Липсата на ясни цели за финансиране към развиващите се страни застрашава преговорите на COP 29 малко преди финала

Разделението и недоволството излязоха наяве в последните дни на срещата на върха на ООН за климата в Баку. Напрежението нарастна след като на масата бе сложено предложение за нова глобална финансова сделка, която предлагаше две изключително различни опции и не остави никого щастлив с наближаването на крайния срок.

Основната цел на COP29 е да се договори колко пари по-богатите развити страни трябва да осигурят на по-бедните развиващи се страни, за да им помогнат в борбата с изменението на климата. Критичен елемент в усилията за ограничаване на щетите, причинени от повишаването на глобалните температури е именно тази сума, припомня агенция Ройтерс.

Но постигането на сделка за парите се оказа бавно на преговорите в столицата на Азербайджан и последният проект на преговорния текст пристигна с няколко часа закъснение от графика, тъй като делегатите на теория навлязоха в последните 48 часа на заседанията си. Със срещата на върха, която трябваше да приключи в петък - но се очакваше да бъде надхвърлена - новият документ показа, че много остават нерешени по ключови въпроси, като например какво се брои към годишната сума, кой плаща и колко.

„Текстът, който имаме сега... е небалансиран, неприложим и неприемлив“, каза еврокомисарят по въпросите на климата Вопке Хоекстра. Той призова за повече лидерство от председателството на COP29 на Азербайджан, което поема контрола върху преговорния процес в последните дни и състави новите текстове.

Водещият преговарящ на Панама Хуан Карлос Монтерей Гомес каза пред Ройтерс: „Всичко това се превръща в трагичен спектакъл, клоунско шоу, защото когато стигнем до последната минута, винаги получаваме текст, който е толкова слаб.“

Развиващите се страни се нуждаят от поне 1 трилион долара годишно до края на десетилетието, за да се справят с изменението на климата, изчислиха икономисти на разговорите в Баку още миналата седмица.

Въпреки че документът от 10 страници беше намален до по-малко от половината от размера на предишната версия, той обобщи противоположните позиции на блокове от развити и развиващи се нации, създадени преди събитието.

Единият се съсредоточи върху това да се гарантира, че средствата са безвъзмездни или еквивалентни на безвъзмездни средства по форма и че приносът на развиващите се страни едни към други - реверанс към големи потенциални донори като Китай - не е формално част от целта.

Другият, повтаряйки позицията на по-богатите страни, имаше за цел да разшири видовете финансиране, които се зачитат към крайната годишна цел, а не само грантове от развитите страни, и включваше вноски от други донори.

И при двата варианта се избягваше посочването на общия размер на средствата, които държавите биха искали да инвестират всяка година, оставяйки мястото, отбелязано с „X“.

Председателството на COP29 обеща, че през нощта ще бъде публикувана по-рационализирана версия на текста, която ще замени „X“ с числа, очертавайки потенциална зона за обединение за сделката.

„Това е моментът, в който трябва да сложите всичките си карти на масата“, призова страните водещият преговарящ на COP29 Ялчин Рафиев, говорейки в началото на пленарна сесия, на която делегациите се редуваха да осъждат настоящата версия.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш се завърна в Баку от срещата на Г-20 в Бразилия, призовавайки за голям натиск за постигане на сделка и предупреждавайки, че „провалът не е опция“.

Изкопаемите горива 

Някои преговарящи също казаха, че предложенията от четвъртък не са успели да изпълнят обещанието, направено на миналогодишната среща на върха в Дубай за преход от изкопаеми горива, приветствано по това време като забележителен момент.

„Постигнахме добър напредък миналата година, трябва да продължим тази работа. В настоящия текст някои от тези идеи са скрити, ограничени или сведени до минимум“, каза австралийският министър по климатичните промени и енергетиката Крис Боуен, говорейки от името на Umbrella Група от държави, която включва Япония и Съединените щати.

„Това е голяма крачка назад и не е приемливо в настоящия момент на криза.

Саудитският министър на енергетиката принц Абдулазиз бин Салман по-рано описа сделката в Дубай като набор от опции - което предполага, че не всички страни ще изберат отказ от изкопаеми горива като свой избран път напред.

Човешките дейности - главно изгарянето на изкопаеми горива - помогнаха за повишаване на дългосрочната средна температура на планетата с около 1,3 градуса по Целзий (2,3 градуса по Фаренхайт) от прединдустриалните времена, предизвиквайки катастрофални наводнения, урагани, суши и екстремни горещи вълни, припомня агенцията.

Държавите търсят повече финансиране, за да изпълнят целта на Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на покачването на глобалната температура до доста под 2 градуса по Целзий и в идеалния случай 1,5 градуса C  до края на века.

Учените по климата сега казват, че светът е вероятно да премине този по-амбициозен праг, отвъд който може да настъпят още по-катастрофални климатични въздействия, в началото на 2030 г., ако не и преди.

Наред с финансите, бъдещето на изкопаемите горива е в основата на COP29, където предизвика разногласия сред участниците още от първия ден.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев нападна западните критици на петролната и газовата индустрия на страната му на пленарното заседание, описвайки тези ресурси като дар от Бога.

Последният проект на текст на Дубайския пакт се позовава на „преход на изкопаеми горива в енергийните системи“, но не определя ясни следващи стъпки.

Дар от Бога

Суровият петрол и природният газ са дар от Бога и разговорите за глобалното затопляне трябва да се съсредоточат върху намаляването на емисиите, а не върху избора на енергийни източници, заяви Хайтам ал Гайс, генерален секретар на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) на конференцията за климата КОП29 (COP29), цитиран от Ройтерс.

Думите му повториха тези на президента на Азербайджан Илхам Алиев, който ги използва в своето встъпително обръщение на срещата, за да отвърне на западните критици на петролната и газовата индустрия на страната си, и също така описа тези ресурси като дар от Бога.

"Те наистина са дар от Бога", каза Ал Гайс в реч на конференцията. "Те оказват влияние върху начина, по който произвеждаме, пакетираме и транспортираме храна и как извършваме медицински изследвания, произвеждаме, разпространяваме медицински консумативи. Мога да продължа до безкрай", допълни той, цитиран от БТА.

Генералният секретар на организацията заяви, че световните правителства, които се съгласиха да ограничат затоплянето на планетата до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива на срещата на върха през 2015 г. в Париж, могат да постигнат своите климатични цели, без да избягват петрола.

"Фокусът на Парижкото споразумение е намаляването на емисиите, а не изборът на енергийни източници", заяви той.

Технологии като улавяне на въглерод могат да се справят с въздействието върху климата от изгарянето на изкопаеми горива, заяви от своя страна Организацията на страните износителки на петрол.