Сметките за ток за бита в столиците на ЕС през януари 2025 г. са се увеличили с 1 %, а тези за газ – с 3%

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа за бита без данъци в европейските столици между януари 2009 г. и януари 2025 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Цените на електроенергията за бита намаляха устойчиво през първата половина на 2009 г. и стигнаха дъното от 96 индексни пункта през юни същата година, тъй като икономическата криза се отрази на търсенето и нивата им на едро се сринаха рязко. През втората половина на 2009 г. цените започнаха да се възстановяват. Оттогава са във възходяща тенденция. Индексът за електроенергия достигна цели 117 индексни пункта (и.п.) през декември 2014 г. През 2016 г. и 2017 г. се колебае около 108 и.п., а през 2019 г. между  115 – 120 и.п.. Ограниченията по време на пандемията COVID-19 понижиха индекса до 112 пункта през 2020 г.,  През 2021 г. индексът следваше тенденцията към покачване, която се засили през втората половина от годината и през декември  достигна 174 пункта. След като изкачи най-рязкото стъпало в историческите данни през януари 2022 г. и постигна пик през октомври 2022 г., индексът премина към тенденция към намаляване повече от година. От пролетта на 2024 г. обаче последва тенденция за нарастване и в момента е 194  пункта (EUR-15), се посочва в изследването.

Икономическият спад, който повлия на търсенето на енергия и цените на едро през 2009 г., личи много повече в развитието на цените на газа за битови нужди.

По отношение на цените на синьото гориво, експертите се спират на трудните периоди от 2009 г. насам.

Индексът на цените на газа спадна значително през 2009 г и достигна най-ниската си стойност едва през февруари 2010 г. при 81 индексни пункта (девет месеца след най-ниската стойност в индекса на цената на електроенергията). Стабилното нарастване, е регистрирано до началото на 2013 г.като се запазва между 105 и 110 и.п. оттогава, въпреки значителния спад на цените на природния газ на международните пазари през 2015 г. През 2016 г. обаче цените на газа се сринаха и достигнаха 6-годишно дъно през септември при 92 пункта. След малко покачване до 95 пункта през март 2017 г., последва по-голямо увеличение до 102 пункта през ноември 2018 г. Тенденция на намаляване е наблюдавана в продължение на две години, след което индексът на цените на газа започва да се повишава, и за пръв път през август 2021 г. надминава нивата от ноември 2018 г.

Продължаващата енергийна криза повлия силно на индекса на цените на газа, който почти се удвои през 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 163 през ноември 2021 г. Оттогава стойността му отново се удвои през ноември 2022 г., достигайки 350 пункта.

Подобно на пазара на електроенергия индексът следваше тенденция към намаление, но напоследък тя се обръща и в момента е на 172 индексни пункта, пишат авторите на проучването.

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители, както на електроенергията, така и на газа се наблюдават следните промени: спрямо година по-рано (януари 2024 г.) сметките за ток в столиците на ЕС са се увеличили с 1 %, а тези за газ – с 3%.

В зависимост от това къде в изследваните 33-те европейски столици живее даден краен европейски потребител към 3 януари 2025 г.  цената на електроенергията, може да варира в съотношение над 4. Най-скъпите градове за битовите клиенти в Европа са Берлин и Брюксел, следвани от Копенхаген, Лондон и Берн.

Будапеща е с най-евтината цена на електроенергията, следвана от Киев, Белград и Подгорица.

В номинално изражение цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) клонят към по-ниски от средните. Прага е единствената столица сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през разглеждания месец януари 2025 г., са следните:

• Увеличение на цените с 52% в град Люксембург поради покачване на енергийните данъци и компонентите за разпределение (мярката за принос все още е активна, с внесена сума по-ниска от 2024 г.);

• Увеличение на цените с 43% във Виена, поради ръст на компонентите на енергията, енергийните данъци, разпределението и данъците върху разпределението (Край на субсидията за цените на енергията и всички временни мерки);

• 11% увеличение на цените в Мадрид, поради повишение на енергийните данъци и компонентите на ДДС (край на мярката за намаляване на ДДС);

• 9% увеличение на цената в Осло, поради поскъпване на енергийния компонент;

• 8% ръст на цените в София, дължащ се на увеличение на компонентите за енергия и разпределение;

• Увеличение на цените с 5% в Амстердам, поради нарастване на компонентите за енергия и разпределение;

• 5% увеличение на цената в Берн, поради покачване на енергийния компонент;

• Увеличение на цените с 4% в Брюксел, поради ръст на енергийните данъци, разпределението и компонентите на данъците за дистрибуция;

• 4% увеличение на цените в Загреб, поради нарастване на компонента за дистрибуция;

• Увеличение на цените с 3% в Рим, поради повишение на компонентите за енергия и разпределение;

• 9% намаление на цената в Хелзинки, поради понижение на коммопента за енергия.

При средната европейска цена на електроенергията за краен потребител се отчита значително увеличение от 4% през януари 2025 г. В момента тя е с 1% по-висока в сравнение с нивото, регистрирано преди година. От 33-те столици, които се разглеждат, 15 претърпяха повишения на цените в различна степен, като най-значителните са в Люксембург и Виена, а скромни понижения се наблюдават в 6 столици. Началото на новата година бележи прекратяването или преобразуване на няколко мерки за подкрепа, приети по време на енергийната криза за спиране на скока на цените на електроенергията за битови нужди, заедно с общата тенденция на нарастване на мрежовите тарифи и енергийните данъци на европейските пазари.

В Люксембург беше наложена държавна помощ за сметките за електричество от януари 2023 г., за да се помогне на домакинствата с нарастващи сметки за електричество. Субсидията ще остане в сила за 2025 г., макар и с по-ниска ставка. В комбинация с прилагането на нова мрежова тарифа обаче това доведе до 52% увеличение на цените на електроенергията за крайните потребители в столицата през този месец (януари). Новото изчисление на мрежовите разходи ще се основава на референтно ниво на мощност, определено за потребителите, и надвишаването на това ниво ще води до допълнителни такси, като по този начин се насърчава по-разумното използване на електроенергията. Енергийната част от сметката преди това беше намалена през декември, като частично компенсира общото увеличението за домакинствата. Въпреки това цената за крайния потребител в момента е приблизително 30% по-висока в сравнение с нивата от 2024 г., дори след спада на енергийния компонент.

Повишените разходи за мрежата и прекратяването на няколко държавни субсидии, т.е. на „електрическата спирачка“ и намаляването или премахването на енергийните данъци, доведоха до 43% увеличение на цените на електроенергията за крайните потребители във Виена.

Домакинствата в Мадрид претърпяха увеличение от 11% главно поради връщането на стандартния ДДС от 21%, който условно беше намален на 10%. Нещо повече - енергийните данъци и компонентът на социалните бонуси се повишиха през януари.

В Осло, цените на електроенергията за крайните потребители продължават движението си нагоре, повишавайки се с 9% през януари, тенденция, наблюдавана от лятото. Колебливостта на спот цените поради студеното и безветрено време и прекъсването на електроцентралата Svartisen, което се очаква да продължи няколко месеца, стимулират увеличението на цените в Норвегия. Освен това енергийната субсидия, която компенсира всеки път, когато цените надхвърлят определен праг, беше коригирана през януари, с което нейното въздействие върху цените за крайните потребители се ограничава.

В София се отчита ръст от 8% на цената за крайните потребители, след одобрение от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), така че тя да отразява бъдещите пазарни цени и по-високите разходи за обществения доставчик.

По-високите мрежови разходи за подкрепа на инвестициите в енергийния преход и гарантиране на сигурността на доставките, заедно с нарастващите разходи за доставки, доведоха до повишение на цените на електроенергията за крайния потребител в Амстердам (5%)10, Берн (5%)11, Брюксел (4%)12 и Загреб (4%).

Точно противоположно, за домакинствата в Хелзинки беше етчетен 9% спад в цените на електроенергията за крайния потребител. Въпреки че цените на едро отбелязаха увеличение през януари, което доведе до по-скъпи спот базисни договори, срочните договори вече са по-достъпни и все по-привлекателни за потребителите.

Когато се коригира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка страна, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира общите разлики в ценовите нива между държавите. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се изясняват във връзка с разходите за други стоки и услуги. Най-ниските коригирани цени на електроенергията за домакинствата са тези в Осло, Валета, Будапеща и град Хелзинки, докато най-високите в момента са в Прага, Никозия, Берлин и Рим. Повечето от страните от ЦИЕ обикновено имат цени на електроенергията, които са сравнително ниски в сравнение с общото ниво на цените в страната и под средното за Европа.

Това обаче отново не е така през януари за Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава. Това са столиците сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Проучването показва, че за 33-те столици на ЕС средно енергията (оспорвания компонент на цената) представлява 50% от цената на сметката за електричество за крайния потребител, разпределението 28 %, енергийните данъци 7%, а ДДС 15%.  При фокусиране върху цената на енергията като стока, в Будапеща става ясно, че тя в момента представлява само 14% от цената на електроенергията за крайния потребител, което е най-ниското сред всички изследвани градове. Точно обратно, Валета е с най-голям енергиен процент, който достига 73% от цената за крайния потребител и през декември 2024 г.

Припомня се, че считано от януари 2020 г., типичен потребител в Амстердам плаща нулев енергиен данък поради увеличения размер на данъчния кредит, който надвишава размерът на енергийния данък. Той  получава обратно възстановяване на превишената сума на данъчния кредит. Целта на това възстановяване е да насърчи потребителите към електрификация и отказ от отопление и газови уреди.

По същия начин в град Люксембург типичният клиент плаща отрицателни енергийни данъци в резултат на действащия към момента компенсационен механизъм, насочен към компенсиране на увеличението на енергийния компонент и стабилизиране цените до нивата от 2022 г.

Преди енергийната криза фиксираните (цена и срок) и променливите цени бяха относително сходни, констатират експертите. Фиксираната цена често е била по-ниска, тъй като позволява на доставчика по-малка лоялност и риск при доставката. Въпреки че клиентите по същество залагаха малко на посоката на пазара, това не беше особено важен избор за повечето клиенти. Поне на по-зрелите пазари активните клиенти все пак са склонни да избират фиксирани цени. След кризата ситуацията почти се обърна, констатират експертите. Фиксираните цени, където са налични (на някои пазари те не са налични от началото или средата на кризата), бяха по-високи от променливите, а в някои случаи с много голям марж.

За пореден период на изследването експертите констатират, че и тази тенденция изглежда отново се обръща.

Броят на фиксираните предлагани договори изглежда се увеличава, докато средната им цена е по-ниска от средната променлива цена с с 0,33 c€/kWh. Това се наблюдава и при по-голямата част от пазарите на EUR15, когато се изследват индивидуално, като фиксираните договори са средно по-евтини от променливите в десет от отделните пазари на EUR15.

Ситуацията към януари 2025 г. за пазарите на европейските столици (EUR-15) показва, че средната цена за фиксирани цени е 30.05 c€/kwh, докато за променливи цени е 30.87 c€/kWh. Естествено, за тези пазари, където фиксираните цени са налични и много различни от променливите цени, средната стойност на двете е по-малко представителна, отколкото на други пазари. Ако променливите цени се коригират по паритета на покупателна способност (PPS) вероятно ще се придобие по-ясна картина на относителното значение на най-популярните цени през януари 2025 г.

Природен газ

По отношение на цената на природния газ за битовите потребители от 27 европейски столици към 3 януари 2025 г. за пореден път в проучването се затвърждава наблюдението, че най-високата цена се плаща от жителите на Стокхолм. Второто място все още се държи от Берн. Амстердам също запазва третото си място като най-скъпа столица.

Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). През януари тази година отново всички страни от ЦИЕ са с цена на природния газ, по-ниска от средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец януари:

• Увеличение на цените с 39% в град Люксембург поради повишаване на енергийните данъци и компонентите за разпределение (край на мярката за държавна подкрепа);

• 17% ръст на цените в София, което се дължи на поскъпване на компонета за енергия и разпределение;

• 16% увеличение на цената във Вилнюс, поради покачване на енергийния компонент;

• 12% увеличение на цените във Виена, поради нарастване на енергията, енергийните данъци, компонентите за разпределението и данъците (край на мярката за намаляване на данъците върху енергията);

• Увеличение на цените с 6% в Рига, поради скок на енергийните и енергийните данъци;

• 5% увеличение на цената в Талин, поради повишение на енергийния компонент;

• 5% увеличение на цените в Брюксел, поради ръст на енергията, разпределението и данъчните компоненти за разпределението;

• 4% увеличение на цените във Варшава, поради поскъпване на компонента за дистрибуция;

• Увеличение на цените с 3% в Амстердам и Рим, поради повишение на компонентите за енергия;

• Увеличение на цените с 3% в Атина, поради скок на енергията, енергийните данъци и компоненти за разпределението;

• Увеличение на цените с 3% в Париж, поради нарастване на компонентите на енергията и енергийните данъци;

• 3% намаление на цената в Берн, поради понижение на енергийния компонент.

През януари средната цена на природния газ за краен потребител отбеляза значително увеличение от 4% в цяла Европа поради студеното време и спирането на газовите потоци през Украйна, което доведе до значително теглене от хранилищата на газ. От разгледаните 27 столици, 17 регистрират различни нива на повишение на цените, докато само 4 от тях регистрират умерено понижение на цените.

Референтният индекс TTF остана над границата от 45 €/MWh за целия месец, надхвърляйки 50 €/MWh до края на януари, ниво, наблюдавано за последно през ноември 2023 г.

Европейските газови хранилища в момента са пълни до 55%, което е под нивата, регистрирани по същото време на миналата година. Въпреки че няма непосредствени опасения за сигурността на доставките, европейските цели за съхранение преди следващата зима допринасят за ценовия натиск предвид възникващата несигурност по отношение на снабдяването.

Град Люксембург претърпя най-голямото увеличение на крайните потребителски цени на природния газ (39%) през януари, след прекратяването на наложената от правителството защита върху цените на газа. Държавната защита, в резултат, на която правителството покриваше разходите за газ за домакинствата от май 2022 г., отпадна в началото на новата година.

Цената на природния газ за краен потребител отбеляза ръст от 17% в София, след като Комисията за енергийно и водно регулиране одобри увеличения, както на енергийния, така и на компонента за разпределение. Цената на енергията през последните 5 години, беше коригирана, така че да бъдат отчетени по-високите оперативни разходи и инфлацията.

Във Вилнюс, въпреки намаляващите мрежови разходи, по-високите цени на енергията за държавно регулираните договори от доставчика Ignitis, поради по-високите разходи за покупка, доведоха до 16% увеличение на цената на природния газ за крайния потребител.

В Австрия прекратяването на мерките за държавна подкрепа, свързани с енергийните данъци и повишаването на таксите за газовата мрежа доведе до 12% увеличение на крайните цени за потребителите на на природен газ във Виена. Рязкото увеличение на мрежовите разходи се дължи на по-ниското потребление на енергия, докато разходите за поддръжка продължават да растат.

Рига претърпя 6% увеличение на цената на природния газ за крайния потребител, главно поради увеличението на акциза върху газа, който се увеличи повече от два пъти, докато страната се придвижва към своите цели за преход към зелена енергия.

Цената на природния газ за крайния потребител отбеляза ръст от 5% в Талин в резултат на студеното време и неблагоприятните условия за производство на електроенергия, които повишиха търсенето на газ.

И накрая, по-високите тарифи за разпределение при газа в Белгия и Полша доведоха до 5% увеличение на цените на синьото гориво за крайните потребители през януари, както за Брюксел, така и за Варшава.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа при PPS имат много различен резултат от действителните цени. През месец януари Будапеща, Лондон и Загреб са били най-евтините градове, коригирани към PPS, се казва в изследването.

Проучването показва, че средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 52% от цената на природния газ за крайния потребител, разпределението 23%, енергийните данъци 10% и ДДС 16% за европейските столици. В Холандия, считано от януари 2020 г., енергийните данъци се използват за насърчаване на поведението на потребителите при използването на енергия. Понастоящем енергийният данък за битов потребител на природен газ представлява около 37% от цената за крайния потребител в Амстердам. Целта е да се насърчи използването на електрическо отопление и уреди вместо газ.

От друга страна, от януари 2025 г. във Вилнюс типичен клиент получава отрицателни енергийни данъци поради корекцията надолу при компонента за сигурност на доставките. Това намаление отразява спад на разходите, необходими за поддръжка и експлоатация на терминала за втечнен природен газ и свързаната с него инфраструктура, което в крайна сметка облагодетелства потребителите чрез намаляване на техните разходи за газ.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват около 50% от цената на крайния потребител за електроенергия и 52% за газа, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 50% и 48% чрез тарифите за разпределение, енергийните данъци и ДДС.

Енергийната криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС, въпреки че засега цените изглеждат намалени в сравнение с предходните две години.

Енергийният дял в цената на електроенергията за крайния потребител е бил 63% през януари 2023 г. и 54% през януари 2024 г., докато в момента е 50%.

По същия начин на пазара на природен газ процентът на енергийния компонент от цената за крайния потребител беше 66% през януари 2023 г., преди да достигне 55% през януари 2024 г. и 52% този месец. На места, където енергийният компонент е по-нисък, такъв е и стимулът за клиентите да търсят по-конкурентни оферти, заключават авторите на rзследването.