Депутатите от Комисията по бюджет и финанси отказаха да обсъждат предложения от правителството държавен бюджет за 2025 г.

Депутатите от Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание приеха предложението на Павела Митова от ПГ на "Има такъв народ" от дневния ред на първото заседание на комисията да отпадне точка 10, която беше обсъждане на първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г., внесен от Министерския съвет, предаде БТА.

Народните представители одобриха и другите предложения на Митова от дневния ред да отпадне обсъждането на първо четене на данъчните закони. Така депутатите няма да разглеждат промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, поправките в Закона за акцизите и данъчните складове и измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане, внесени от Министерския съвет.

Комисията реши още, че днес няма да обсъди и Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване и Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., внесени от Министерския съвет.

В дневния ред на комисията остана приемането на вътрешните правила за работата й, изслушването на служебния заместник министър-председател и министър на финансите Людмила Петкова относно бюджета на Република България за 2025 г., промените в Закона за данък върху добавената стойност на първо гласуване, както и Законопроектът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г.

Проектът за бюджет за 2025 година отразява всичко, което беше направено или не беше направено през последните няколко години в условията на политическа нестабилност. Това посочи служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова по време на изслушване в рамките на Комисията по бюджет и финанси.

Служебното правителство пое отговорност и състави проект на бюджет за 2025 година при спазване на изискванията на Закона за публичните финанси. Въпреки че по прогнозни оценки разходите значително превишават приходите, по-конкретно с 18 млрд. лева, служебното правителство внесе бюджет с дефицит от 3 на сто от брутния вътрешен продукт, заяви Петкова пред членовете на бюджетната комисия.

Пи думите й проектобюджетът за 2025 година отразява действащи политики и законодателство, включително действащи решения на Министерския съвет.

По думите на финансовия министър това не е нито бюджет на отчаянието, на измислени или натъкмени цифри, а е опит на служебното правителство без повишаване на основните данъци да бъде постигнат дефицит в рамките на 3 на сто от БВП.

Министерството на финансите разработи пакет от мерки, които бяха обсъдени с всички заинтересовани страни, както и с голяма част от политическите партии, като една част от мерките бяха подкрепени, а други не, като имаше предложения за нови мерки, уточни Петкова.

Според финансовия министър основните критики към предложения бюджет са, че служебното правителство не предлага намаляване на разходите, а приходни мерки с неясен ефект.

По думите й не служебното правителство трябва да предлага мерки за намаляване на разходи, а ако такава е волята на партиите, предложенията трябва да бъдат на депутатите и съответно приети от Народното събрание.

Петкова посочи, че разходната част по проектобюджета е в размер на 98 млрд. лева, което представлява ръст от 17 млрд. лева спрямо плана за 2024 година и ръст от 20 млрд. лева спрямо изпълнението.

Най-значителното увеличение се наблюдава в разходите за персонал, които възлизат на 23 млрд. лева или увеличение с 4,9 млрд. лева спрямо плановете за 2024 година.

Финансовият министър отбеляза, че ръстът на заплатите и пенсиите е значителен, като проблемът е начинът, по който те са били увеличавани през последните години, без това да е финансово обосновано.

Политиката за намаляване на диспропоциите доведе на практика до още по-големи диспропоции, до още по-голям хаос, каза Петкова.

Тя посочи, че е сгрешена цялостната философия на плана, заложени са тежки реформи, които не могат да бъдат изпълнени. В тази връзка е необходимо да бъдат положени усилия от правителството и Народното събрание за преразглеждане изцяло на плана и за заложените реформи и инвестиции, и да бъде ускорено изпращането на искания за плащания по плана, каза Петкова.

По думите на финансовия министър служебното правителство е взело решение да не предлага увеличаване на основните данъци и задължителните осигурителни вноски, а да предложи мерки за повишаване събираемостта на приходите както чрез събиране на декларирани, но неплатени данъци и осигуровки, така и от недекларираните такива.

Така наречената данъчна аминистия може да помогне на приходната част на бюджета, тъй като държавата отписва по давност около 2 млрд. лева годишно неплатени данъци, уточни Петкова.

Тя посочи за пример някои големи държави, които прилагат този подход, сред които Франция, Германия, Гърция, Италия, Белгия, Португалия, САЩ, Канада, Норвегия, Филипините, ЮАР, Русия и др.

Държавите, които са прилагали данъчна амнистия, са с едни от най-ниските показатели на сивата икономика, каза тя, добавяйки, че България е с най-висок дял на сивата икономика в Европейския съюз - от 32 на сто.

Депутатите от Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание отхвърлиха промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

внесени от Атанас Зафиров от ПГ на "БСП-Обединена левица" и група народни представители, които предвиждаха да има нулева ставка за хляба и брашното до края на 2025 г. Измененията бяха подкрепени от 9 народни представители, 11 гласуваха с "въздържал се", против нямаше, предаде БТА.

От 1 януари тази година ДДС ставката за хляба и брашното се върна на 20 на сто. Косвеният налог беше намален заради пандемията от КОВИД-19 и запазен няколко поредни години.

Ставка от 20 на сто ще доведе до скок на цената на хляба с 20 - 23 на сто, посочват вносителите на промените в закона. През настоящата година се очаква увеличаване на разходите за производство в резултат на увеличения размер на минималната заплата и по-високите цени на електроенергията и природния газ, а това означава повишаване на цените на консумативите за производството на хляб, което ще увеличи продажните цени на хляба с около 5-7 процента, пише още в мотивите.

Служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова каза, че ако ставката стане нулева, това ще означава 97 милиона лева по-малко приходи в държавния бюджет. Тя добави, че няма наблюдения за изсветляване на бизнеса, защото не са платени повече данъци и осигуровки от заетите в сектора.

По време на заседанието на комисията председателят на КНСБ Пламен Димитров посочи, че според синдиката косвените данъци трябва да се намалят, но не и в този случай. Той обясни, че експерти на КНСБ са провеждали ежемесечни наблюдения върху цената на хляба в 35 града при въвеждането на нулевата ставка и са установили, че намалението на цената е било с 5-6 на сто и то само на някои видове хляб за период от няколко месеца.

Депутатите не приеха и предложението за промени в ЗДДС, отново внесено от Атанас Зафиров от ПГ на "БСП-Обединена левица" и група народни представители, което предвиждаше намаляване на 9 процента на ДДС за лекарствата, които са включени в позитивния списък, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, медицинските изделия и диетичните храни за медицински цели. "За" гласуваха 10 народни представители, 10 се въздържаха, против нямаше.

Цените на лекарствата в България са едни от най-високите, а прилагането на намалена ставка ще даде повече възможности в областта на лекарствената политика, която според вносителите в момента е неефективна и пациентите плащат много. Делът на фармацевтичните разходи у нас достига 38 на сто при средно 25 процента за Европейския съюз, посочват още вносителите на промените в мотивите си, като се позовават на данни от Световната банка. Според тях общият ефект от диференцирането на ставките на ДДС ще е намаление на бюджетните постъпления с приблизително 380 милиона лева от лекарствата. В същото време положителният ефект е в три направления - намаляване на бюджетните разходи за лекарства, увеличаване на бюджетните приходи в резултат на по-големия търговски оборот и свиване на сивия сектор, и увеличаване на данъчните постъпления, което може да се остойности на 450 милиона лева, посочват в мотивите си вносителите на промените.

Финансовият министър Людмила Петкова отбеляза, че ако бъдат въведени диференцираните ставки, това ще означава, че в държавния бюджет ще влязат 122 милиона лева по-малко от ДДС от лекарства.

По предложение на депутата от ПГ на "Има такъв народ" Павела Митова депутатите от комисията не обсъдиха промени в ЗДДС, внесени от Министерския съвет.