Брюксел подготвя нови 100 млрд. евро в грандиозен план за насърчаване на екологично чистото производство и индустрията в ЕС

Източник: iStock by Getty Images.
В сряда Европейската комисия обяви нов пакет от краткосрочни облекчения в размер на 100 млрд. евро за стимулиране на екологосъобразното производство в ЕС.
Финансирането е част от генералния план на изпълнителната власт на ЕС – т. нар. Сделка за чиста индустрия или индустриална сделка ЕС. Новият план има за цел да помогне на традиционните индустрии да намалят въглеродните емисии и да стимулира нововъзникващия сектор на чистите технологии в ЕС на фона на ожесточената конкуренция от страна на Китай и САЩ.
„Днес Европа реши да инвестира в своята декарбонизация и реиндустриализация. Общо над 100 милиарда евро“, заяви комисарят по промишлеността на ЕС Стефан Сежурне на пресконференция, на която обяви стратегията. „Във време, когато някои се опитват да ни наложат своя модел, най-добрият отговор е да укрепим собствения си европейски модел“, заяви комисарят, цитиран от изданието Politico.
Комисията е изправена пред финансови ограничения, тъй като ЕС едва сега започва да преговаря за новия си дългосрочен бюджет. Но нейният план обещава в краткосрочен план да „мобилизира над 100 млрд. евро“ за „чисто производство, създадено в ЕС“.
Откъде ще дойдат парите?
Финансирането е съсредоточено върху „Банка за индустриална декарбонизация“ и е събрано от няколко места. Инициативата ще привлече 20 млрд. евро от съществуващия Иновационен фонд на ЕС, който подкрепя нисковъглеродни технологии, и 30 млрд. евро от „доброволни допълнения, които ще бъдат направени от държавите-членки“, според придружаващия документ, разгледан от изданието.
Преразглеждането на програмата InvestEU, която има за цел да привлече повече частно финансиране, би трябвало да донесе 25 млрд. евро, а Комисията разчита и на 25 млрд. евро бъдещи приходи от пазара на въглеродни емисии на блока.
Друг е въпросът дали определението на Комисията за „краткосрочен период“ отговаря на идеите на промишлеността.
Ръководителят на ЕС по въпросите на климата Вопке Хукстра заяви пред репортери на пресконференцията, че банката за декарбонизация „може да събере до 100 млрд. евро през следващите 10 години“. След това тази цифра може да привлече средства от частния сектор, каза Хукстра, като заяви, че така общата сума може да достигне 400 млрд. евро.
„С този план целим да намалим емисиите на промишлеността с до 30 %“, сподели още той.
Все пак някои сектори може да нямат време да чакат толкова дълго. По-специално стоманодобивните предприятия предупредиха, че са изправени пред необратим спад без подкрепа още през тази година. В тази връзка председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви спешни дискусии с металургичния сектор, които започват през следващата седмица.
Сделката за чиста промишленост включва и мерки за насърчаване на инвестициите, намаляване на цените на енергията и увеличаване на търсенето на чисти производства.
Тези инициативи включват нови критерии за екологосъобразни материали, купувани от правителствата и други публични органи.
„Тази сделка предлага изцяло да се преосмисли логиката на обществените поръчки, които досега се основаваха единствено на критериите за цена“, каза Сежурне. „Ще добавим нови критерии за устойчивост, издръжливост, ефективност и европейски преференции в обществените поръчки, или общо взето повече в общественото подпомагане.“
Той добави, че частният сектор също ще бъде включен: „Ще разгледаме и частния сектор, например фирмените автопаркове.“
Други мерки включват съвместно закупуване на важни суровини. „Трябва да направим с лития или кобалта това, което направихме с ваксините „Ковида“, каза Сежурне.
Комисията публикува и отделен, но тясно свързан план за намаляване на цените на енергията за европейските предприятия, като предложи мерки за намаляване на данъците върху електроенергията, ускоряване на разрешителните и подпомагане на дружествата да сключват по-дългосрочни договори за доставка на електроенергия.
„Ние правим всичко възможно, за да намалим цените на енергията“, каза Хукстра.
Тереза Рибера, заместник-председател на Комисията по въпросите на климата и конкуренцията, подчерта потенциала на „зеления“ преход за създаване на работни места в чистите производства и съседните сектори.
„До 2030 г. само целите на ЕС в областта на възобновяемите енергийни източници ще създадат над 3,5 милиона нови работни места в сектора на възобновяемите енергийни източници“, каза тя. „Но този преход означава промяна - някои сектори ще трябва да се справят с предизвикателни обстоятелства“.
Чистата индустриална сделка включва раздел, посветен на преквалификацията и социалните въпроси, в който се обещава предстояща стратегия, „която да даде на хората уменията, от които се нуждаят“. Но това не е основният акцент в документа.
Като цяло комисарите на ЕС задават оптимистичен тон, твърдейки, че икономическото неразположение на Европа е преодолимо - и че имат план за това. Светът, каза Рибера, „се променя, променя се бързо и ние също трябва да се променяме“. И добави: „Нашата визия е Европа да бъде водеща сила в областта на чистото производство.“
До 2030 г. се предвижда електрифицирането на производството да нарасне с 10 на сто (до 32 процента), а възможностите за добив на чиста енергия да се увеличат със 100 гигавата.
Стимули за просюмърите
Според новите разпоредебни ЕК ще предложи на държавите от ЕС да намалят таксите върху електроенергията и да улеснят възможността потребителите да сменят доставчиците си. Комисията предвижда намаляване на таксите за пренос на ток и насърчаване на потребителите, които се стремят да ограничат количеството ползвана енергия. Ще бъдат преразгледани възможностите за защита на мрежите за пренос на енергия, като се отчитат заплахите от кибератаки, саботажи и устойчивостта на доставките.
Мерките на ЕК се очаква да спестят на бизнеса 45 милиарда евро през тази година, като постепенно тази сума да нарасне до 130 млрд. евро през 2030 г. и 260 млрд. евро през 2040 година.