Непредсказуемите фактори стават норма за прогнозите на петрола през 2025 г.

Международните петролни търговци очакват доста мек пазар през 2025 г. от гледна точка на търсенето и предлагането, но смятат, че увеличаващият се брой от външните фактори добавя все повече непредсказуемост. В рамките на Energy Intelligence Forum 2024 в Лондон тази седмица, ръководителите на търговските компании Vitol, Trafigura и Gunvor изразиха съгласие, че достатъчното предлагане може да задържи цената на суровия петрол Brent около настоящия диапазон до средно 70 долара за барел, но че непредсказуемите фактори (wild cards) ще определят в каква посока ще се движи риска – нагоре или надолу. Според тях бъдещият президент на САЩ Доналд Тръмп може да има решаващо въздействие върху войните в Близкия изток и Украйна; санкциите срещу Иран и Русия; глобалните мита, търговия и инфлация – все фактори, които биха могли да повлияят на глобалната пазарна динамика, но чието въздействие засега е трудно да се оцени.

На шега, но не съвсем главният изпълнителен директор на Vitol Ръсел Харди прогнозира, че Brent може да е между 50 и 90 долара по това време през следващата година, преди да стигне на консенсусен диапазон от 70 до 80 долара. Ръководителят на петрола на Trafigura Бен Лукок обърна внимание на неизбежния фактор  „ОПЕК+“ по отношение на оценката на бъдещите цени, като похвали обединението за „управлението на този пазар през може би безпрецедентни размирни води“ през последните пет години. Главният изпълнителен директор на Gunvor Торбьорн Торнквист обаче смята, че за ОПЕК+ от фундаментална гледна точка през 2025 г. няма да има място за допълнително производство „и пазарът ще им напомни от това.”

Данните на Energy Intelligence за 2025 г. сочат, че балансите ще се обърнат от дефицит при доставките от 250 000 барела на ден през 2024 г. до излишък от 700 000 барела на ден през следващата година, ако се приеме, че ОПЕК+ запази доброволното намаляване на добива. При цялата съществуваща несигурност, по време на срещата през декември ОПЕК+ вероятно ще удължи намаляването, смята Харди.

Лукок обърна внимание на износа на ирански петрол като непредсказуем фактор. Някои анализатори прогнозират, че ако САЩ затегнат санкциите върху износа на ислямската република, въздействието ще е ограничено. Други обаче смятат, че от пазара може да отпадне по-голяма част от иранските 1,7 милиона барела на ден.

Всички тези политически и икономически непредсказуеми фактори се разглеждат заедно с напредването на енергийния преход, което прави прогнозите след 2025 г.  по-малко надеждни. Основната несигурност е по отношение на търсенето на транспортни горива. Както информира Energy Intelligencе очакването е за намаление в САЩ, ЕС и Китай. Голямата изненада през 2024 г. беше пикът на търсенето на транспортни горива в Китай, поради по-бързо от очакваното навлизане на колите на батерии, а камионите започнаха да преминават към LNG гориво. Сега въпросът е колко бързо тази тенденция може да се прехвърли извън Китай.

Това ще отнеме време, тъй като Европа „влиза в строй, докато САЩ се движат по-бавно, смята Чука Умуна, ръководител на отдела за устойчиви решения в банка JP Morgan.  Устойчивите количества суров петрол в рафинериите през 2024 г. спрямо 2023 г., както се вижда от данните на Energy Intelligence, предполагат, че глобалното търсене на транспортни горива е близо до своя пик, не само в Китай. Голяма част от това е в резултат на повишаване на ефективността в допълнение към увеличеното използване на електрически автомобили. Умуна твърди, че може да има пикове и спадове при усвояването на електромобилите, но в средносрочен план „траекторията е зададена“ и тя е в посока нагоре. С правителствени стимули Китай бързо изгражда мрежата си за зареждане, а батериите и електромобилите стават все по-евтини и по-добри.

Скип Йорк, главен енергиен стратег в консултантската рафинерия Turner Mason, коментира, че ключов препъникамък извън Китай е създаването на стимули за алтернативен транспорт. В САЩ, решението за камиони за дълги разстояния, на които се пада дял от 80% при търсенето на дизел, вероятно ще клони към биодизел, а не към водород, смята Йорк.

В напрежението поради тези безброй фактори на несигурност и конкурентна динамика петролните компании все още като цяло виждат възможност за ръст на производството и в средносрочен и в дългосрочен план. Ръстът на глобалното търсене може да е несигурен и може да се забави с назряването на енергийния преход. Страните извън ОПЕК+, като САЩ и Гвиана обаче добиват повече петрол от когато и да било, като същевременно намаляват разходите. И все пак нарастващите темпове на спад и повишената зависимост на пазара от доставки „точно навреме“  са като буфер на аргументите за продължаване на инвестициите, а в някои случаи дори подновяват опасенията за недостиг на доставките през това десетилетие.

Пазарите днес изглеждат по-мечи за хората, които ги наблюдават, заради Китай, който беше двигателят на целия растеж", заяви изпълнителният директор на TotalEnergies Патрик Пуяне на конференция през седмицата. „Но има нов двигател за растеж - Индия." Френската голяма компания наскоро отбеляза възможен дефицит в доставките, който се появява в края на 2020-те години, едновременно с настоящите планове за увеличаване на производството на петрол и газ с 3% годишно до 2030 г. Вики Холъб, главен изпълнителен директор на американския гигант Occidental Petroleum, вярва, че ако ръст на добива в САЩ ще е необходим все още след десетилетие, това ще изисква от индустрията да се справи с технологиите за повишаване на коефициентите на възстановяване, както в нетрадиционните, така и в конвенционалните запаси.

„Това, което ме държи буден през нощта... е от страна на предлагането нагоре по веригата,” коментира ръководителят на Exxon Mobil Лиъм Малън, наблягайки на силната зависимост на индустрията от технологиите, а не от новите открития, така че да отговорят на търсенето. Малън твърди, че петролните компании, които искат да растат, ще трябва да използват проучване, оптимизиране на съществуващи активи и придобивания, в допълнение на технологиите, така че да осигурят достатъчно доставки.