Д-р инж. Веселин Тодоров: Фотоволтаичните централи ще намалят сметките за ток в условия на либерализация на пазара

Д-р инж. Тодоров, България има доста въпроси за решаване в сектора на възобновяемата енергия. Бихте ли ни казали какви мерки смятате, че трябва да бъдат предприети за решаване на проблемите с работните места в българския енергиен сектор? Как да бъде осигурена дългосрочна заетост за хората в България?

Сега стои въпросът, свързан с работната сила и то в регионите, които са засегнати от действието на климатичните промени и пакета Парижкото споразумение, а именно въглищните региони. Това са Стара Загора, Кюстендил и Перник и разбира се, мерките, които трябва да бъдат насочени за запазването на работната ръка в тези региони, тъй като тя е високо квалифицирана. Голям недостиг на работна сила има сега не само в България, но и в Европа в сектора на възобновяемите енергийни източници. Едни такива мерки по принцип биха допринесли за преквалификация на хората в сектор ВЕИ. Те трябва да бъдат целенасочена политика. Но от друга страна, ние не трябва да забравяме, че тези мерки трябва да имат и своя финансов аспект.

В смисъл такъв, че държавата трябва да осигури финансови стимули както към работещите, така и към работодателите, за да могат да наемат такива хора, които са преквалифицирани. Така ще може тези хора да останат на пазара на труда, а не да са в тежест на социалната система. В случай, че ние им изплатим едно Х на брой количество работни заплати.

Нашето предложение като Сдружение "Соларна Академия България", като част от Българска търговско-промишлена палата е именно мерките, които да се вземат за финансиране, да бъдат като добавена финансова подкрепа към работещите. Особено когато те запазят своята специалност, своето работно място или го мултиплицират в сектор Възобновяеми енергийни източници.

Това наистина звучи добре като идея да се насърчат. Така ли можем да насърчим инвестициите в сектора?

Мисля, че инвестициите в сектор възобновяеми енергийни източници донякъде зависят и от политическата конюнктура, която се случва в страната. А нестабилността със сигурност отказва инвеститорите и в случая България и нашето общество са губещи, дори и като секторни инвестиции във ВЕИ. Но от друга страна, конкурентоспособността на бизнеса, както и на самите домакинства, донякъде стимулира по естествен път чисто икономически тези инвестиции да се случват и ние ги виждаме всеки ден около нас, навсякъде.

Това звучи наистина важно, защото тепърва ще се развива целият сектор, А и в България предстоят важни регулаторни промени, свързани с либерализацията на пазара на електроенергия. Как виждате вие тези промени? И предизвикателствата не са ли прекалено големи?

Всъщност моето мнение е, че ние не трябва да се страхуваме от либерализацията на пазара. Напротив, либерализацията на пазара, особено за битовите потребители, ще доведе до прозрачност, до устойчивост, ще доведе до възможност за конкурентоспособност. Защо го казвам това нещо? Помните преди няколко години, когато имахме само един мобилен оператор. В момента имаме цели три компании. Офертите, които са за мобилни планове, текат навсякъде, цените са много по-ниски. Това ще се случи и с либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители.

Тоест, от една страна, да, ние ще имаме повишаване на цената на електроенергия, за което самите битови потребители трябва да инвестират в иновации и технологии и това ще стимулира икономически страната и държавата.

От друга страна, ще имаме възможност за конкурентоспособност по отношение на доставчиците на комунални услуги и те да предложат много по--добри цени на нашите битови потребители. Винаги е хубаво, когато човек има избор.

Именно. Така някои хора могат да изберат пакет с повече зелена енергия или по малко. Съответно да подкрепиш по даден начин икономиката.

Точно така. И в подкрепа на твърденията, че либерализацията трябва да се случи възможно най-скоро по отношение на битовите потребители. Ще дам пример. Наскоро в София кмета Васил Терзиев забрани използването на твърдо гориво след определена година, което ние виждаме. Така и лека - полека вървим към декарбонизация дори в битовия сектор. Така че неизбежни са инвестициите от страна на битовите потребители и моят съвет е възможно най скоро те да се ориентират в инвестиране в достъпна фотоволтаична централа или друг тип инвестиция, която да доведе до намаляне на сметките за електроенергия.

Всъщност вече си говорим за енергийна общност, която е следващата стъпка.

Да, за съжаление там виждаме, че имаме едно регулаторно бездействие, което донякъде води чисто до невъзможност да се създадат истински граждански енергийни общности. А тези граждански енергийни общности всъщност са механизмът, инструментът, който може да преодолее енергийната бедност в България.

Друг важен елемент е сигурността на енергийната мрежа в 21 век. Всички сме в интернет и киберсигурността е ключова. Смятате ли, че е на добро ниво защитта в нашите енергийни централи, които произвеждат ВЕИ?

Допреди 20-30 години никой не говореше за киберсигурност, но с появата на интернет, с появата на устройства, които все повече и повече се включват към интернет, ние започваме да говорим за този елемент като защита. И всъщност с дигитализацията на електроенергийния сектор започваме да говорим и за електроенергийна киберсигурност. Важното за това нещо е, че това ще бъде в следващите, може би 10-15 години. Една от основните теми, по които ние ще говорим и ще дискутираме, защото виждаме, че навлиза все по-силно в ежедневието ни. Изкуственият интелект също навлиза в електроенергийния сектор и в частност при ВЕИ, за да може да се управляват те ефективно, за да може да имаме бърз пренос на електроенергия. Така че с дигитализацията енергийната сигурност е важен аспект от ежедневието на електроенергийния сектор. И много е важно друго - това, че ние, купувайки едни устройства, влагаме в нашите електроразпределителни мрежи, в нашите възобновяеми енергийни източници инвертори, предпазители, умни устройства, смарт системи и други... Но ние практически нямаме гаранция, че след година-две или дори на следващия ден някой злонамерен компютърен програмист или хакер би хакнал нашето устройство и съответно би довел до катаклизъм в нашето предприятие или в нашия дом.

Така че изключително важно е през следващите няколко години Европейският съюз да установи единни стандарти за киберсигурност в сектор енергетика, които да бъдат възприети не само от производителите, но и от на електронно оборудване, но и от производителите на електроенергия, тоест от инвеститорите.

Споменахте Европейския съюз и да ви върна малко на начините за финансиране и привличане на финансиране. Сега сме на COP 29, където отново ще си говорим за пари под различни форми. Очаквате ли нови стимули да бъдат дадени в посока производството и използването на чиста енергия и какви са перспективите пред Европа в тази посока сега?

Интересното на този COP29 е, че тук ще се дискутират три основни стълба за финансиране. Първият стълб това е така наречената нова колективна сделка нова колективна цел, която е свързана с привличането на финанси и подкрепата на бюджет на глобалния Юг спрямо глобалния Север. И тук се видя много ясно, че през публично частните фондове голяма част от финансирането, които са свързани с климатичните изменения, изтичат или се правят по нерегламентиран начин. Видя се, че този механизъм не работи и искрено се надявам страните членки на ООН да заемат нова позиция с ясни конкретни регламенти за финансиране през този финансов стълб.

Важното и трябва да се отбележи за COP 29 по отношение на новата количествена цел, е също така да се разбере, че през финансирания под формата на кредити се усложнява целия процес по декарбонизация. И освен че се усложнява, той става финансово не атрактивен за инвестиции в зелена енергия. Затова тези финансирания трябва да бъдат отпускани като безвъзмездни грантове.

Другият стълб, който ще бъде дискутиран тук на COP 29, е така нареченият Фонд за щети и загуби, който беше установен на по време на климатичната среща през миналата година в Дубай. Там отново виждаме, че за сметка на Глобалния Север. Глобалния Юг попълва своите вноски, попълва своите финансирания. Но в крайна сметка, вместо да се заложи на превенция за проучване на климатични събития като наводнения, земетресения и т. н. ние правим вложеня пост фактум. Тоест ние не гледаме превенцията, а правим решаването на последствията след това.

Затова отново е важно този фонд да бъде попълнен и от големите страни, защото ние знаем, че именно САЩ и Европейския съюз, и Европа са като цяло исторически държат една трета от емисиите на въглеродни емисии. Това е важен аспект, за който отново трябва да бъде взето решение.

За финал третият стълб, по който очакваме да се дискутира е финансирането. Това е стълба, свързана с активирането на член 6 от Парижкото споразумение, което в първия ден на конференцията се е стигнало до разбирателство през една от страните членки на ООН и вече имаме правила, които са за въглеродните кредити. Изключително важно е това нещо също да влезе в преговорите - този механизъм, тези правила да бъдат единни и стандартни за всички държави, които са ратифицирали документа

През историята назад наблюдаваме как компании емигрират в други страни, където регулациите са много по-малки по отношение на въглеродните кредити и по този начин ние, обществото трупа загуби и страните трупат загуби за сметка на други страни.

Искам да ви върна на България. Защо все още в България се притесняваме понякога от възобновяемата енергия? Виждаме достатъчно проекти, които биват спирани или забавени по един или друг начин. Вие имате ли обяснение на този феномен български?

Всъщност в България един от основните проблеми по отношение на възобновяемата енергия е липсата на информираност. Според мен трябва да има масирана държавна кампания и също политика, която да насърчава обикновения човек към възобновяемата енергия. В крайна сметка в момента обществото не само в България, а в целия свят е на прага на технологична революция, ако смея да кажа. И както едно време хората са се страхували от жп релсите и са настоявали да имат конски впрягове вместо автомобили, то в момента ние сме на същата ситуация.

Това не значи, че ние трябва да стоим още с конете и впряговете, а трябва по скоро да минем в технологичния етап, технологичното бъдеще, където възобновяемата енергия е част от нашето ежедневие. И според мен тази информираност, тази информационна кампания трябва да започне още от най ранна детска възраст в училищата, в детските градини. Разбира се, по подходящ начин да бъде поднесено на децата това, че климата и климатичните промени са неразделна част от нашето ежедневие и подхода към възобновяемата енергия е част също от нашия свят.

Мисля, че тогава вече ще има по голяма разбираемост, защото все още в България стои една тенденция, че ВЕИ е за богатите. А наскоро се появи и другата тенденция: че възобновяемата енергия е бърз начин за припечелване или изваждане на бързи пари. Това е абсолютно грешно мислене от страна на българския и инвеститор и обществено насаждане като информация.

Вие като Сдружение "Соларна Академия България" как можете да подпомогнете по-добрата информираност на сънародниците ни какво е това "зелена енергия" и доколко е опасна и какви ползи може да имаме?

Ние се опитваме през сдружението да даваме тази информираност и тя да достига и до нашите последователи. Разбира се със Сдружението работим на високо ниво, съвместно с Българската търговско-промишлена палата така че да направим възобновяемата енергия достъпна за всеки един български гражданин. Така хората да разберат, че това е бъдещето, а връщане назад не се очертава. И ние всъщност имаме възможност за технологичен напредък именно чрез възобновяемата енергия.

 Цялото видео можете да гледате тук.