Финансовият министър защити разходната част на Бюджет 2025

Разходната част на бюджета е изготвена на база на действащи политики и действащо законодателство. Това заяви служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова на брифинг в Министерския съвет. Поводът бяха призиви на политици и представители на бизнеса внесеният в Народното събрание законопроект за държавния бюджет 2025 година.

Служебното правителство спазва законите на страната и не може да предложи бюджет, който не съответства на действащото законодателство, каза още Петкова, цитирана от БТА.

Бяха изказани много мнения от експерти и финансисти да се съкратят разходите, отбеляза Петкова. И попита: „Кои разходи, уважаеми господа политици и експерти? Разходите на заплати и пенсии или разходите за капиталовата програма?“

„Няма да бъда финансовият министър, който да предложи намаляване на доходите и пенсиите на хората, нито ще възпрепятствам изпълнението на националните стратегически проекти и на проектите на общините за водоснабдяване, инфраструктура, образование, култура и социални дейности“, коментира Петкова. Проблемът не е в разходите за възнаграждения и пенсии, проблемът е начинът, по който бяха увеличени, без да се основават на здрава икономическа логика. По всички приети от Народното събрание промени в законите, свързани с увеличаване на разходите за персонал, Министерството на финансите е изразило отрицателни становище, каза Петкова и добави, че "тези становища бяха изхвърлени в кошчето".

Според нея, не е коректно да бъде обвинявано Министерството на финансите и служебното правителство. Народното събрание има пълните правомощия да промени, измени или отмени приетите от него закони. Служебното правителство няма правомощия да променя законите, допълни вицепремиерът.

Това, което се критикува, е, че бюджетът е хаос. Острата критика е към разходната част. Не се харесва увеличението на заплатите в публичния сектор и на нас не ни харесва, но не защото са увеличени възнагражденията на хората, а защото политиката по доходите е хаос. Това е хаос, създаден не от служебното правителство, а защото липсва цялостна политика по доходите. Автоматизмът, който беше въведен за увеличаване на разходите за персонал, доведе до още по-големи диспропорции и хаос, коментира финансовият министър.

По отношение на капиталовите разходите – за да бъде осигурен икономически растеж и развитие, са необходими инвестиции. Планирани са капиталови разходи за 2025 г. в размер на 14 млрд., седем млрд. по отношение на европейските средства – това включва европейските програми и Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), седем млрд. са предвидени за министерствата, ведомствата и общините. Капиталовите разходи включват средства, които да се осигурят за започнатите и незавършени проекти, както и за нови, обясни Петкова. Тя попита "кои точно разходи от капиталовата програма да бъдат намалени? Това означава да останат започнати и незавършени проекти", добави министърът.

Приходите в бюджета са оценени на базата на макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, като са взети предвид ефектите от членството на страната в Шенген, ефектите от политиката по доходите и предложените приходни мерки за постигане на дефицит в рамките на заложените в закона за публичните финанси, обясни Петкова. Бяха отправени критики, че заложените приходи са фалшиви и бюджетът застрашава фискалната стабилност на страната. Не предложеният проект застрашава финансовата стабилност на страната, а приетите хаотични политики и законодателство, които са отразени в него, заяви Петкова.

Три млрд. приходи не постъпиха през 2024 г., както и един млрд. разходи са необезпечени, каза Петкова. „По тази логика трябва ли да се твърди, че и бюджетът за 2024 г. е фалшив? Разлика от четири млрд“, каза финансовият министър.

Всяка година се отписват по давност декларирани и невнесени данъци и осигуровки в размер два млрд. лв. Не трябва ли държавата да положи усилия да си събере декларираните и невнесени данъци, попита Петкова.

Страната ни е на първо място в ЕС по дял на сивата икономика – над 30%. При брутен вътрешен продукт над 200 млрд. лв. делът на сивата икономика е около 65-70 млрд. лв. – съответно недекларирани и невнесени данъци и осигуровки – 25-26 млрд. лв. Считате ли, че държавата не трябва да внесе поне част от тези данъци и осигуровки вместо да увеличава данъците и осигуровките на коректните данъкоплатци, коментира Петкова.

Трябва да се предприемат по-нестандартни мерки, за да бъде намалена сивата икономика и да се повиши събираемостта на декларираните и невнесени данъци, каза Петкова и добави, че има предвид двете данъчни амнистии и едни от най-големите държави в света са прилагали и прилагат данъчни амнистии. Ефектът е милиарди.

Служебното правителство няма основания да изтегли бюджета. Въпросът е какво ще бъде решено от Народното събрание, каза министърът.

Темата за сливането на Агенция „Митници“ и Националната агенция по приходите е много отдавна. Създаването на единна агенция между тях ще има по-добра ефективност в работата и е начин, по който да се постигне повишаване на събираемостта на приходите, каза още Людмила Петкова.