Какви са основните проблеми с енергийната информация в Европа?

Институт за енергиен мениджмънт

Необходимо е да се избере отговорник на европейско и национално равнище, да се разширят съществуващите институции или да се създадат нови независими институции, предлага Bruegel, обсъждайки предизвикателствата пред Европа, свързани с енергийните данни и информационни системи, които са от решаващо значение за ефективното разработване на политики, включително в контекста на енергийния преход. Изследователите посочват значителни проблеми с енергийната информационна система на Европа, включително:

• Фрагментирани данни от множество източници
• Непоследователни методологии
• Забавяне на отчитането във времето
• Пропуски във важни области като моделите на потребление на енергия

Тези информационни проблеми възпрепятстват ефективното разработване на политики, особено когато Европа е изправена пред сложни енергийни преходи към декарбонизация. Авторите твърдят, че по-изчерпателните, навременни и достъпни енергийни данни са от съществено значение за адекватно наблюдение на развитието на пазара, оценка на ефективността на политиките, подпомагане на енергийната сигурност и насочване на инвестиционните решения. Докладът препоръчва реформи за хармонизиране на събирането и отчитането на данни за енергията в европейските страни, нови институционални рамки или технологии за подобряване на енергийните информационни системи.

Изчерпателна информация по енергийни теми, като например използването на термопомпи, потреблението и цените на природния газ в промишлеността и свързването на батериите към електрическата мрежа, или не е налична в Европа своевременно, или не е налична на нивото на детайлност, надеждност и последователност, необходими за вземането на информирани решения. Определена информация просто не се събира, а друга се събира, но не е съпоставима или последователна в цяла Европа, или е трудно достъпна. Целите на европейската политика, като например пътищата за намаляване на емисиите на парникови газове, се оценяват с помощта на модели, чиито входни допускания и параметри не са публично известни.

Подобряването на тази ситуация би трябвало да е приоритет на Европейския съюз, за да се даде възможност за по-добро вземане на решения от страна на политиците и компаниите и е от особено значение, когато Европа е изправена пред тройното предизвикателство на декарбонизацията, осигуряването на сигурност на енергийните доставки и развитието на конкурентоспособни си в международен план енергийно интензивни отрасли.

Според статуквото в ЕС относително добра енергийна информация се предоставя от множество различни институции, агенции, национални органи, промишлени асоциации и неправителствени организации, но има значителни възможности за подобрение. Могат да се извлекат поуки от Администрацията за енергийна информация на Съединените щати и Европейската агенция за околната среда, която беше създадена именно с цел по-добра координация на данните за климата.

Необходима е ясна информация за оценка на настоящите енергийни системи, за оценка на въздействието на планираните политики, за планиране на инфраструктурата и за определяне на политическите приоритети. Осигуряването на откритост и достъпност на информацията спомага за изграждането на доверие и улеснява по-широкото участие в политическите процеси, като същевременно ограничава възможностите на групите със специални интереси да лобират за неоптимални подходи. Европейската енергийна система се развива бързо и запълването на тази информационна празнина става все по-важно.

По-добрата информация ще спомогне за информирано насочване на инвестициите от милиарди евро, които се изразходват за производство на електроенергия, оборудване за отопление и охлаждане, превозни средства, транспортна инфраструктура, енергийни мрежи, съхранение на енергия и фабрики. Тези инвестиции са силно взаимозависими и синхронизирането им по отношение на време и място помага за минимизиране на разходите и намаляване на неефективността. Това може да стане само с информация за цялата система. Европейската сметка за енергийни горива е огромна и в по-голямата си част отива за внос, което ще се промени драстично с напредването на енергийния преход. Разговорите за последиците от това трябва да се водят с помощта на ясна информация.

Шест европейски информационни пропуска в областта на енергетиката

Категоризираме недостатъците на европейската енергийна информация в шест „пропуски“, което означава, че има недостатъчно предоставяне на енергийна информация, но са възможни подобрения (Таблица 1).

Първият недостатък е, че определена първична информация не се събира систематично – например информация за инвестициите в производството на чисти технологии като батерии (които ще бъдат от решаващо значение в бъдещата енергийна система и потенциално важни за сигурността на доставките) и търсенето на чисти технологии, или за инвестициите в електрически мрежи. По-енергийно ефективните сгради са от решаващо значение за постигане на целите в областта на климата, но въпреки това в Европа липсват данни за степента на обновяване на жилищата или са неясни.

Второ, определена информация се събира на национално ниво, но не е съпоставима на европейско ниво. Този проблем се задълбочава от това, че държавите събират и публикуват информация по различни начини и на различни места.

Третият проблем е свързан с последователността на информацията. Няколко органи на Европейския съюз събират и публикуват данни съгласно различни разпоредби. Понякога тези институции публикуват различни данни за една и съща променлива. За повишаване на доверието е важно да се използват по-ясни методи за валидиране, събиране и актуализиране на данните.

Четвърто, бариерите ограничават достъпа до информация. Лесният достъп до информация за възможно най-широка аудитория следва да бъде основен принцип на предоставянето на енергийни данни. Събирането и организирането на данни по разбираем начин е сложно, но може да се извърши в съответствие с най-добрите практики. Това обаче се усложнява от факта, че предоставянето на европейски енергийни данни е разпределено между множество доставчици и онлайн системи.

Когато информацията изисква не само събиране на данни, но и обработка, възникват предизвикателства, когато тази допълнителна обработка се извършва от лобистки участници. Това може да създаде проблеми с доверието, свързани с обективността и надеждността. Например ENTSO-E е обществената асоциация на европейските оператори на електропреносни системи. Тя отговаря за изготвянето на перспективни планове, които определят необходимите инвестиции в европейските електропреносни системи. Резултатите са силно повлияни от моделирането на бъдещите сценарии, като например бъдещите технологични разходи. Същото важи и за ENTSO-G, еквивалентната асоциация за газ, и европейската газопреносна система.

И накрая, за оценка на въпроси, свързани с цялата система, като например последиците от националните планове в областта на енергетиката и климата и програмите за развитие на мрежата, са необходими сложни модели. Моделите обработват предположения за състоянието на настоящата система и нейното развитие, както и за това как промените в отделни параметри ще се отразят на останалата част от системата. Това е опит за приближаване към реалността и като такъв резултатите имат смисъл само ако се разбират спецификите на начина, по който са конструирани моделите.

За съжаление, голяма част от енергийните модели в Европа се изготвят с патентовани данни и кодове. Това води до липса на прозрачност относно начина, по който моделите достигат до крайните резултати, и намалява възможността за ангажиране на заинтересованите страни. От 1990 г. насам моделът PRIMES се използва все по-често от Европейската комисия като референтен инструмент за оценка на важни решения в областта на политиката за енергетиката и климата (E3 Modelling, 2018 г.). PRIMES е собственост на консултантска компания от Обединеното кралство и данните, кодът и предположенията, на които се основава моделът, не са публично достъпни. Това прави невъзможно за външните заинтересовани страни да направят правилна оценка на моделирането на Европейската комисия по важни въпроси като целите за климата за 2030, 2040 и 2050 г. Част от проблема се състои в това, че някои агрегати от данни, необходими за функционирането на модела, са достъпни само от търговски доставчици на данни и тяхното публично разпространение не е разрешено. Такъв е случаят например с голяма част от данните за цените на стоките или горивата от енергийните борси, които често са достъпни само на търговска основа.

Енергийна информация в САЩ

Energy Information Administration в САЩ е упълномощена да „събира, оценява, обединява, анализира и разпространява данни и информация“ за енергийните запаси, производството, търсенето и технологиите. Тази информация следва да се предоставя незабавно „във форма и по начин, лесно приспособими за обществено ползване“. АЕИ се счита за успешна обществена инициатива и важен доставчик на информация както за участниците на енергийния пазар в САЩ, така и в световен мащаб.

Тя събира повечето данни чрез проучвания, които енергийните дружества са задължени да попълват и представят по закон. В тези проучвания се изисква информация за дейността на дружествата, включително по източници и географски райони. Събраната информация се използва, за да се осигури последователна и статистически точна представа за енергийните отрасли.

Това позволява на EIA да публикува разнообразна информация, която помага на участниците на пазара и на политиците да разберат и проучат въпросите, свързани с енергетиката. Примерите за данни включват пазарни цени на енергийни стоки и доклади, оценяващи състоянието на енергийните пазари на месечна, тримесечна и годишна база. EIA също така управлява прозрачна и отворена Национална система за енергийно моделиране (NEMS), която се използва за изготвяне на годишна енергийна прогноза, която помага на политиците да идентифицират рискове, а на инвеститорите да предвидят възможности. NEMS се използва за анализ на политиките.

EIA е политически независима и има собствени правомощия при определянето на приоритетите за това кои форми на информация да събира и предоставя. Ръководителят й се назначава от президента на САЩ и не е длъжен да получава одобрението на нито един от правителствените служители за решенията, свързани с приоритета на информацията, като работи независимо от всякакво политическо влияние. Основната форма на отчетност се състои в това, че Конгресът на САЩ трябва периодично да подновява финансирането на институцията в размер на около 150 млн. долара годишно.

Европейският подход към енергийната информация

В ЕС няма еквивалент на американската Администрация за енергийна информация. Вместо това смесица от институции, агенции, национални органи, индустриални асоциации и неправителствени организации предоставят полезни данни за енергията, но по некоординиран начин. Авторите на доклада отбелязват три основни разлики между подхода на ЕС и САЩ. Първо, САЩ предоставят инициативата за разработване на нови източници на данни на АЕИ, докато в ЕС процесът на събиране на нови източници на данни е предмет на дълъг, политически и бюрократичен процес. Второ, в САЩ информацията е централизирана и достъпът до нея се осигурява по стандартизиран начин на едно място. В ЕС информацията е разпръсната между множество доставчици. И накрая, АЕИ прилага модел с отворен код за анализ на политиката. В ЕС няма подобен институционален капацитет, независимо от важния принос на общността за моделиране с отворен код.

Задължения за докладване

Голяма част от съществуващата европейска енергийна информация произтича от задълженията за докладване, определени в европейското законодателство. Съществуват над 700 задължения за енергийно докладване, наложени на националните органи, Европейската комисия и операторите на електропреносни и газопреносни системи.

Един от проблемите е, че определението на данните, които трябва да се докладват, често не е съгласувано в различните нормативни актове, които определят обхвата и естеството на това, което трябва да се докладва. Това вероятно е причина Евростат (с информация, получена от националните статистически агенции) и ГД „Енергетика“ (с информация, получена от ENTSO-G) да достигнат до различни цифри за вноса на природен газ.

Европейската комисия има ангажимент да намали тези задължения за докладване с една четвърт, като също така се премахне всякаква ненужна административна тежест.

Настоящи източници на енергийна информация в Европа
Информационният пейзаж в Европа е фрагментиран от множество структури:

Европейската комисия (ГД „Енергетика“, Евростат, Съвместен изследователски център):
Евростат хармонизира данните на националните статистически агенции, но сам не събира нови данни.
ГД „Енергетика“ публикува пазарни доклади за газ, електроенергия и нефт, но разчита на данни от други организации.

Съвместният изследователски център (JRC) извършва изследвания и е разработил вътрешни модели (като POTEnCIA) в подкрепа на политиката на Комисията.

Агенции, създадени с Третия енергиен пакет от 2009 г.:

ENTSO-E и ENTSO-G: управляват „платформи за прозрачност“ на енергийните потоци и съставят десетгодишни планове за развитие на мрежите (TYNDP).

ACER: Агенция на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори. Събира данни за пазара на едро на енергия (за REMIT) и наблюдава TYNDPs, но няма широк мандат да събира или публикува всички енергийни данни.

Индустриални асоциации (WindEurope, SolarPower Europe, Gas Infrastructure Europe и др.): Предоставят данни за специфичните си технологии или сектори.

Потенциален конфликт на интереси, ако само те могат да тълкуват данни за разходите или планирането на проекти.
Национални агенции:

• Обхватът и детайлността на данните се различават значително в отделните държави членки.
  Липсва единен формат или лесно обобщаващ подход.

Неправителствени органи:

• Центрове за анализи и изследователски институти помагат за съпоставянето или тълкуването на данните.
  Съществуват много инициативи за моделиране с отворен или полуотворен код, но те остават несинхронизирани.
• Международна енергийна агенция (МЕА):

МЕА е референтна световна организация за международните енергийни пазари, но не е структурирана така, че да предоставя подробни общоевропейски данни, необходими за насочване на политиката на ЕС.

Препоръки за подобряване на енергийната информация в Европа

Документът призовава ЕС да създаде отделна публична платформа, която да предоставя изчерпателни данни с навременна и детайлна информация за ключовите енергийни сектори в Европа, прозрачен анализ (стандартизирано и достъпно моделиране за насочване на разработването на политики) и интегриране в политиките, така че данните да са в основата на важни мерки (например цели за нулеви нетни емисии, индустриална стратегия, управление при кризи).

Такъв подход би осигурил обща платформа с последователни дефиниции, по-кратко време за актуализация и възможност за включване на нови или развиващи се енергийни показатели (напр. модели на зареждане на електромобили). За целта са необходими усъвършенствани законови правомощия, за да се обедини събирането на данни от националните статистически служби и от дружествата. Мандатът трябва да отразява обществения интерес и принципите за защита на данните.

Референтните модели с отворен код са от решаващо значение, а възможността заинтересованите страни да възпроизвеждат и тестват официалните сценарии насърчава доверието в резултатите и взетите политически решения. Това гарантира последователност и консистентност на допусканията, намалява повторните разходи за консултанти, които да верифицират резултатите и допринася за по-добра прозрачност.

Важно изискване е данните да бъдат интегрирани с „тригерите“ на политиката. Например Комисията може да установи, че дадена държава членка изостава по отношение на целева мярка – обективните данни биха намалили политическите търкания и биха изградили доверие, като насърчат и по-широкия обществен дебат по големите инфраструктурни решения.

Авторите претеглят различни институционални и управленски алтернативи:

• Създаване на нова независима Агенция за енергийна информация на ЕС:
• Аналог на американската EIA: структура с широк мандат за събиране на данни, управление на отворени модели и предоставяне на официални анализи. Вероятно ще е необходим годишен бюджет от ~100 млн. евро.

Плюсове: най-висока степен на яснота, силна марка, независимост от политическите цикли, по-лесно обединяване на усилията в областта на данните.
Минуси: новата институция изисква трудно политическо споразумение; някои държави може да я разглеждат като нарушаваща националния суверенитет.

• Разширяване на правомощията и администрацията на съществуващите институции (Евростат, ACER и др.):
  Модел „радиален хъб“ с национални агенции, които подават данни към централен възел (напр. разширен Евростат или специализирано „енергийно звено“).
  Плюсове: основава се на съществуващи структури, потенциално по-лесно е да се приемат законодателни разширения стъпка по стъпка.
  Минуси: остава рискът от дублиране и по-бавни подобрения; ограничен капацитет за отворено моделиране. Фрагментираните мандати възпрепятстват гъвкавостта.
  
  

Авторите заключават, че недостигът на енергийна информация в Европа подкопава разработването и контрола на критични политики, като например пътища за постигане на нулеви нетни емисии, мерки за конкурентоспособност на промишлеността и управление на кризи. Настоящият набор от частични решения на ЕС не е достатъчно интегриран и забавя изготвянето на политики. По думите на авторите модернизирането на енергийната информация в Европа би довело до мащабни ползи при скромни разходи.

Ефективните решения изискват надеждна и прозрачна единна платформа, която да координира или обединява събирането, използването и моделирането на данни.Независимо дали става въпрос за нова самостоятелна агенция на ЕС или за укрепена съвкупност от съществуващи институции, ключът е във всеки управленски подход да се заложат политическа неутралност, пълнота на данните и модели с отворен код.