света на агресивния меркантилизъм, където властва политиката на властта, написа The Financial Times.

Според британското издание тук обаче има известна ирония. В речите си Тръмп обикновено фокусира повечето от заплахите си върху тарифите, свързани със стоките, които продава. Но това не е непременно основният му източник на влияние.

Китай и веригите за доставки

В края на краищата, както се посочва в нов доклад от Global Capital Allocation Project (GCAP-общ център на Станфордския, Чикагския и Колумбийския университети), Китай е страната, която притежава де факто хегемонна власт над глобалното производство чрез господството си в много вериги за доставки.

Въпреки това, Америка има хегемонична власт във финансите чрез доларовата система за разплащане. Или, както GCAP казва: „Тъй като ръководената от САЩ коалиция контролира доминиращ дял от глобалните финансови услуги, често надхвърлящ 80 или 90 процента в много страни, този почти пълен контрол върху глобалната финансова система позволява на коалицията на САЩ често да използва финансите като инструмент за принуда.“

Доларът като инструмент за принуда

Така че въпросът, който глобалните инвеститори трябва да зададат сега, е дали екипът на Тръмп ще използва тези „инструменти за принуда“, за да накаже конкурентите или да сключи сделки? С други думи, митническите тарифи не са единствената – или дори основната – игра на бъдещият стопанин на Белия дом.

Този проблем, разбира се, не е нов: Правителството на САЩ все повече „въоръжава“ своята валута през последните години, опитвайки се да изключи предполагаеми врагове като Иран и Русия от базираната на долари финансова система. Бяха наложени санкции на финансови институции, които оспорват това. Марко Рубио, кандидат за държавен секретар, настоя MSCI, базираният в САЩ доставчик на индекси, да изключи китайските измерители.

Екипът на Тръмп вероятно ще удвои усилията си в тази посока. Той също така заплаши с отмъщение страни - като Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (основателките на БРИКС) - които може да се опитат да намалят зависимостта си от долара, като пуснат собствена обща валута.

В Мар-а-Лаго (имението на Тръмп във Флорида) се обсъждат и други, още по-удивителни идеи. Скот Бесент, кандидат за министър на финансите, предположи миналата година, че светът върви към „приспособяване в стил Бретън Уудс“*.

Това означава, че

САЩ може да поискат да преоценят валутите

особено да отслабят долара, за да помогнат на американските износители. Това може да включва опит за повторение на Споразумението Plaza от 1985 г., когато Америка принуждаваше другите да преоценяват - паралел, който е поразителен, като се има предвид, че сега доларът е близо до търговските си нива от 1985 г., след като се повиши спрямо йената и юана.

Бесент също предложи страните под американска военна защита да бъдат принудени да купуват повече дългове в долари като компенсация, споменавайки Япония, членовете на НАТО и Саудитска Арабия.

Това може да са празни заплахи

Да припомним, че по време на първия мандат на Тръмп неговият лай често беше по-лош от ухапването. И ако екипът му реши да използва тези „инструменти за принуда“, те биха могли да имат обратен ефект.

Не е ясно например как Вашингтон може да договори ново споразумение за Plaza, ако Китай е решен да отприщи конкурентни девалвации. И колкото повече Тръмп се опитва да въоръжи долара, толкова повече това може да накара страните да търсят алтернативи.

Наистина, както наскоро беше отбелязано в блога на МВФ, вече има признаци, че много централни банки извън САЩ се диверсифицират от долара, макар и много бавно и скромно, като се насочват най-вече към второстепенни валути.

Още по-интересното е, че GCAP изчислява, че между 2015 г. и 2022 г. делът на вноса на руски финансови услуги, контролиран от САЩ и техните съюзници, е спаднал от 94 процента на 84 процента, което означава, че „финансовата мощ на американската коалиция над Русия е намаляла около два пъти, което спомогна за смекчаване на ефекта от наложените финансови санкции.“

Това разкрива друг важен момент: при хегемонично господство дори малки промени могат да имат значителни последствия. Както GCAP заявява, „промяната на дела от 95% на 85% може да доведе до значителна загуба на влияние, понякога толкова, колкото промяна от 85% на 50%.“

На теория това би трябвало да накара екипа на Тръмп да бъде по-внимателен в действията си, особено като се има предвид, че „прекомерното предимство“ на Америка – статутът на долара като резервна валута – позволява на страната да има толкова големи дефицити досега. На практика обаче това може да ги направи по-агресивни в усилията им да защитят властта си.

Във всеки случай, инвеститорите трябва да са подготвени за възможна нестабилност на щатската валута, преди да бъдат направени сделки - в най-добрия случай - и по-сериозна финансова криза - в най-лошия. Рисковете на пазарите растат и не само заради митническите тарифи.

* Бретънудската система (Bretton Woods system) е международна система за организация на валутните курсове и търговските разплащания, установена в резултат на провеждането на специална международна конференция (Бретон-Удската конференция, състояла се от 1 до 22 юли 1944 г.) Името си получава от курорта Бретън Удс (Bretton Woods) в щат Ню Хампшър, САЩ.

На конференцията участват 45 държави и нейната цел е организация на международните парични отношения по нов начин след Втората световна война. Така щатският долар става световна валута, наред със златото.

Източници: The Financial Times и „Ройтерс“.