Министерството на финансите предлага за обществено обсъждане промени в данъчните закони за 2025 г.

Предлагат се изменения и допълнения на законите за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)

Икономика / Финанси
3E news
555
article picture alt description

Снимка: МФ

Министерството на финансите публикува на сайта си за обществено обсъждане проекти за изменение на данъчни закони: Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), съобщиха от финансовото ведомство.

Измененията в ЗКПО включват прецизиране на вече приетите разпоредби, както и разяснения и допълнения по отношение на облагането на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък, произтичащи от административните насоки на ОИСР, като част от рамката за прилагане на правилата срещу свиване на данъчната основа (втори стълб) въведена в Европейското законодателство чрез Директива ЕС 2022/2523. Те са съобразени с поетите ангажименти на България, като държава членка на Европейския съюз и като страна, присъединила се към изискванията за прилагане правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) във връзка с глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните и големите национални предприятия; с необходимостта от мерки за актуализиране и синхронизиране на някои текстове от закона с други национални актове и законодателство на Европейския съюз, както и с постъпили предложения от Националната агенция за приходите.

Измененията в ЗКПО включват:

Предлага се продължаване прилагането на данъчното облекчение, представляващо минимална помощ чрез преотстъпване на корпоративен данък в случаите на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната. Новата минималната помощ ще се прилага за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г., включително за корпоративния данък за 2030 г., като предложените разпоредби са в съответствие с новия Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, което прави възможно прилагането на помощта;

Предлага се уточняване и/или допълнение на текстовете, свързани с прилагането на режима за облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък, които са в съответствие с приетите от ОИСР административни насоки за прилагане на глобално минимално равнище на данъчно облагане;

Също така, въвеждат се и мерки за актуализиране и синхронизиране на текстовете от ЗКПО с други актове, като отмяна на текстовете, касаещи ваучерите за храна на хартиен носител и тези, свързани с промяната в сметките на Националната агенция за приходите;

В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са предложени промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, свързани с изискванията на ОИСР за осигуряване на конфиденциалност на съдържанието на информационната декларация за допълнителния данък, както и в Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Измененията в ЗДДФЛ са изготвени с цел усъвършенстване на данъчното законодателство и са съобразени с необходимостта от редакционни промени по текстовете на закона, свързани с  пълнота на структурата на закона, както и с постъпили предложения от Националната агенция за приходите.

Прецизират се разпоредбите, свързани с правото за ползване на данъчно облекчение за деца и данъчно облекчение за деца с увреждания от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод и в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите;

Актуализират се разпоредбите на закона, с оглед синхронизирането им с действащите правила за внасяне на данъци в Националната агенция за приходите;

Предлагат се прецизиращи редакционни промени по текстовете на закона, свързани с пълнота на структурата на закона;

Създава се административнонаказателна санкция за непредставени или непредставени в срок информация и данни по глава пета от Закона за Националната агенция за приходите, като по този начин се намалява рискът задължените лица да не предоставят необходимата за осъществяване на дейностите и функциите на Националната агенция за приходите информация или да не я предоставят в срок;

Измененията на ЗДДС са с цел въвеждане на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз, както и с усъвършенстване на данъчното законодателство.

В изпълнение на задължението за въвеждане в ЗДДС на Европейското право са направени предложения за създаване на разпоредби за специални режими за малки предприятия - режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в Европейския съюз (EС), за да се даде възможност на малките предприятия, установени в държави членки, различни от тази, в която е дължим ДДС да могат да се ползват от освобождаването от задължението за начисляване на ДДС до прага за регистрация. Във връзка с предложените промени, наложени от въвеждането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия, е необходимо да се направят промени и в общите правила за регистрация и дерегистрация по ЗДДС. Предвид това, със законопроекта са предложени промени в общите правила за регистрация и дерегистрация по реда на ЗДДС.

Предложено е въвеждане на задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица. Предложено е данните да се декларират в края на календарно тримесечие от регистрираните лица по ЗДДС поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Данните ще се предоставят от текущата счетоводна отчетност на лицата и ще обхващат сумата на наличните дълготрайни активи с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв., оценени по цена на придобиване и сумата на общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, а за лицата, които не са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството - приложимите счетоводни стандарти са националните счетоводни стандарти. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане.

С цел да се гарантира начисляването на данъка в държавата членка, където се извършва потреблението, е необходимо всички услуги, които може да бъдат предоставени на потребител по електронен път, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп, да се облагат на мястото, където е потребителят е установен. В тази връзка, със законопроекта се предлага промяна на определяне на мястото на изпълнение на услугите, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп.

Във връзка с влизане в сила на новия Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis във връзка с изтичане на срока на действие на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis са предложени изменения, свързани с прилагането на специалния ред за начисляване на данък при внос за инвестиционни проекти.

Във връзка с необходимостта от адаптация към програмен период 2021-2027, включително по отношение функцията на Фонд мениджър на финансови инструменти в България като изпълняващ „Холдингов фонд“, е актуализирана разпоредбата относно освобождаване от ДДС на доставката на някои финансови услуги.

С оглед привеждане в съответствие с решението на действащата уредба в закона и данъчната практика е предложено облагаемият оборот на данъчно задължени лица, които извършват доставки на стоки втора употреба или доставки на обща туристическа услуга да не се формира по специалния ред на облагане на маржа, чрез сборът от маржовете.

Измененията на ЗАДС са заради установено в практиката наличие на необходимост от прецизиране на нормативната уредба с цел избягване на неясноти и възможности за разнопосочно данъчно тълкуване.  Очаква се с въвеждането на промените, да се намали административната тежест за икономическите оператори, посредством прецизираните процедури, което ще осигури прозрачност на процесите, предвидимост за бизнеса и създаване на облекчени условия за заинтересованите лица.

Въвеждат се и контролни механизми за превенция спрямо идентифицирани от митническите органи рискови лица с цел предотвратяване на възможни нарушения;

Предлага се ясно дефиниране на понятията по отношение на течностите за електронни цигари, съдържащи или несъдържащи никотин, с цел премахване на възникналите практически затруднения, неясноти и разнопосочни тълкувания за целите на прилагане на ЗАДС, свързани с контрола при внос, износ, производство, търговия и всякакви операции с течностите за електронни цигари;

Създават се разпоредби за ограничаване на данъчнозадължените лица от презапасяване с тютюневи изделия, в случаите на влизане в сила на нови акцизни ставки;

Предлага се въвеждането на механизъм, чрез който да се подобри взаимодействието на митническата администрация с лицата, извършващи спедиторска, логистична и транспортна дейност, за да се сведе до минимум възможността за трансгранични доставки на укрити акцизни стоки в държави от Западна Европа.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща