50-годишният опит в надеждната, безопасна и сигурна експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“ е огромен ценен актив, който трябва да развиваме

До края на октомври се очаква да бъде подписан договор за инженеринг между „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” и консорциум между "Уестингхаус" и "Хюндай", обяснява директорът на БЕХ

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2046
article picture alt description

Източник: Булфото.

Разговор с Валентин Николов – изпълнителен директор на „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД пред сп. „Енергетика Електроенергийни ракурси“

 

Поводът за разговора ни е знаковата годишнина през 2024 година, когато се навършват 50 години от пускането в експлоатация на първия блок на АЕЦ „Козлодуй“. Половин век България е лидер в областта на ядрената енергетика в региона.

А сега накъде? Търсим Вашата равносметка като многократен директор на атомната централа на България и като експерт с ясна визия за бъдещото развитие на стратегическия сектор.

В контекста на актуалната международна действителност, темата за ядрената енергетика става все по-значима и предлага ключови решения за развитието както на сектор Енергетика, така и на сектор Климат. В момента европейската енергетика е в преход, при който трябва да се постигне въглеродна неутралност и енергийна сигурност.

Ядрените блокове са надеждни базови мощности, които обезпечават дългосрочна стабилност на енергийната система и при чиято експлоатация не се отделят въглеродни и парникови емисии. Това още веднъж потвърждава значението на ядрената енергетика за постигане на целите на Зелената сделка.

Още по темата

България, която първа в Югоизточна Европа въведе в експлоатация атомна централа, има всички основания да се гордее с традициите и постиженията си в тази област. С дял над една трета в енергийния микс на страната, АЕЦ „Козлодуй” има ключова роля при гарантиране на националната, регионалната и европейската енергийна сигурност.

Именно сега, страната ни трябва да запази своите водещи позиции и да изгради новите блокове в АЕЦ „Козлодуй”. С реализацията на този проект, България ще потвърди позицията си на държава, успешно експлоатираща тази висока технология.

Убеден съм, че 50-годишният опит в надеждната, безопасна и сигурна експлоатация на ядрени мощности е огромен ценен актив, който трябва да използваме и развиваме.

Специално искам да отбележа напредъка по важните проекти за диверсификацията на доставките на свежо ядрено гориво и изграждането на нови мощности в централата. АЕЦ „Козлодуй”, като съвременна високотехнологична компания и основен производител на електроенергия в страната, постоянно се развива.

Ядрената енергетика е незаобиколимо средство за производство на базова електроенергия, която е от ключово значение за балансираното управление на електроенергийната система в условията на растящ дял на ВЕИ мощностите. Достатъчни ли са в тази връзка плановете на този етап на страната ни за изграждане на нови атомни мощности?

Стартираните дейности и проекти в областта на ядрената енергетика в България оценявам като достатъчни и правилни към настоящия момент и с оглед очакваното развитие на сектора. ВЕИ мощностите наистина бележат своя ръст, но не трябва да се забравя, че те не са базови мощности.

Решението на Народното събрание от 18 декември 2023 г. за предприемане на действия по изграждане на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”, даде реален старт на подготвителната работа по проекта. Имаме конкретни планове и срокове, които следваме.

Проектът за изграждане на 7-ми и 8-ми блок, който е най-големият не само в България, а и в целия регион, има пълна подкрепа на институционално равнище от страна на Националното събрание на Република Корея. „Хюндай енджиниъринг енд кънстракшън” (Hyundai Engineering and Construction) изрази готовност да работи съвместно с „Уестингхаус Електрик Къмпани” (Westinghouse Electric Company), така че двете компании заедно да предоставят интегрирана услуга по инженеринг, доставки, строителство и въвеждане в експлоатация на новите мощности.

Това ще гарантира успешната реализация на проекта в заложените срокове. Очакванията са до края на месец октомври да бъде подписан договор за инженеринг между „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД и консорциум между двете компании.

Проектът за изграждане на 7-ми и 8-ми блок в ядрената ни централа е стратегически за България и Европа за постигане на нисковъглеродна икономика. Предстои именно в България да бъде изграден първият в Европа реактор от типа AP 1000.

В крайна сметка как виждате развръзката на динамиката в управленските решения за бъдещето на проекта АЕЦ „Белене“?

Съчетаването на бурното увеличение на електрическите коли, закриването на въглеводородите в производството на електрическа енергия, нуждата от базова енергия в региона са факторите, които пораждат дебата за строителство на още една ядрена централа на площадката на Белене. Това, разбира се, е обект на точен анализ за нуждите в региона, както и на технологиите, с които да бъде изградена, както и приета Енергийна стратегия на Република България в Народното събрание.

Предвижда ли се площадката в Белене да се използва за други проекти и по специално малки модулни реактори?

Към момента не се предвижда площадката на АЕЦ „Белене” да се използва за други проекти. Теоретично е възможно да се ползва за изграждане на малки модулни реактори или за производство на водород например. Една такава идея обаче трябва да премине през необходимите задълбочени анализи и на тяхна база да се вземе стратегическо решение. Към момента не се изготвят такива конкретни анализи и няма взето решение за изготвянето им. Фокусът, както посочих по-горе, е поставен в изграждането на нови два блока на територията на АЕЦ „Козлодуй”.

Генерално каква е вашата визия за приложимостта на малките модулни реактори и изграждането на такива у нас?

Това е технология на бъдещите енергийни генерации. Те дават много предимства, но имат още много дълъг път до регулация и експлоатация. БЕХ ЕАД се подготвя да участва в различни проекти по проучване на технологиите и нуждата от регулаторни и законови промени, за да могат да бъдат насърчени проучването и изграждането на такива в България.

През изминалата година много резултатни усилилия бяха положени за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво. Какви още стъпки трябва да бъдат предприети в тази посока?

За първи път в петдесетгодишна история на АЕЦ „Козлодуй”, 5-ти блок е зареден с алтернативно гориво. До пролетта на 2027 г. е предвидено той да е зареден изцяло с гориво от американската  компания „Уестингхаус”. Доставките на свежо ядрено гориво за 6-ти блок на атомната ни централа от френската компания „Фраматом” ще започнат през 2025 г. Насърчаваме „АЕЦ Козлодуй” да започне проучване и лицензиране на гориво на „Уестингхаус” за 6-ти блок, съвместимо с горивото TBCA 12. Едва тогава можем да говорим за пълна диверсификация на горивото.

Сега пренасяме разговора към компетенциите Ви като директор на Българския енергиен холдинг, който пост заемате в момента и също не за първи път. Несъмнено развитието на ядрената енергетика трябва да се случва успоредно с разгръщането на системите за съхранение на енергия при растящото производство от ВЕИ. В това отношение естествено се залага главно на ПАВЕЦ. Как виждате във времето възстановяването на работата на ПАВЕЦ „Чаира“ и в какъв обем?

ПАВЕЦ „Чаира” е най-голямата помпено-акумулираща ВЕЦ в региона, със стратегическа роля за сигурността и балансирането на електроенергийната система. Подписаният меморандум между България и Япония за сътрудничество между компании от двете страни в областта на хидроенергията и конкретно по отношение на ПАВЕЦ „Чаира”, ще допринесе за успешното и по-бързо възстановяване на работата му.

„Национална Електрическа Компания” ЕАД стартира обществена поръчка за цялостна подмяна на 1-ви и 4-ти хидроагрегат на „Чаира”. Стойността на проекта е 220 млн. лв., а срокът за завършването му – 42 месеца. Поради своята специфика и сложност, процесът ще отнеме няколко години. НЕК ще възложи на японската компания „Тошиба”, която към 1985-1986 година е изградила „Чаира”, ремонта на 1-ви хидроагрегат, така че той в кратък срок да бъде въведен в експлоатация и да предостави необходимите услуги за електроенергийната ни система. Ще се опитаме да запазим втори и трети хидроагрегати и по този начин да осигурим най-голямата батерия на Балканите, която ще предоставя капацитет от 800 мегавата на българския пазар и на региона.

В плана на ЕСО е заложено изграждането на язовир „Яденица“, който трябва да увеличи капацитета на ПАВЕЦ „Чаира“ до 1000 МВ и да повиши ефективността на каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“, така че каскадата да работи по 20 часа в денонощието и да акумулира излишната енергия в часовете с по-ниско потребление. Има ли надежда този проект да бъде реализиран в близка перспектива?

Проектът представлява увеличаване на обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира”, с изграждане на язовир „Яденица” и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир „Чаира”. Във връзка с препоръки от Главна дирекция „Околна среда” на Европейската комисия, „Национална Електрическа Компания” ЕАД е предприела действия по изпълнението им и те се финализират. През настоящата година се извършват и дейности, които съпътстват проекта.

Сега на дневен ред е изпълнението на проектите за изграждане на ПАВЕЦ „Батак“ и „Доспат“. Кога се предвижда въвеждането им в експлоатация и как тяхната работа ще благоприятства балансираното управление на електроенергийната система?

Между „Национална Електрическа Компания” ЕАД и Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) е подписано споразумение за техническа помощ за нови ПАВЕЦ. Резултатът от него ще покаже до колко е рентабилна инвестицията в двата проекта.

Това ще създаде предпоставки за улеснен достъп за последващо грантово и проектно финансиране, когато се стигне до взимане на инвестиционно решение. С изграждането на ПАВЕЦ на язовирите „Доспат” и „Батак” ще се увеличи тройно мощността на тези съоръжения.

Започна раздвижване и на възможностите за изграждане на екологични производствени мощности по поречието на река Дунав и по специално трансграничния проект за изграждане на ВЕЦ между Турну Мъгуреле в Румъния – Никопол в България, който получи подкрепата на ЕС. Как по-амбициозно може да се оползотворяват предимствата, които ни дава северната граница на страната за изграждане на хидротехнически комплекси по поречието на река Дунав?

Проектът за водноелектрическа централа между Турну Мъгуреле (Румъния) и Никопол (България) успешно премина етапа на оценка и е включен в Списъка на трансграничните проекти за възобновяема енергия на Европейския съюз. Проектът е един от трите одобрени за цяла Европа през 2024 г., което е значителен напредък за неговото развитие. Тази инициатива е съвместен проект на „Национална Електрическа Компания” ЕАД и румънската фирма „Хидроелектрика“. Проектът е насочен към оптималното оползотворяване на хидроенергийния потенциал на река Дунав. Комплексът ще включва водноелектрическа централа с инсталирана мощност от 800 MW. Той е важна трансгранична инициатива между Румъния и България, която ще допринесе за постигане на амбициозните цели в областта на възобновяемата енергия, съгласно Европейския зелен пакт и плана REPowerEU.

Проектът „Турну Мъгуреле – Никопол“ има потенциал да служи като модел за международно сътрудничество в областта на устойчивата инфраструктура, осигурявайки значими екологични, социални и икономически ползи.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща