Две общини в България работят за преодоляване на енергийната бедност на местни общности

Берковица и Луковит са първите две общини в страната, в които ще се правят местни планове за действие, включващи демонстрационни мерки за декарбонизация на домакинства, зависими от твърди горива и в положение на енергийна бедност. Инициативата е част от проект BioJust, чиято обща цел е да се подпомогнат уязвимите домакинства, зависими от твърдо гориво, в прехода към сграден фонд с ниски емисии и ниско потребление на енергия, в съответствие с амбициозната цел на ЕС за въглеродна неутралност до 2050 г.. Проектът се осъществява в България, Унгария и Румъния в периода ноември 2023 г. – декември 2025 г. в партньорство между WWF и Habitat for Humanity и е финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското Федерално министерство на икономиката и опазването на климата (BMWK).

BioJust осигурява конкретни дейности за постигане на енергийни подобрения в избраните демонстрационни общини, като:

• събиране и обобщаване на добри практики от региона;

• разработване на ръководство за създаване на местни планове за действие за енергиен преход;

• извадково проучване на енергийното потребление и енергийните характеристики на жилищата на домакинства в риск от енергийна бедност;

• семинари за повишаване капацитета на местните власти по темата;

• срещи с представители на енергийно бедни домакинства за обсъждане на конкретни мерки, които да бъдат заложени в плана; разработване на общински план за енергиен преход на енергийно бедни домакинства;

• финансиране и реализиране на пилотни мерки от плана.

Подкрепата за всяка община е на стойност 20 000 евро, като сключването на договорите за безвъзмездна помощ с двете общини са планирани за февруари 2025 г.

Сред общо 81 енергийно бедни домакинства на територията на двете общини (Берковица - 41 и Луковит - 40) е проведено проучване на енергийното потребление и енергийните характеристики на еднофамилни жилищни сгради, осъществено чрез посещение и оглед на място. Изготвен е калкулатор за приблизително изчисляване на показателите за енергийна ефективност. Направен е анализ и предложения за декарбонизация на отоплението и намаляване на потреблението на енергия за всяка една от проучените къщи. Отчетено е, че идентифицираните домакинства са с доход под прага за енергийна бедност и че са получили помощ за отопление за сезон 2023/2024 г. Всички сгради в проучването са монолитни и за тях анкетираните притежават право на владеене.

Профилът на анкетираните домакинства показва, че в 95% от домакинствата има наличие на уязвими лица. В 44% от тях живее само 1 лице, което в почти всички случаи е на възраст над 65 години.  Разходите за отопление за сезон 2023/2024, са средно 1392 лв., като използваната енергия за отопление от домакинствата е както следва: дърва за огрев – 89%, пелети – 1%, електро енергия – 10%. Актуалното състояние на енергийния клас на сградите показва, че 20% от къщите са клас C, 60% са клас D, 15% са клас E и 5% са клас F. Средното РЗП е 106 м2, а средно отопляемо РЗП е 52 м2. Видовете мерки за намаляване потреблението на енергия са обобщени в таблицата по-долу.

Семинари за изграждане на капацитет на Хабитат България

На 12-ти и 13-ти декември Хабитат България и WWF България организираха Семинари за изграждане на капацитет за разработване на местни планове за действие за енергиен преход за енергийно бедните общности, съответно в общините Берковица и Луковит. Семинарите бяха насочени към представители на общинска администрация и общински съвет, имащи отношение към социалните, жилищни и екологични аспекти на енергийната бедност и представители на местните заинтересовани страни. 

В програмата бяха представени:

•   политиките за преодоляване на енергийната бедност, за ЕЕ и ВЕИ в условия на енергиен преход, на европейско, национално и местно ниво;

•   резултатите от анкетирането на лица в енергийна бедност, получаващи помощи за отопление, както и на енергийните оценки на жилищата им;

•   финансовите инструменти за осигуряване енергийния преход на домакинства в енергийна бедност;

•   добри практики за устойчиво ползване на биомаса, намаляване на потреблението на енергия и намаляване на енергийната бедност.

Основен момент по време на двете събития бе провеждането на дискусия за идентифициране на Дълъг списък на възможните мерки за подпомагане на домакинства в енергийна бедност, както и изготвяне на Къс списък на мерките, които биха могли да се реализират в рамките на безвъзмездна помощ от 20 000 евро по проекта. Събитията завършиха с обобщение на резултатите от дискусиите и избор на до две приоритетни мерки, които да бъдат детайлно проучени и разработени от общините за изпълнение в периода 01.03 – 30.06.2025 г. Като най-подходящи и за най-голям брой домакинства се идентифицираха следните две инвестиционни мерки – смяна на дограма частично и смяна на уред за отопление.

През втората половина на януари 2025 г. е планирано провеждането на семинари и за домакинствата, живеещи в енергийна бедност на територията на двете общини. След тяхното провеждане ще се вземе решение какви конкретни мерки ще бъдат финансирани във всяка от общините.

Енергийната бедност в България

Съгласно доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от март 2024 г., очакваният брой лица под линия на бедност с отразен разход за енергия е 1 809 406, по данни за 2022 г..  С други думи, в условия на енергийна бедност е 28% от населението на България, но за момента няма административна процедура и информационна система, с помощта на която тези хора да бъдат идентифицирани, нито има адекватни инструменти, които да ги подпомагат.

Социалният климатичен фонд за България е с одобрен общ размер на финансиране от 2.28 млрд. евро, от които вероятно около 1 млрд. евро ще бъдат за сградния сектор за домакинствата.

Приложение на дефиницията за енергийна бедност ще е необходимо изцяло при мерките за повишаване на енергийната ефективност, финансирани от Социалния климатичен фонд. Очаква се този фонд да се създаде в началото на 2026 г., за да се смекчат негативните последици от разширяването на търговията с емисии в сградния фонд и транспорта от 1 януари 2027 г. За целта българското правителство трябва да подаде разработен и добре аргументиран Социален климатичен план в срок до 30 юни 2025 г.

 Какви са основните предизвикателства, които стоят пред българските политици?

1.  Критична стъпка е постигане на политически консенсус за определяне на административен орган, който да отговаря за разработването и изпълнението на Социалния план за климата и съответно, създаването и управлението на информационната система за определяне на статут за енергийно бедни. 

2. Изменение и допълнение на  Закона за енергетиката, в който трябва да бъде посочен отговорния административен орган за Социалния план за климата , както и изменение на други свързани нормативни актове. 

3. Изменение и допълнение на Наредбата за критериите, условията и редът за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия в липсващите аспекти по отношение на реда и правата на ползване на информационната система, и мерките за защита на енергийно бедните домакинства в условията на либерализиран пазар на електроенергия и за облекчен достъп до програми за енергийна ефективност и ВЕИ.

4. Определяне на механизми за подкрепа на инвестиционни мерки за устойчиво преодоляване на енергийната бедност.

Всяко едно правителство носи отговорност за бездействията по отношение на горните стъпки, предвид напредващите срокове за разработка на Социалния климатичен план, и за либерализация на пазара. При неизяснени механизми и отговорни институции и форми на финансиране и подкрепа, гражданите са обречени на пазарни рискове, които трудно биха понесли. Това прави темата важна и още по-неотложна особено в условията на политическа нестабилност.