В навечерието на отоплителния сезон цените на европейските електроенергийни борси правят опит за стабилизиране
Производството на електроенергия в страните от ЕС през 41-та седмица намалява. Вятърът, ядрената енергетика, хидроенергията се оказват ценните участници пазещи състоянието на европейските електроенергийни борси, така че цените да останат стабилни. Видим е и слабият дял на газовите централи, но и свиването на европейската икономика.
Производство на електроенергия
Общото нетно производство на електроенергия в страните от ЕС през 41-та седмица на 2024 г. според постъпилите и преди окончателните данни е в обем от 40 216 GWh (43 852 GWh през 40-та). За сравнение, година по-рано или през 41-та седмица на 2023 г. общото нетно производство на електрическа енергия в страните от ЕС е възлизало на 43 901 GWh.
От това общо производство през 41-та седмица от настоящата 2024 година на фосилните горива се пада дял от 26.20 % или 10 535 GWh (11 484 GWh или 26.19 % седмица по-рано). От тях кафявите въглища участват с 2338 GWh (5.81%), а каменните – с 1459 GWh (3.63% ). Природният газ държи дял от 4421 GWh или 10.99 % (5523 GWh или 12.60 % през предходната седмица).
Участието на ядрената енергия е изчислено на 10 535 GWh или на 26.20 % ( за 40-та седмица - 11 484 GWh или 26.19 %)
Делът на възобновяемите енергийни източници през 41-та седмица на 2024 г. е в обем от 20 393 GWh или 50.71% срещу 20 587 GWh или 46.95 на сто през предходната. На вятърните централи на сушата се пада производство от 8183 GWh (20.35 %), а на офшорните – 1439 GWh (3.58%).
Енергията, произведена от слънчеви електроцентрали е достигала до обем от 3238 GWh (8.05 %). Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпени мощности – 4.81 % и 9.58 на сто, както и на биомасата – 3.36 процента.
Средна годишна цена на електроенергията към 14 октомври
Средната годишна цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ на повечето от европейските електроенергийни борси и към средата на октомври продължава да клони към понижение, с изключение на някои пазари. Изменението обаче е толкова незначително, че като цяло ценовият диапазон между 50 – 102 евро/MWh се запазва. Както неведнъж бе отбелязано това зависи от особеностите на отделните национални пазари и в частност от подаваните оферти, които пък са в резултат на производството на електроенергия, икономическите възгледи на участниците на пазара, междусистемната свързаност и други фактори. Няма как да не се отчита и влиянието от силния спад на стойността през почивните дни.
Франция се затвърждава като страна с най-ниска средна годишна цена на електроенергията в посочения сегмент като към 14 октомври тя остава почти без промяна – 48.44 евро/MWh при 48.37 евро/MWh към 7 октомври.
По-ниска и с леко движение в опит за повишение остава средната годишна цена на електроенергийните борси на Иберийския полуостров (Португалия и Испания) – 53.53 и 53.13 евро/MWh съответно (към 7 октомври – 53.28 и 52.85 евро/MWh).
Без промяна спрямо седмица по-рано остава и нивото на електроенергийните борси в Германия (72 евро/MWh в сравнение със предишната 72.02 евро/MWh), Чехия (74.3 евро/MWh при 74.38 евро/MWh седмица преди това) и Австрия (70.99 евро/MWh спрямо предишната 71.05 евро/MWh).
Без съществено изменение е и средната годишна цена на електроенергийната борса в Словакия, която към 14 октомври е 81.69 евро/MWh (към 7.10 – 81.97 евро/MWh), Унгария – спад до 89.63 евро/MWh (седмица по-рано – 90.05 евро/MWh) и Хърватия – до 84.86 евро/MWh (предишна – 85.2 евро/MWh).
На този фон средната годишна цена в сегмента „ден напред“ на трите регионални борси – българската IBEX (БНЕБ), румънската OPCOM и гръцката HENEX остават доста по-високи.
Така на OPCOM към 14 октомври посочената стойност е 92.86 евро/MWh (към 7 октомври или преди седмица – 93.36 евро/MWh), на българската IBEX – 91.74 евро/MWh (предишна – 92.22 евро/MWh), а на гръцката HENEX – 94.39 евро/MWh (седмица по-рано 94.7 евро/MWh).
Запазва се тенденцията и за най-високи нива в този сегмент на италианската GME – до 102.69 евро/MWh (предишна седмица – 102.61 евро/MWh), на двете ирландски борси – 101 евро/MWh (100.24 евро/MWh към 7.10) и на електроенергийната борса в Полша – 91.72 евро/MWh.
При средната месечна цена изменението в посока към понижение е по-видима, което се отразява и в намаляване на ценовия диапазон между различните зони.
Така средната месечна цена на електроенергийната борса във Франция към 14 октомври е 57.35 евро/MWh, което е съществено намаление при сравняване с нивото седмица по-рано (или към 7 октомври) от 63.45 евро/MWh. Добър спад се наблюдава и на германската електроенергийна борса – от 79.58 евро/MWh до 75.46 евро/MWh.
Съществено е понижението на средната месечна цена в сегмента „ден напред“ и на електроенергийните борси в Словакия (от 92.75 евро/MWh преди седмица до 81.45 евро/MWh), Унгария (до 81.77 евро/MWh при 90.76 евро/MWh преди) и Хърватия (от 86.73 евро/MWh до 78.82 евро/MWh).
Добро и по-умерено е понижението на средната месечна цена в този сегмент и на трите регионални борси. Така на IBEX (БНЕБ) към 14 октомври тази стойност намалява до 74.79 евро/MWh (към 7 октомври или преди седмица – 77.21 евро/MWh), на румънската OPCOM – до 74.9 евро/MWh (предишна – 77.33 евро/MWh), а на гръцката HENEX – до 85.77 евро/MWh (седмица по-рано – 89.05 евро/MWh).
Ако се погледнат стойностите по-рано това означава двойно намаление на ценовите нива - към средата на месец септември средната месечна цена достигаше до 130 евро/MWh, а към края – 107 евро/MWh.
Що се отнася до борсите с най-високи средни месечни цени в сегмента „ден напред“, това отново са италианската GME с регистрирани 113.33 евро/MWh ( 120.57 евро/MWh към 7 октомври) и двете ирландски борси – 120.7 евро/MWh (предишна – 109.85 евро/MWh). Към тях трябва да се причисли и Полша с регистрирана средна месечна цена от 99.64 евро/MWh, въпреки понижението от 119.06 евро/MWh към 7 октомври.
Средна борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ за 41-та седмица на 2024 г.
Определено средната борсова цена на електроенергията в посочения сегмент върви надолу и през 41-та седмица. За някои от пазарите намалението е съществено, ако се вземат предвид стойностите, например през 40-та седмица, а за други много бавно.
Най-ниска и през 41-та седмица остава средната борсова цена на електроенергията в този сегмент във Франция – 46.52 евро/MWh, което е съществено намаление, ако се вземе предвид стойността през 40-та седмица от 57.15 евро/MWh.
Ниска и със сериозен спад е и средната борсова цена на Иберийския полуостров (Португалия и Испания) – 57.01 и 57.26 евро/MWh съответно от 76.02 и 74.08 евро/MWh през четиридесетата седмица.
Надолу върви и посочената цена Германия, където посочената цена също върви в посока надолу – до 68.22 евро/MWh (40-та седмица – 72.38 евро/MWh) и Белгия ( с още по-ниска – 63.00 евро/MWh, а през 40-та седмица – 64.87 евро/MWh).
На този фон прави впечатление доста по-високата средна борсова цена и през 41-та седмица в Нидерландия – 73.37 евро/MWh.
Разлика и то съществена се наблюдава и в средната борсова цена на България и Румъния с тази на Гърция. Така, ако на IBEX (БНЕБ) тя е 70.45 евро/MWh, а на OPCOM – 70.20 евро/MWh, то в Гърция е с около 9 евро/MWh по-висока – 79.23 евро/MWh.
Очаквано най-висока въпреки значителното намаление и през 41-та седмица остава средната борсова цена на електроенергийните борси в Полша – 82.99 евро/MWh (40-та седмица – 116.90 евро/MWh). Ценовите нива за Италия за 41-та седмица засега все още не са налични, но 40-та седмица те остават сред най-високите - между 105.47 – 119.80 и 122.60 евро/MWh за различните региони). Подобна е и ситуацията за Ирландия – 112.55 евро/MWh през 40-то седмица.
Пазар на петрол, газ, СО2
Пазарът на петрол през миналата седмица се оказа на ръба и завладян от слуховете за предстояща израелска атака срещу иранската петролна инфраструктура, опасенията за прекъсване на производството в САЩ заради урагана Милтън. Израел обаче не осъществи атака, Ормузкия проток си остава отворен, а въздействието на урагана Милтън върху добива на петрол в САЩ се оказа ограничен. На този фон, въпреки отчитането на спада на производството на ОПЕК+, Либия се върна в играта. Петролът сорт Brent през изминалата седмица се установи общо-взето на ниво от 79 долара за барел като по-голямо влияние оказаха макроикономическите данни. Важно е да се отбележат първоначалните данни, постъпващи от петролните компании за по-ниски печалби през третото тримесечие. Всичко това на фона на ревизирането на очакванията за цените на петрола от големите инвестиционни банки.
Що се отнася до цената на газа, през изминалата седмица цените по индекса TTF останаха около нивото от 39 евро/MWh. Газохранилищата на Европа са запълнени до 94.93 % или до 1089.0369 TWh, а от платформата на операторите на европейските газохранилища става ясно, че има и достатъчно очаквани товари. Все пак въпросът за бъдещи доставки и цени остава открит, ако информацията за пренасочване на товари от Азия за Европа в името на по-високата цена останат в сила. Ако се съди по информацията на агенция Ройтерс, че Япония се кани да увеличи покупките на LNG до 12 партиди от настоящите 3 за създаване на резервен запас от почти 1 млн. тона годишно, това ще засили конкуренцията и със сигурност ще има отражение върху цените.
На този фон през изминалата седмица бе наблюдавана рязка промяна на цените на СО2. Стойността по индекса ICE EUA стартираха от 61.45 евро/тон, сринаха се до 58.9 евро/тон и завършиха седмицата на ниво от 64.27 евро/тон. Това движение е част от отговора за случващото се на пазара на газ.
Тенденции
Буквално след ден, на 15 октомври предстои на срещата на европейските енергийни министри по искане на Гърция и подкрепено от България, Румъния и Хърватия да бъде разгледан въпроса с различията в цените на електроенергията на едро. Към момента се наблюдава сближаване на границите между различните зони, но не така бе доскоро, когато цените на електроенергийните борси от региона бяха между два до три пъти по-високи от тези в западната част на континента. Всички сега са в очакване на промяна на политиката след доклада на Марио Драги за конкурентоспособността. В този тон и без отклонение бе и съобщението на служебното правителство.
„Одобрената от МС позиция разглежда като конструктивни препоръките в доклада на Драги в областта на енергетиката с оглед подобряване на европейската конкурентоспособност. По темата за различията в цените на електроенергията на едро заявяваме, че са необходими мерки за изграждане на липсващи междусистемни връзки. Българската страна потвърждава позицията си, че усилията трябва да продължат да бъдат насочени към задълбочаване на регионалното сътрудничество и подкрепа с фондовете на ЕС за модернизация и развитие на мрежовата инфраструктура, с оглед улеснено и ефективно интегриране на нарастващия дял на енергия от възобновяеми и нискоемисионни източници и осигуряване на възможности за гъвкавост“, заявиха от служебния кабинет.
Предвид активното навлизане в отоплителния сезон предстои да стане ясно и до каква степен страните в ЕС, а в частност и България са готови за преминаване през зимните студове. Вече има предупреждения, че зимата, която е на прага ще бъде по-различна. Всичко това на фона на несигурна геополитическа обстановка, влошаваща се икономическа среда, продължаващи санкции и тиха война на митата за внос и износ на стоки с Китай. ЕС вече воюва не само на два фронта – с Русия и Китай, но тече и тиха конкурентна ценова война за цените на енергоносителите. Време е да видим каква е политиката, която ЕС ще предложи. В България пък се очакват избори, нов парламент и правителство, които да решат въпроса с предстоящата либерализация на електроенергийния пазар.