42 селища в България са в очакване на решението на КЕВР за цените на водата, но май не това е проблемът
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще се произнесе по цените на водата в 42 селища в България на 19 декември. Откритото заседание и общественото обсъждане, проведено на 28 ноември предизвика различни реакции. Представители на част от общините и ВиК операторите изразиха съгласие, други се обявиха категорично против. Причината – различният прочит на инвестициите и ефектът от тях. Като цяло от публикуваните доклади на КЕВР става ясно, че поскъпването не е никак малко и за различните градове то варира от поскъпване с 19 % в Сливен до поевтиняване с 15 % в Добрич. По време на общественото обсъждане представителите на Сливен се обявиха против, но срещу поевтиняването се изказаха и от Добрич. Друг е въпросът, че голяма част от експертите са категорични в съгласието си с докладът на работната група, стига той да бъде прочетен правилно. Не и представителят на омбудсмана и Мая Манолова.
Именно двете позиции – на Сливен с неприемането на поскъпването на цената на водата с 19 % и на Добрич със становище против намаляването й с 15 на сто говорят колко много имат да наваксват институциите.
Проблемът с водата през тази година се оказа особено болезнен за редица български градове. На този фон няма как да не се отбележи, че МРРБ и МОСВ са основните министерства в България, които имат пряко отношение към водните ресурси на страната. Разбира се, малко по-странично, но водните ресурси касаят и Министерство на енергетиката, и Министерство на земеделието. Когато обаче се стигне до цени и безводие основните негативи, както през настоящата, така и през всички предходни понася Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Това се случва независимо от различните стратегии, за които отговорни са посочените министерства и разделението на отговорностите. Поредното заседание на КЕВР за цените на водата в над 40 селища се превърна в поредно доказателство за сериозен проблем, който както изглежда ще продължи да се задълбочава, ако поредният доклад на работната група бъде погрешно прочетен от всяко от посочените министерства. Както е известно регулаторът вдига или сваля цените на водата и в частност на ВиК услугите в зависимост от изпълнението бизнес плановете. Другите отговорности са в компетенциите на министерствата.
Против поскъпването на водата
Не приемаме увеличението на цената на водата приблизително със средно 3,8 %. Това заяви главният експерт към институцията на Омбудсмана Цветанка Илиева. Тя се позова на кризата с водата в страната, като посочи, че близо 255 хиляди домакинства в страната страдат от нарушено водоснабдяване. По думите на Илиева, в институцията на Омбудсмана непрекъснато постъпват жалби за лошо качество на водата, за лоши ремонти и др. Тя постави въпроса как КЕВР ще защити интереса на потребителите в Сливен с повишението от 19,2 % и дали това поскъпване ще доведе до подобряване на услугата, след като 20 хил. домакинства са с нарушен достъп до вода. Подобен въпрос Илиева постави и за Шумен.
Мариан Буков от браншовата организация „Водоснабдител“ към КНСБ коментира, че разходите за електроенергия не са адекватно отразени. Според него проблем за сектора са и ниските заплати, и разликата в заплащането на ръководните кадри и най-ниското стъпало в бранша. „Освен КЕВР доста институции не си вършат работата“, каза Буков, имайки предвид редица некачествени проекти. „Има изпълнение на водни проекти, при които след изпълнение се увеличават загубите на вода“, каза той.
С мнението на Буков и на омбудсмана се съгласи и Венцислав Михайлов, който постави въпрос с измерването на водните количества.
Мая Манолова от „Изправи се БГ“ от своя страна определи като „цинично“ увеличението на цената на водата, при положение, че в над 30 общини, както се изрази тя „липсва вода“, а 255 430 души страдат от безводие.
Манолова постави и въпроси за липса на обезщетени за безводие, за качеството на водата във водоноските. По думите й, „опитите за такса водомер не са пресечени“. Тя не подмина и начина, по който се определя социалната поносимост.
Коментарът на КЕВР
Не е вярно, че загубите не са намалели. Това каза в отговор на твърденията на омбудсмана директорът на Дирекция „Водоснабдителни и канализационни услуги“ в КЕВР Ивайло Касчиев, който е и ръководител на работната група, изготвила доклада. Касчиев отговори подробно на всички отправени въпроси и коментари.
„По отношение на изказването на представителя на институцията Омбудсмана беше казано, че загубите не са намелели и продължават да са над 60 %. Това не е вярно. През 2009 г. загубите в реално изражение бяха над 23 куб м на километър на ден, през 2013 г. те са 18,6. Тоест, за този период имаме едно намаление от почти 20 % реално на водните количества. Тъй като обаче фактурираните количества също намаляват в процентно отношение, на национално ниво секторът все още отчита загуби, но това не трябва да ви подвежда. Има съседни на нас страни, където също се отчитат загуби от над 60 %. В реално изражение те са над 30 до 40 куб м на километър на ден, т.е. два до три пъти по-високи“ каза той.
По отношение на постъпилите редица жалби, също споменати от омбудсмана, Касчиев посъветва те да бъдат обобщавани и анализирани. По думите му, впоследствие трябва да бъдат информирани съответните институциите, които контролират дейността на ВиК операторите, така че те да са наясно и да взимат решения.
В отговор на казаното, че данните за доходите на лицата от домакинствата са ненадеждни, председателя на работната група обясни, че КЕВР няма какво да направи, тъй като се базира на данни на НСИ.
Касчиев беше категоричен, че не е вярно твърдението на представителя на браншовата организация „Водоснабдител“ към КНСБ, че коефициента, който отчита реалните цени за електроенергия, спрямо заложените в бизнес плана и отчита изпълнението на относимите показатели за качество бил разработен да натиска цените. „Няма такова нещо. Това изобщо не е вярно“, заяви той като обясни, че ако ВиК операторите да си изпълняват показателите за качеството, които са задължителни по закон по отношение на загуби на вода и ако дружеството е отчело нисък разход, то от цената ще бъде взет само половината от спестения разход“.
„Всички ние искаме да видим (ВиК) сектора да започне да постига реални резултати в намаление на загубите на вода и няма как да се толерира повишаване на загубите на вода, и неизпълнение на целите, които са заложени в бизнес плановете“, каза председателят на работната група към КЕВР.
По отношение на становищата, дадени от областния управител и кмета на Шумен, Касчиев напомни каква е законовата регламентация и в частност по Закона за водите, който определя и отговорностите на ръководните власти в частност на МРРБ и кмета на общината.
„И тук трябва да е ясно, че по отношение на водоснабдяването на община Шумен имаме едно изключително силно бездействие, както от страна на ВиК оператора, така и от страна на общината, която е собственик на ВиК системите на територията на общината“, каза той. Освен това посочи, че още през 2015 г. КЕВР е изпратила становище за реконструкция на помпена станция, която в момента е в основата на проблемите с водоснабдяването на града. Общината е можела и все още може да кандидатства по програми за финансиране на общински проекти за финансиране на ВиК, напомни Касчиев.
Той уточни, че КЕВР може да следи инвестициите на ВиК дружествата в рамките на одобрените бизнес планове и одобрените цени, но не и за инвестиции извън тях. В тази връзка каза, че МРРБ не дава данни за предоставените инвестиции по програмите, които ВиК дружествата управляват.
В отговор на въпроса за това, дали има анализ на Стратегията за ВиК сектора, която изтече през 2023 г. председателят на работната група към КЕВР каза, че не е виждал такъв. Касчиев обаче спомена два от показателите в този документ, които е трябвало да бъдат постигнати през 2023 г. – дял на населението, което счита, че водата, която се подава има лошо качество - при базово ниво от над 35 % през миналата година е трябвало да сме под 5 %. Дял на населението, което е засегнато от режим на водата – при базово ниво над 6% през 2023 г. е трябвало да падне под 2 %. Реално, по тези критерии Стратегията не само, че не е изпълнена, а и ситуацията в сектора се е влошила в края на периода. „Органът, който изготви тази стратегия и я предложи за одобрение от МС това е МРРБ и той трябва да направи един анализ и да каже, защо стратегията не е изпълнена“.
Огромно закъснение с 10 години при съществуващ проект. Така най-кратко пък може да се определи ситуацията около язовир „Черни Осъм“, стана ясно от думите и на Касчиев и на председателя на КЕВР Иван Иванов. От думите им стана ясно, че има съмнение, че ще се случи и през 2028 г. тъй като нищо не се прави по т.нар. регионален генерален план. При това положение безводието в Ловеч и Плевен вероятно ще продължи да е на дневен ред още дълги години. „Не е в компетенцията на КЕВР да ръководи изграждане на ВиК инфраструктурата , нито как ВиК операторите стопанисват съответните инфраструктури, но не се прави нито от областните, нито от общинските ръководства“, категоричен беше Касчиев.
„По отношение на социалната поносимост апелираме от много години за подкрепа на уязвимите потребители, но този критерий да не служи за ограничаване на цените, тъй като се нарушават базови икономически принципи, а да се въведе водно подпомагане така, както е във всички страни от Европа. България е единствената страна в ЕС която не предоставя подпомагане на дохода. Има такава разпоредба в закона за регулиране на ВиК услугите, която не се изпълнява от всички министерства“, стана ясно още от коментара на председателя на работната група.
Сега 42 селища са в очакване на нова цена на водата, а потребителите очакват отговорните министерства да се задействат.