Климатичната конференция COP29 в Баку приключи със смесен успех. Проправя се пътя към глобален CO2 пазар

Около 3 часа сутринта българско време в неделя, 24 ноември, официално приключи 29-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК) – COP29. Бяха приети редица от обсъжданите от почти 200 държави текстове в рамките на двете седмици на конференцията. Най-важният сред тези текстове е решението за Нова колективна количествена цел (NCQG), която се състои в утрояване на финансирането за климатично действие за развиващите са страни до 2035 г.

Изпълнителният секретар на ООН по изменение на климата Саймън Стийл окачестви приемането на новата цел от 300 милиарда долара годишно като „застрахователна полица за човечеството“, която ще доведе до повече работни места, икономически растеж и по-евтина и чиста енергия за всички. Много от представителите на развиващите се държави, които настояваха за увеличаване на публичните средства до суми от трилиони долари годишно, бяха силно разочаровани от крайния резултат и отправиха бурни критики към развитите страни, текста на решението и начина на договаряне на целта.

Всъщност финалният текст, предложен от азербайджанското председателство на COP29 и обсъждан в продължение на над 30 часа в петъчния и съботния ден, включва призив за общо мобилизиране на средства от поне 1,3 трилиона долара годишно, но с участието на всички страни. Ангажиментът на развитите държави за осигуряване на 300 милиарда долара на година към 2035 г. ще бъде изпълняван както с публични средства, така и с участие на частния сектор и посредством принос от международните банки за развитие.

Тези съображения, добавени към забавянето в изпълнението на настоящата цел от 100 милиарда долара годишно за развиващите се държави, бъдещата роля на встъпващата администрация на президента Доналд Тръмп в САЩ и отправените от него заплахи за оттегляне от Споразумението от Париж, създават неяснота за рамката на финансиране. Тя се усеща най-болезнено от най-уязвимите – най-слабо развитите страни от Африка и малките островни държави, които са най-застрашени от екстремните прояви на времето и дългосрочните неблагоприятни процеси на климатичните промени.

От своя страна развитите страни и Европейският съюз, който е страна по Конвенцията, са изправени пред редица финансови предизвикателства и кризи, които ограничават техните възможности да предоставят помощ на развиващите се страни. Едно от тези предизвикателства е свързано с поетите по-амбициозни ангажименти по отношение на декарбонизацията и прехода към климатична неутралност, водещи до дългосрочни икономически ползи, но и до необходимост от мащабни краткосрочни инвестиции. В рамките на COP29 ЕС настояваше за препотвърждаване на ангажиментите за намаляване на емисиите на глобално ниво, които бяха направени през 2023 г. на COP28 в Дубай. След сериозен отпор от някои бързо развиващи се големи икономики и страни износители на петрол, разговорите не достигнаха желания консенсус и ще продължат. Междувременно всички страни по РКООНИК трябва да потвърдят и допълнят своите ангажименти по отношение на намаляването на емисиите до февруари 2025 г.

Най-големият пробив в рамките на конференцията, окачествен като успех от повечето страни и наблюдатели, беше постигането на съгласие за прозрачното функциониране на доброволните пазарни механизми по чл. 6 на Споразумението от Париж. Одобрените текстове увенчават 9-годишни преговорни усилия на страните по РКООНИК. Те дават насоки за прозрачно функциониране на пазарен обмен на въглеродни спестявания и приноси за поглъщането на въглерод, включително от възстановяване на екосистеми и прилагане на природно-базирани решения.  Подсилването на критериите, процесът на мониторинг и подобряването на регистрите ще спомогне за избягване на неправилно отчитане на емисионни спестявания и недопускане на спекулативни проекти без климатични ползи – проблеми, наблюдавани при предходни пазарни механизми.

Друго постижение на конференцията беше приемането на важно решение за т.нар. Глобална цел за адаптацията. Това всъщност не е една цел, а серия от тематични цели, зад които трябва да стоят редица индикатори, свързани с изпълнението и финансирането на мерки за адаптация по различни направления. Те произтичат от приетата на СОР28 в Дубай всеобхватна рамка, известна като „Рамката на Обединените арабски емирства за глобална устойчивост на климата“ и включваща 11 глобални цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. Седем са цели за действия за адаптиране в конкретни области: води, здраве, биоразнообразие, храна, инфраструктура, бедност, културно и историческо наследство. Останалите четири цели са за цикъла на адаптиране към климатичните изменения –  оценки на риска и уязвимостта, планиране на мерки за адаптация, изпълнение и мониторинг, оценка на изпълнението. Приетото на COP29 решение подпомага експертната работна програма за определяне на индикаторите и легитимира нов амбициозен подход за постигане на „трансформационна адаптация“. Работата по индикаторите на техническо ниво ще продължи през 2025 г. като се очаква избор на до 100 индикатора (от първоначално предложените 5000), които да покрият всички цели. 

За България COP29 ще се запомни с конструктивното ни участие в трудния преговорен процес, укрепването на регионални сътрудничества с партньори от Югоизточна Европа в областта на изменението на климата и енергийния преход и успешното провеждане на редица събития с гости на високо равнище в българския павилион. Поради продължаващия блокаж на номинациите на държави от ЕС в рамките на процесите за определяне на домакинства и позиции в рамките на РКООНИК, наложен от Беларус и Русия, нашата страна беше възпрепятствана да бъде домакин на COP29, но в продължение на една година заедно с Армения съпредседателства Източноевропейската регионална група, която излъчи Азербайджан за председател на конференцията. Въпреки предизвикателствата в процеса на вземане на решения в Групата, страната ни изигра съществена роля в изграждането на конструктивни коалиции и намирането на консенсус по съществените въпроси, материализирани като решения на СОР29.

Годишната конференция COР30 през 2025 г. ще се проведе в гр. Белем, Бразилия, а за домакинство на COP31 се конкурират Турция и Австралия.