Газпром под обсада

Европейският съюз от дълго време обмисляше санкции срещу доставките на руски газ. Така и не предприе решителна стъпка и въведе само ограничителни мерки за претоварванията на руски LNG в пристанищата. Разбира се, с надеждата, че от само себе си, след спиране на транзита през Украйна нещата сами ще си дойдат на мястото. Европейският съюз остави компаниите сами да направят избор. Затова последните мерки на Вашингтон срещу руската Газпромбанк определено са неприятно изненада за малкото останали европейските потребители на руски газ.  Министерство на финансите на САЩ (Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC) включи Газпромбанк, която от март 2022 г. е упълномощена да извършва плащания за износ на руски тръбопроводен газ и петрол с неприятелски държави, и нейните чуждестранни структури в списъка със санкции. Операциите с участието на банката са разрешени до 20 декември. Газпром, който преди войната в Украйна беше основен доставчик на руски тръбопроводен газ за страните от ЕС се оказа под обсада.

Санкциите на OFAC са за плащанията в долари. Потребителите в Европа плащат на Газпромбанк в евро, преминавайки преди това през операция за разплащане в рубли за газовите доставки от газовия монополист, което обаче не означава, че някой ще се опита дори да поеме риск. Така че, както  предполагат наблюдатели най-вероятно плащанията за руско синьо гориво ще бъдат спрени. Дали ще е временно ? Има предположения и в тази посока. Ще бъде спрян обаче и износа на руски газ за страните и компаниите от Европа, които все още си го позволяваха и то в началото на зимния сезон.

Според данните на агенция Ройтерс, доставките на руски газ за Европа през миналата 2023 г. са били в обем от около 28 млрд. куб м. За тази година данните още се уточняват, но се очаква да са по-ниски на фона на цялостното свиване на потреблението от европейските страни и преминаването към американски LNG.

Някои европейски страни като Унгария например, която няма особена алтернатива и получава газ през продължението на Турски поток – Балкански поток изразиха тревога. По думите на унгарския външен министър Петер Сиярто, цитиран от международните агенции от кулоарите на Истанбулския енергиен форум, страната планира да продължи да купува руски газ, тъй като това е необходимо за сигурността на страната. Според него, Унгария се надява до месец да намери решение на ситуацията с плащанията към Руската федерация след санкциите на САЩ. „Обсъдихме ситуацията със заместник-министъра на енергетиката на Руската федерация, министрите на енергетиката на Турция, Азербайджан, България, Сърбия... Определено ще намерим решение. Следващото плащане е на 20 декември, имаме още около месец да намерим техническо решение. Имаме резерви за шест до седем месеца“ е  казал  Сиярто.

Генералният директор на държавната компания Сърбия газ, Душан Баятович коментира пред РИА Новости, че Сърбия и Русия работят за намиране на решение за безпроблемни доставки на газ на фона на новите санкции. „С решението да включи Газпромбанк в списъка със санкции, отиващата си администрация на САЩ се опита да накаже всички европейски държави, които купуват газ от Руската федерация“, заявява той. По думите му някои решения „вече се разглеждат“, но е необходима висока степен на координация на всички участници в процеса.

Анализ на ситуацията правят и от словашкия оператор SPP.

На този етап се прокрадват очаквания, че при лобиране от страна на европейски потребители за възобновяване на плащанията чрез Държавната банка на САЩ, Газпромбанк  ще бъде добавена в бъдеще към списъка с изключения. Това обаче е само хипотеза, а дори и да се случи ще отнеме достатъчно дълъг период от време.

Казано накратко - ситуацията определено не изглежда добре. Включително и за България и в частност за Булгартрансгаз, който разчита на така важните и необходими транзитните такси.

Няма как да не се отбележи, че тези санкциите срещу Газпробманк идват на фона на ескалацията на напрежението между Русия и Украйна и взаимния обстрел с ракети. Още повече, че се случват в началото на зимния сезон, седмица след като австрийската OMV спечели арбитраж за милиони, но и буквално месец преди смяната на властта във Вашингтон. При това на фона на предстоящи срещи, на които руската Газпром планира да сложи в ред намеренията си за бъдеще.

Според данните, на 25 ноември е планирана среща на Молдова с Газпром за уточняване на газовите доставки. Буквално два дни по-късно би трябвало да има посещение на президента на Русия Владимир Путин в Казахстан. По неофициални сведения, има готовност наред с други споразумения, руската Газпром да подпише 15-годишен договор за доставка на газ с казахстанската QazaqGaz и  за увеличаване транзит на газ до Узбекистан. Освен това от 2025 г. Газпром планира доставки и за Киргизстан.

Газпром сега доставя синьо гориво на Узбекистан през Казахстан по двегодишен договор от 2023 г. количество от порядъка на 2,8 милиарда кубически метра годишно.  На този етап още няма яснота за газовите  доставки между Русия и Казахстан. Според данните, QazaqGaz вече модернизира газопровода Централна Азия-Център с цел да увеличи транзитния си капацитет към Узбекистан до 11 млрд. куб метра на година през 2025 г. и до 22 млрд. куб метра на година през 2025-27 г. в сравнение със сегашните 6 млрд. куб метра годишно.

Както отбелязват наблюдатели, Газпром е положил значителни усилия през последната година за осъществяване на тези сделки и настоящата ситуация със санкциите срещу Газпромбанк може да доведат до отлагане. На руската компания ще се наложи да положи много усилия, още повече, че след загубата на продажби от над 100 млрд. куб м годишно в Европа тя е в затруднена позиция.

Газпром е наясно, че едно бъдещо газовото сътрудничество с Казахстан може също да отвори нови възможности за увеличаване на износа за Китай.  Както напомнят наблюдатели, базирайки се на направения изявления на официални форума, Газпром и Астана обсъждат транзитен тръбопровод до Китай на фона на разногласията по проекта Силата на Сибир 2. Руският газов монополист от години е наясно, че преговорите с Китай са трудни и бавни. Сега вече е поставен в още по-притеснителна ситуация и пред пълна загуба на малкото останал европейски газов пазар.

Намерението за газов хъб в Турция явно също е поставено на карта.