Тесните места по енергийната мрежа на Европа трябва да бъдат премахнати възможно най-скоро

Инж. Цачев, бихте ли ни разказали малко повече за визията на ЕСО по отношение на европейските коридори за споделено оползотворяване на зелената енергия между страните от Северозападна и Югоизточна Европа?

Предвид все по-увеличаващото се количество на възобновяемите на възобновяемата енергия не само в нашата страна, но и в региона на Югоизточна Европа, Електроенергийния системен оператор предприе няколко инициативи за развитието на електропреносната мрежа и отстраняване на тесните места по нея. Не само в Югоизточна Европа, но и в Централна Европа с цел да създадем възможност произведената енергия в Югоизточна Европа и в Северозападна Европа да бъде споделяна между различните региони в Европейския съюз. Ние работим по две инициативи, за които мога да кажа, че основен радетел е Електроенергийния системен оператор. Единият коридор е Изток-Запад, който тръгва от Турция през България, Гърция, Северна Македония, Албания, Косово, Черна гора и стига до Италия. За този коридор вече е осигурено финансиране за предпроектните дейности и има пълно съгласие от всички страни участнички в проекта. Да, за моя добра изненада нещата се развиват изключително бързо и смятаме, че в следващите 3 до 4 месеца предпроектните проучвания ще бъдат готови и ще излезе окончателния доклад на консултанта по отношение на. необходимостта от този от този коридор. В този коридор, в рамките на тези 1000 1500 километра имаме три часови зони. Така че този свързващ коридор Изток-Запад би дал възможност за увеличаване на възобновяемата енергия в моментите на пиковото потребление във всяка една от страните по трасето му. Разбира се, този енергиен коридор може да бъде разширен в последствие и да да достигне до държави като Грузия и Азербайджан, стига да има желание от тяхна страна, те също да участват и да се включат в него.

Другият коридор, по който по който работим и е изключително важен за нас. Нашата цел в ЕСО е да дадем възможност слънчевата енергия, произведена в регион на Югоизточна Европа да може да стигне до страните с по голямо потребление, които са в Централна и Северозападна Европа. А съответно ние да можем да използваме техния потенциал от вятърна енергия. Както знаете, потенциалът на Северно и на Балтийско море е оценен от Европейската комисия на над 330 гигавата. Това е огромно електропроизводство. И аз искрено се надявам, че една част от тази енергия ще може да достигне до нашата страна. А в региона на Югоизточна Европа пък наистина имаме много добър потенциал за производство на слънчева енергия.

Затова и проектът, който ние сме предложили и инициирали, и той вече е част от десетгодишния план за развитие на преносната мрежа на ЕСО. Той касае разширение на преносната мрежа, увеличаване на капацитета и разбира се, отстраняване на тесните места между Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия, Полша, Германия. Така завършения вариант на този коридор ще стане един енергиен пръстен, енергиен ринг, който да се затвори през Украйна и Молдова. Разбира се, след като приключат геополитическите процеси, които вървят на този етап в Украйна.

Тоест може ли да го наречем този пръстен вид енергийна магистрала? 

Разбира се, това наистина е енергийна магистрала и тя ще даде възможност да бъдат уеднаквени цените в цяла Европа, във всички, във всички страни членки на Европейския съюз. Второто е, че тази енергийна магистрала ще ни осигури по-голяма адекватност на електроенергийните системи и по-добра сигурност на доставките на електрическа енергия в страните-членки. Другото, което е, че този коридор или магистрала,, с прерастването му в ринг, ще стане основна част във възстановителния процес на Украйна. 

Защото за възстановяването на една страна след такива действия са необходими две неща пари и енергия. Само с пари няма как да станат нещата по простата причина, че всяка една дейност по възстановяване на икономиката, на индустрията на една държава за това е необходима електрическа енергия. 

Споменахте обаче тесните места по мрежата. Бихте ли дефинирали в какъв времеви диапазон очаквате да има развитие и тези тесни места полека-лека да отпадат?

Това зависи изключително много от страните, на чиято територия са тези проблеми. При така наречения коридор „Север-Юг“ има няколко вече дефинирани установени тесни места и те са на австрийско-унгарската граница на унгарско-словашката граница. Има тясно място между северната и южната част на Румъния. А тези тесни места възпрепятстват. достъпа на достатъчно енергия, било от Югоизточна Европа към Централна и Северозападна Европа, както и останалият пренос от Северозападна Европа към нашия регион. Това ясно се вижда от картата с цените на електрическата енергия, която мисля, че в последните дни всички наблюдаваме със сериозно безпокойство, предвид ценовите нива на електрическата енергия, които се постигат в региона на ЮИЕ. Аз не съм сигурен, че производителите са изключително щастливи от това, а и да не забравяме, че тази електрическа енергия се плаща от нас, потребителите. Но каква е истината? Флуктуациите  в цената на електрическата енергия не са добри за никого нито за производителите, нито за потребителите.

Ако се върнем само шест месеца или седем назад във времет можем да наблюдаваме другия процес. Когато имаше негативни цени на електрическата енергия и тогава бяха щастливи други от другата страна - потребителите. А производителите страдаха за това, че продават едва ли не даже „с подарък“ своята електрическа енергия. Затова трябва тези тесни места да станат европейски приоритет и те да бъдат отстранени в много кратко време. Така ще може наистина да имаме една стабилна и устойчива електроенергийна система, която да даде възможност на търговските участници да имат достъп до всички пазари в Европейския съюз. А това от своя страна ще гарантира и една по-конкурентна и евтина електрическа енергия. 

Къде е ролята на дигитализацията в този процес? Говорим за умни енергийни системи.

Дигитализацията в последните 5, 6 или 10 г. вече играе изключително важна роля в електроенергийния сектор, защото процесите на търговия налагат ние да ставаме все по-гъвкави, за да можем да имаме все по маневрени мощности. Както знаете, сетълмент периода се промени значително. Отпреди 2 години бе на един час, то сега е на 15 минути. Говори се за още по кратък сетълмент период. А това значи, че ние трябва да можем да правим още по-добри и по-адекватни прогнози. И те да са максимално близко до часа на на доставката. Което пък от своя страна е обвързано с получаването на повече информация в в реално време. Затова и дигитализацията и предаването на данни между реалното потребление и реалното производство е изключително важно. Тази информация трябва да може да достига до всички търговски участници. Това не е важно само само за операторите на енергийните мрежи. Това е важно за координаторите на балансиращи групи, за агрегаторите и така нататък. Именно дигитализацията и получаването на данни в реално време е от съществена важност за насърчаване на енергийните общности и активните потребители.

Без да имаме такава информация, е почти невъзможно да се случат тези добри инициативи, които в един момент ще намалят и потреблението. Те няма да намалят от потреблението на участниците в тях, но ще намалят натоварването върху електромрежата.

Всъщност в това направление по кои проекти работи в момента ЕСО?

Разработва, подготвя и работи като цяло за дигитализацията на мрежата за инвестиции в тази насока. Там разработваме няколко проекта и работим изключително усилено в дигитализацията на процесите по управление на подстанциите в нашата страна. Както знаете, ние управляваме над 300 подстанции като до края на тази година, надявам се до средата на другата трябва да приключи да приключи целият процес по дигитализиране и управление на подстанциите 110 киловолта. Тези подстанции са 265 в страната. Всички те ще се управляват от опорен пункт. Към този момент мога да кажа, че в страната се управляват над 240 подстанции дистанционно, от опорен пункт. Една част от останалите 25 подстанции са в процес на проби и около десетина подстанции остават да бъдат дигитализирани. В процеса на реконструкция на техните открити разпределителни уредби следващата стъпка, която предприемаме това е дигитализирането и управлението на системните подстанции 110 киловолта на 400 киловолта. Това е един много сериозен проект през периода 2007-2011 г.

Сега в процеса на развитие на програмите „Енергия“ и „Енергия 2“ бе частично стартиран този процес и някои от по големите системни подстанции като подстанция “Пловдив”, подстанция “Марица изток” и подстанция “Варна”, подстанция “Добруджа” имат вече частично инсталирани системи за автоматично управление. Но те не са доразвити до степента, която вече ни е необходима. Затова ние предприемаме стъпка за автоматизирането на всички процеси и управлението на тези подстанции от опорен пункт, дистанционно.

Тази идея сме я заложили като част от проекта „Кармен“, който е обявен за проект от общоевропейски интерес и се надявам, че в следващите 1-2 години ще започнем наистина реални дейности по автоматизацията на системните подстанции. А това се надявам да подобри още повече бързината на реакция и възможността за по-добро управление на системата. 

Това звучи като добри новини за потребителите, но искам да ви върна само на една друга регионална тема, свързана с енергийния коридор „Изток-Запад. Как виждате този проект във времето напред? Докъде е стигнал в момента и ролята може би на Азербайджан тук? 

Ами както казах, проектът се развива с много добро темпо. Има разбирателство между всички оператори на заинтересованите страни. Всички оценяваме необходимостта от развитието на преносната мрежа и създаването на условия за пренос на все повече енергия.

Виждам мястото на Азербайджан, тъй като страната има граница с Турция и има условията за включването му в този коридор през енергийната системата на Турция. Това би дало възможност за увеличаване още повече на часовата разлика между страните, участващи в този коридор. А това от своя страна ще даде възможност за още по повече увеличаване на дела на възобновяемата енергия в пиковото потребление на всяка една държава.

Успявате ли вече да разчитате по-добре ролята на електромобилите в енергийната мрежа на страната? Кога има по-голяма консумация? Имате ли някакви такива данни или е прекалено рано за тях още?

Все още е прекалено рано за една такава констатация. През пролетта на тази година ЕСО стартира проект за изграждане на национална мрежа от зарядни станции. Създадохме нарочна компания за тази за тази цел. В момента сме в процес на учредяване на право на строеж за 35 зарядни станции, които са на терените на наши на наши подстанции. Идеята е да бъдат изградени зарядни станции, които да са от типа „хиперчардж“ с мощност над 600 киловата на колонка по две колонки на зарядна точка Това ще рече, с възможност за зареждане на до 8 автомобила в едновременно. И те да се зареждат за между 5 и 10 минути стига да позволяват да позволяват възможностите на батерията и на автомобила. Наистина ще осигурим и ще дадем възможност за зареждането в кратки срокове на електромобилите.

Аз смятам, че електромобилите са са изключително ефективни. Както всички знаем, електрическия двигател е три пъти по ефективен от двигателя с вътрешно горене и електромобилите имат сериозен потенциал за развитие. Вярвам, че те ще допринесат не само за по-ефективното употребяване на енергията, но и ще намалят изключително много въглеродните емисии, които са в транспортния сектор.

Но за развитието на електромобилността в нашата страна, според мен е необходимо първо да бъде създадена достатъчно инфраструктура. Именно поради тази причина ние сме се насочили в тази посока. Като системен оператор ще се постараем в следващата година и половина да изградим една такава инфраструктура. На първо време във всички областни градове, а в последствие при разширяване на количеството електромобили в страната и в по малките общински центрове

Как очаквате да се развива потреблението на електроенергия занапред съгласно прогнозите на ЕСО?

Това, което очакваме, е до 2030 г. в страната вече наистина да има около 200 хиляди автомобила, които да потребяват мжжду 1 и 2 милиона мвтч енергия на година. А до 2040 г. у нас да има 2 милиона електромобила, които да потребяват приблизително около 10 милиона мвтч на година. Това е почти колкото потреблението на бита в момента.

Цялото видео интервю можете да видите тук.