Проблемите на енергийния преход

Daniel Yergin, Peter Orszag, and Atul Arya

Трима световни капацитети като Daniel Yergin, Peter Orszag и Atul Arya в забележителна статия във Foreign Affairs дават важна оценка за енергийния преход и очертават предизвикателствата. Базирайки се на съществуващите данни, те са категорични, че не може да се говори за заместване на мощности, а за добавяне. Изводът, освен това е, че: „Линеен преход не е възможен. Вместо това преходът ще включва значителни компромиси“.

През 2024 г. световното производство на вятърна и слънчева енергия достигна рекордни нива – нива, които доскоро биха изглеждали немислими. През последните 15 години вятърът и слънчевата енергия са нараснали от почти нула до 15 процента от световното производство на електроенергия, а цените на слънчевите панели са паднали с цели 90 процента. Това развитие представлява забележителен напредък в това, което се нарича енергиен преход - преминаването от настоящия енергиен микс, доминиран от въглеводороди, към нисковъглероден такъв, доминиран от възобновяеми източници.

И все пак 2024 г. беше рекордна година и в друго отношение: количеството енергия, получено от петрол и въглища, също достигна рекордни стойности за всички времена. В по-дългосрочен период делът на въглеводородите в глобалния първичен енергиен микс почти не се е променил, от 85 процента през 1990 г. до около 80 процента днес.

С други думи, това, което се разгръща, не е толкова „енергиен преход“, колкото „добавяне на енергия“. Вместо да замени конвенционалните енергийни източници, растежът на възобновяемите енергийни източници се доближава до конвенционалните източници. А със завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост в САЩ, приоритетите отново ще се фокусират върху конвенционалното производство на енергия и това, което неговата администрация нарича „енергийно доминиране“.

Не се очакваше енергийният преход да продължи така. Загрижеността за изменението на климата повиши очакванията за бързо преминаване от въглеродни горива. Но реалностите на глобалната енергийна система объркаха тези очаквания, изяснявайки, че преходът – от енергийна система, базирана предимно на нефт, газ и въглища, към такава, базирана предимно на вятър, слънчева енергия, батерии, водород и биогорива – ще бъде много по-труден, скъп и сложен, отколкото се очакваше първоначално. Нещо повече, историята на миналите енергийни преходи предполага, че това не трябва да е изненада: те също са били с „енергийни добавки“ или чрез добавяне, вместо елиминиране на предишни източници.

В резултат на това светът съвсем не е на път да постигне често посочваната цел за достигане до 2050 г. на „нетни нулеви емисии“ – баланс, при който всички остатъчни емисии се компенсират от премахването на емисии от атмосферата. А няма и ясен план за постигане на посоката или за предоставяне на размера на инвестициите, които биха били необходими за това. Международната агенция по енергетика прогнозира през 2021 г., че за да може светът да постигне целите за 2050 г., емисиите от парникови газове ще трябва да намалеят от 33,9 гигатона през 2020 г. на 21,2 гигатона през 2030 г. Засега емисиите вървят в другата посока, достигайки 37,4 гигатона през 2023 г. (и няма причина да мислим, че 40-процентов спад само за седем години ще бъде осъществим в по-дългосрочен план). Други факти отразяват по подобен начин предизвикателствата на прехода. Администрацията на Байдън си постави за цел електрическите превозни средства да достигнат 50 процента от новите коли, продадени в Съединените щати до 2030 г. Но броят им остава само десет процента, като производителите на автомобили намаляват инвестициите в електрически превозни средства, тъй като са изправени пред загуби за милиарди долари. Офшорното вятърно производство в Съединените щати трябваше да достигне 30 гигавата до 2030 г., но ще трябва да се пребори, за да достигне едва 13 гигавата до тази дата. А промените в политиката на администрацията на Тръмп ще направят това несъответствие още по-голямо.

Част от проблема е истинската цена: голямата несигурност е в това кой трябва да плати трилионите долари. Част от проблема е неуспехът да се оцени, че целите в областта на климата не съществуват във вакуум. Те съжителстват с други цели – от растеж на БВП и икономическо развитие до енергийна сигурност и намаляване на местното замърсяване и се усложняват от нарастващото глобално напрежение, както на „изток-запад“, така и на „север-юг“. И част от проблема е, как политици, бизнес лидери, анализатори и активисти са очаквали преходът да протече и, как са оформени плановете в съответствие с това.

Това, което става ясно е, че промяната в глобалната енергийна система няма да се развива по линеен или постоянен начин. По-скоро тази промяна ще бъде многоизмерна – ще се разгръща  по различен начин в различните части на света, с различна скорост, с различни смеси от горива и технологии, подчинени на конкуриращи се приоритети и оформени от правителства и компании, определящи свои собствени пътища. Това изисква преосмисляне на политиките и инвестициите в светлината на сложните реалности. Защото енергийният преход не се отнася само до енергията. Става дума за пренастройване и реинженеринг на цялата глобална икономика. Първата стъпка в това преосмисляне е разбирането, защо ключовите предположения, заставащи зад прехода са се провалили. Това означава да се борим с геополитическите, икономическите, политическите и материалните компромиси и ограничения, вместо да желаем те да изчезнат.

БЕЗПРЕЦЕДЕНТНА ТРАНСФОРМАЦИЯ

Голяма част от сегашното мислене за енергийния преход се формира по време на пандемията от COVID-19, когато, както търсенето на енергия, така и въглеродните емисии се сринаха. Тези резки спадове породиха оптимизъм, че енергийната система е гъвкава и може да се промени бързо. Това мислене беше отразено в Пътната карта на Международната агенция по енергетика от месец май 2021 г. - Net Zero Roadmap, постулатът на която е, че по пътя към нулеви емисии няма да са необходими инвестиции в нови петролни и газови проекти към 2050 г.  Подобно мислене оформя доминиращата теория за линеен преход, като емисиите достигат нетна нула в много страни до 2050 г. (и по-късно за някои други, като Китай, до 2060 г., и Индия, до 2070 г.). Тази амбиция обаче се сблъска с мащаба и практическите ограничения на цялостното преразглеждане на енергийните основи на глобална икономика от 115 трилиона долара за четвърт век.

Основната цел на енергийния преход е да се замени по-голямата част от днешната енергийна система с напълно различна система. И все пак, през цялата история нито един източник на енергия, включително традиционната биомаса от дървесина и отпадъци, не е намалял за продължителен период в глобален мащаб в абсолютно изражение.

Първият енергиен преход започва през 1709 г., когато металург на име Ейбрахам Дарби установява, че въглищата осигуряват „по-ефективен начин за производство на желязо“ от дървото (Дарби разработва метод за производство на чугун в доменна пещ, захранвана с кокс, а не с дървени въглища б.пр.). Последвалият „преход“ се случва в продължение на поне един век. Въпреки че деветнадесети век е наречен „векът на въглищата“, енергийният учен Вацлав Смил отбелязва, че въглищата не изпреварват традиционните енергийни източници от биомаса (като дървесина и растителни остатъци) до началото на двадесети век. Петролът, открит в Западна Пенсилвания през 1859 г., ще изпревари въглищата като най-добрият енергиен източник в света през 60-те години. И все пак това не означава, че абсолютното количество въглища, използвани в световен мащаб, намалява – през 2024 г. то е три пъти повече от това през 60-те години на миналия век.

Същият модел се разиграва и днес. Около 30 процента от световното население все още зависи от традиционната биомаса за готвене, а търсенето на въглеводороди все още не е достигнало своя връх или дори плато. Делът в общото потребление на енергия, представляван от въглеводороди, се е променил малко от 1990 г. насам, независимо от огромния ръст на възобновяемите енергийни източници. (През същия период общото потребление на енергия се е увеличило със 70 процента.) Очаква се световното население да нарасне с приблизително два милиарда през следващите десетилетия, като голяма част от това увеличение ще се случи в глобалния Юг. В Африка, който е демографски млад континент, чието население се прогнозира да се увеличи от 18 процента от световното население днес, до 25 процента до 2050 г. – почти 600 милиона души там живеят без електричество, а приблизително един милиард нямат достъп до чисто гориво за готвене. Традиционната енергия от биомаса все още захранва почти половината от общото потребление на енергия на континента. С нарастването на населението на Африка, все повече хора ще се нуждаят от храна, вода, подслон, топлина, светлина, транспорт и работни места, създавайки допълнително търсене на сигурна и достъпна енергия. Без това, икономическо развитие миграцията ще стане още по-голям проблем.

ВЪПРОС НА ИКОНОМИКА

Миналите преходи, като преминаването от дърва към въглища, бяха мотивирани от подобрена функционалност и по-ниски разходи, стимули, които все още не присъстват в голяма част от цялата енергийна система. Мащабът на прехода означава, че той ще бъде и много скъп. Технологичната, политическата и геополитическата несигурност е предизвикателство за изчисляване на разходите, свързани с постигането на нетна нула до 2050 г. Но едно е сигурно: разходите ще бъдат значителни.

Последната оценка идва от Независимата експертна група на високо ниво за финансиране на климата, чиито числа предоставиха рамка за срещата COP29 - годишният форум на ООН за изменението на климата, която се проведе в Азербайджан. Тя прогнозира, че глобалните изисквания за инвестиции за действия в областта на климата ще бъдат от 6,3 до 6,7 трилиона долара годишно до 2030 г., като се повишат до 8 трилиона долара до 2035 г. Освен това се изчислява, че на южните страни глобално ще се дължат почти 45 процента от средните нарастващи инвестиционни нужди от сега до 2030 г. и те вече изостават в посрещането на финансовите си нужди, особено в Африка на юг от Сахара.

Въз основа на тези оценки, размерът на разходите за енергиен преход ще бъде средно около пет процента годишно от глобалния БВП между сега и 2050 г. Ако глобалните южни страни са до голяма степен освободени от тези финансови тежести, глобалните северни страни ще трябва да изразходват приблизително десет процента от годишния БВП - за Съединените щати, над три пъти дела от БВП, съответстващ на разходите за отбрана и приблизително равен на това, което правителството на САЩ харчи за медицински грижи, обслужване в комбинация със социалното осигуряване. Тези разходи отразяват широкото разпространение на изкопаемите горива в съвременното общество – не само нефт и газ, но и производството на цимент, пластмаси и стомана, но както и това, което Бил Гейтс нарече „зелена премия“, като технологиите с по-ниски емисии са по-скъпи от тези с по-висок профил на емисии.

С други думи, постигането на нетна нула също ще изисква безпрецедентна реорганизация на капиталовите потоци от глобалния Север към глобалния Юг, което ще наложи значителни инвестиции в инфраструктура за възобновяема енергия в момент, когато според Международния валутен фонд 56 процента от страните с ниски доходи са „с високи нива на дългови затруднения“. Въпреки че иновативните механизми за финансиране (като суап „дълг срещу климат“ и „дълг срещу природа“) ще помогнат, ниските рейтинги на държавния дълг в развиващите се страни представляват основна пречка за външни инвестиции и повишават капиталовите разходи. В резултат на това, по-голямата част от финансовата тежест ще бъде поета от развитите икономики. Но дори и там дългът се е увеличил значително – средният държавен дълг днес е над 100 процента от БВП, ниво, невиждано от Втората световна война и съответно основно ограничение пред способността на правителствата да финансират прехода чрез публични разходи.

Финансирането от частния сектор също е изправено пред предизвикателства и има малко индикации, че доброволните портфейлни решения ще бъдат адекватни. Без достатъчен пазарен стимул, било чрез някаква пряка или имплицитна цена на въглерода, или чрез регулаторни изисквания, очакването мениджърите на активи или инвестиционните консултанти доброволно да насочват пари към благоприятстващи прехода инвестиции ще работи само при ограничени обстоятелства. В края на краищата мениджърите на активи имат доверителна отговорност да следват указанията на собственика на актива (като пенсионен план или застрахователна компания), а ESG фондовете (тези, които инвестират в компании, които вземат предвид екологичните, социалните и управленските практики) в Съединените щати са свидетели на изтичане на капитал през последните няколко години поради недостатъчна възвръщаемост.

ЕНЕРГИЙНА НЕСИГУРНОСТ

Следващото предизвикателство е енергийната сигурност, която доскоро беше недооценявана. Въпреки че COVID представи други, по-неотложни нужди, инвазията на Русия в Украйна и последвалото прекъсване на глобалните енергийни пазари върнаха въпроса на масата. Дори преди войната, през ноември 2021 г., правителството на САЩ се възползва от своя стратегически петролен резерв, за да се справи с това, което президентът Джо Байдън нарече „проблемът с високите цени на газа“. Оттогава Съединените щати са изтеглили почти половината петрол от този резерв, за да се борят с ценовите шокове (въпреки започналото скромно презареждане).

Европейските правителства, внезапно хванати неподготвени, предприеха свои собствени стъпки. След като Русия спря износа на природен газ за Европа, германският канцлер Олаф Шолц отлетя за Канада, за да я призове да увеличи притока на газ. Берлин предлага милиарди долари субсидии за ново производство на електрическа енергия, работещо с газ, за ​​да се балансира периодичното захранване от вятър и слънце, и да се поддържа светлината.

Правителствата просто не могат да толерират прекъсвания, недостиг или рязко увеличение на цените на енергийните доставки. Следователно енергийната сигурност и достъпността са от съществено значение, ако правителствата искат да направят прехода приемлив за своите избиратели. В противен случай ще възникне политическа реакция срещу политиките в областта на енергетиката и климата – това, което в Европа е известно като „зелени удари“, чието въздействие се проявява в изборите. Гарантирането, че гражданите имат достъп до навременни доставки на енергия и електричество, е от съществено значение за благосъстоянието на населението. Това означава да се признае, че петролът и газът ще играят по-голяма роля в енергийния микс за по-дълго време, отколкото се очакваше преди няколко години, което ще изисква непрекъснати нови инвестиции, както за доставките на въглеводороди, така и в инфраструктурата.

НОВОТО РАЗДЕЛЕНИЕ

Най-големият акцент върху надеждната и достъпна енергия е в развиващия се свят, където живее 80 процента от световното население. Наистина се появи ново разделение Север-Юг относно това, как да се балансират климатичните приоритети с необходимостта от икономическо развитие. Това е ключов фактор зад преосмислянето на темпото и формата на енергийния преход. В глобалния Юг преходът се конкурира с непосредствените приоритети за икономически растеж, намаляване на бедността и подобряване на здравето. Трилемата за енергийна сигурност, достъпност и устойчивост изглежда много по-различна в Африка, Латинска Америка и развиваща се Азия, отколкото в Съединените щати и Европа. Както се изрази министър-председателят на Малайзия Ануар Ибрахим, „нуждата от преход“ трябва да бъде балансирана срещу „необходимостта да оцелеем, за да гарантираме, че сегашните ни политики за премахване на бедността в осигуряването на образование, здравеопазване и основна инфраструктура“ не са „разочаровани поради диктата на другите, които не обръщат адекватно внимание на това, с което трябва да се сблъскаме“.

В момента почти половината от населението на развиващия се свят, три милиарда души годишно, използва по-малко електроенергия на глава от населението, отколкото среден американски хладилник. С нарастването на потреблението на енергия „карбонизирането“ ще предхожда „декарбонизирането“. Природният газ е леснодостъпна опция и е по-добра алтернатива на въглищата, както и на традиционните горива от биомаса, които водят до вредно замърсяване на въздуха в затворени помещения. Въпреки че глобалното търсене на петрол изглежда се очаква да достигне плато в началото на 2030-те години, потреблението на природен газ се очаква да продължи да нараства през 2040-те години. Производството на втечнен природен газ е на път да се увеличи с 65 процента до 2040 г., отговаряйки на нуждите от енергийна сигурност в Европа, заменяйки въглищата в Азия и стимулирайки икономическия растеж в глобалния Юг.

Предпочитанието за икономически растеж е очевидно, например, в най-новия бюджет на Индия, която зависи от въглищата за около 75 процента от своята електроенергия. Индийският министър на финансите Нирмала Ситараман обеща „пътища за енергиен преход“, които подчертават „императивите“ на заетостта и икономическия растеж в тандем с „устойчивост на околната среда“. Това е очевидно и в Уганда, с доход на глава от населението от 1300 долара, която има за цел да изгради многомилиарден тръбопровод, минаващ от нейните петролни полета в езерото Албърт до пристанище в Танзания, което ще позволи продажба на световните пазари. Правителството на Уганда вижда цялостния проект като основен двигател за насърчаване на икономическото развитие, но той беше посрещнат със силни критики и противопоставяне от развития свят, включително от Европейския парламент.

Сблъсъкът на приоритетите между Севера и Юга е особено впечатляващ, когато става въпрос за въглеродните мита. Много глобални северни правителства, като част от усилията си за намаляване на емисиите, са поставили бариери, пречещи на други страни да поемат по същия път на икономическо развитие, базирано на въглерод, който те са поели, за да постигнат просперитет. Европейският съюз стартира първата фаза на своя механизъм за коригиране на въглеродните граници. CBAM има за цел да подкрепи европейските климатични цели в световен мащаб чрез първоначално налагане на тарифи за внос на продукти като стомана, цимент, алуминий и торове въз основа на въглеродните емисии, вложени в тяхното производство, а след това разширяване към повече внос. Критиците от глобалния Север твърдят, че подобни мерки биха били неефективни поради огромната сложност на веригите за доставки и свързаната с тях трудност при проследяване на вградения въглерод във вноса. Критиците от глобалния Юг виждат CBAM като бариера пред техния икономически растеж. Аджай Сет, министър по икономическите въпроси на Индия, твърди, че CBAM ще наложи по-високи разходи за индийската икономика: „С нива на доходи, които са една двадесета от нивата на доходите в Европа, можем ли да си позволим по-висока цена? Не, не можем. За много развиващи се страни CBAM и сложните и обременяващи емисии, докладвани по него, изглеждат по-скоро на богата част от света, която използва тарифа за въглеродни емисии, за да наложи своите ценности и регулаторна система на развиващите се страни, които се нуждаят от достъп до глобалните пазари, за да развиват своите икономики“.

Политическите асиметрии са очевидни в целите за емисии: Китай, Индия, Саудитска Арабия и Нигерия представляват почти 45 процента от свързаните с енергетиката емисии на парникови газове. Никоя от тях няма цел до 2050 г. за нулеви нетни емисии; техните цели са 2060 или 2070 г. По същия начин, докато инвестициите в нови електроцентрали, работещи с въглища, продължават да намаляват в световен мащаб, почти всичките 75 гигавата нови мощности за въглища, които започнаха през 2023 г., бяха в Китай. Индия амбициозно се е заела да развие 500 гигавата възобновяеми енергийни мощности до 2030 г. спрямо досегашния инсталиран капацитет от 190 гигавата (и изисква огромно увеличение от 18 гигавата, инсталирани през 2023 г.), но също така отделя 67 милиарда долара за разширяване на вътрешната си мрежа за природен газ между 2024 и 2030 г. и планира да увеличи въглищния си капацитет с поне 54 гигавата до 2032 г.

ГОЛЯМО КОПАЕНЕ

Глобалната икономика в преход зависи от друг преход – преминаването от „големия петрол“ към „голямото копаене“. Това означава много повече добив и преработка, водени от големи нови инвестиции и водещи до значително разширена промишлена дейност. И все пак трудностите около минното дело и критичните минерали представляват друго основно ограничение за темпото на енергийния преход.

Международната агенция по енергетика прогнозира, че глобалното търсене на минерали, необходими за „технологии за чиста енергия“, ще се учетвори до 2040 г. В горната част на списъка са такива критични минерали като литий, кобалт, никел и графит, както и мед. Само между 2017 г. и 2023 г. търсенето на литий се е увеличило с 266 процента, на кобалт е нараснало с 83 процента, а търсенето на никел е скочило с 46 процента. Между 2023 г. и 2035 г. S&P очаква търсенето на литий да нарасне с още 286 процента, на кобалт - с 96 процента, а на никел, с 91 процента. Електрическите превозни средства изискват два и половина до три пъти повече мед, отколкото автомобил с двигател с вътрешно горене. Съхранението с батерии, офшорните и наземните вятърни системи, слънчевите панели и центровете за данни изискват значителни количества мед. Анализ на S&P за бъдещото търсене на мед установи, че глобалното предлагане на мед ще трябва да се удвои до средата на 2030 г., за да отговори на настоящите амбиции на политиката за нулеви нетни емисии до 2050 г. Това е изключително малко вероятно, като се има предвид, че въз основа на данните на S&P, които проследяват работата на 127 мини в световен мащаб от 2002 г. насам, са необходими повече от 20 години, за да се разработи голяма нова мина. В Съединените щати това отнема средно 29 години.

Има и друга голяма пречка: местни екологични и социални проблеми и произтичащата от тях политическа опозиция. Сърбия, например, през юли 2024 г. подписа споразумение с Европейския съюз за разработване на проекта Jadar, който трябва да произвежда 90 процента от литиево-йонния капацитет, необходим за европейските вериги за стойността на батериите и електрическите превозни средства. През август 2024 г. обаче споразумението извади десетки хиляди демонстранти по улиците на Белград. Един от лидерите на опозицията нарече проекта „абсолютното сливане между зеления преход и авторитаризма“, добавяйки, че може да отвори „нови врати към неоколониализма“. Тази опозиция обедини еколози и ултранационалисти, подсилена от същия вид дезинформация, която Русия използва на европейските избори. Година по-рано големи протести доведоха до затварянето на действаща медна мина, която представляваше пет процента от БВП на Панама. Един от поддръжниците на протестите възхвали опозицията за осуетяването на „гигантския звяр на добивния капитал“ и го обяви за модел за подражание за протест в други страни. В Съединените щати литиевият проект Thacker Pass в Невада първоначално планираше да започне производство до 2026 г., след одобрението на заем от 2,26 милиарда долара от Министерството на енергетиката на САЩ. Проектът обаче се сблъска със значителна съпротива поради обвинението, че може да навреди на водоснабдяването и земеделската земя и засега не се очаква да достигне до пълна мощност до 2028 г.

Накратко, стремежът към минералите за енергиен преход е в противоречие с местните екологични, политически, културни опасения, както и тези за ползването на земята, и е пречка за разрешаване. Енергийният преход ще трябва да намери начин да се справи с това присъщо напрежение.

УСЛОЖНЕНА КОНКУРЕНЦИЯ

Геополитическата конкуренция представлява друг усложняващ фактор. Енергийният преход все повече се преплита със съперничеството между големите сили - Съединените щати и Китай. Това е вярно не само когато става въпрос за изпълнение на целите, но и когато става въпрос за „зелената верига на доставки“.

Китай вече има доминираща позиция в минното дело и преобладаващо място в преработката на минерали в метали, които са от съществено значение за инфраструктурата за възобновяема енергия. На него се падат над 60 процента от световното производство на редкоземни руди (в сравнение с девет процента за Съединените щати) и повече от 90 процента от обработката и рафинирането на редкоземни елементи. Той произвежда 77 процента от световния графит, преработва 98 процента от него, както и над 70 процента от световния литий и кобалт и почти половината от медта.

Пекин има за цел да разшири господството до това, което нарича „глобалната нова енергийна индустриална верига“, с неговата водеща позиция в батериите, слънчевите панели и електрическите превозни средства, както и в разгръщането на огромни количества капитал към енергийната инфраструктура в развиващия се свят. С огромния мащаб на Китай и ниските разходи, Пекин описва това усилие като обширен и интегриран подход за развитие и доминиране в сектора на възобновяемата енергия. От 2000 г. до 2022 г. страната е отпуснала 225 милиарда долара заеми за енергийни проекти в 65 стратегически значими нации, като около 75 процента от тях са насочени към разработване на въглища, нефт и газ. Между 2016 г. и 2022 г. Китай е предоставил повече финансиране на енергийни проекти по света, отколкото, която и да е голяма многостранна банка за развитие, подкрепяна от Запада, включително Световната банка.

Съединените щати, възнамеряващи да защитят собствените си зелени вериги за доставки, отговориха с безпрецедентни инициативи в областта на индустриалната политика с големи инвестиции, както и мита върху вноса точно на стоки, за които Китай е водещ производител: електрически превозни средства, слънчеви панели и батерии. През декември 2024 г. Китай отмъсти за тези ограничения и контрол върху полупроводниците, като забрани износа на редкоземни елементи за Съединените щати на основание „двойна употреба“ – същият език, който Съединените щати използваха, за да оправдаят контрола върху износа за Китай, тъй като те се използват, както във възобновяемите технологии, така и в отбранителната промишленост. Администрацията на Тръмп вероятно планира допълнителни мита за Китай. Нарастващото напрежение вероятно ще забави внедряването на чисти енергийни технологии, ще добави разходи и ще ограничи скоростта на енергийния преход. Сега правителствата се мобилизират за „диверсификация“ и „намаляване на риска“ на веригите за доставки. Но на практика това се оказва много трудно поради разходите, инфраструктурните ограничения, необходимото време и значителните пречки за получаване на разрешение за проекти.

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СБЛЪСЪК

През последната година се появи ново предизвикателство за енергийния преход: осигуряване на адекватни доставки на електроенергия в лицето на драстично нарасналото търсене в световен мащаб. Това е резултат от четворно натрупване на: предстоящ скок в потреблението, произтичащ от „търсенето в резултат на енергийния преход“ (например за електрически превозни средства); възстановяване и усъвършенствано производство (например на полупроводници); копаенето на крипто валута и ненаситният енергиен апетит на центровете за данни, задвижващи революцията на ИИ. Някои оценки предполагат, че центровете за данни сами по себе си могат да консумират почти десет процента от производството на електроенергия в САЩ годишно до 2030 г.; една голяма технологична компания отваря нов център за данни на всеки три дни.

Тенденциите в електрификацията предполагат, че търсенето на електроенергия в Съединените щати ще се удвои от сега до 2050 г. Потреблението на електроенергия вече изпреварва последните прогнози за търсенето. PJM, която управлява преноса на електроенергия от Илинойс до Ню Джърси, почти удвои прогнозата си за растеж между 2022 и 2023 г. и предупреждава за опасността от недостиг на електроенергия преди края на десетилетието. Всичко това означава, че целта за постигане на електроенергия с нулеви въглеродни емисии в Съединените щати до 2035 г. ще бъде по-голямо предизвикателство, отколкото изглеждаше през слабите години на затварянето заради COVID.

Наистина стана ясно, че освен батериите, природният газ ще играе по-голяма роля в производството на електроенергия, отколкото се прогнозираше дори преди две-три години. Производството на електричество от природен газ отделя около 60 процента по-малко въглероден диоксид от въглищата на киловатчас произведена електроенергия. А и зависимостта от природния газ нарасна бързо. През 2008 г. на въглищата се пада 49 процента от производството на електроенергия в САЩ, а на природния газ - 21 процента. Днес тези цифри са обърнати, като на въглищата се дължат 16 процента, а на природния газ - почти 45 процента. В Калифорния, която е в челните редици на усилията в Съединените щати за насърчаване на възобновяема енергия, вятърът и слънчевата енергия представляват 27 процента от производството на електроенергия в щата днес, докато 48 процента се генерират с природен газ. Дори когато производството на възобновяема енергия расте, природният газ ще играе по-голяма роля за по-дълъг период, за да помогне за посрещане на нарастващото търсене на електроенергия.

КОМПРОМИСИ ПРИ ПРЕХОДА

През последните години се оформиха редица големи инициативи за напредване на енергийния преход – от Закона за намаляване на инфлацията в Съединените щати и Зелената сделка в Европа до Консенсуса на COP28 в Дубай, който призовава за „преход от изкопаеми горива по справедлив, и организиран, правилен начин“. Става все по-ясно обаче, че правителствата и частният сектор ще трябва да се ориентират в енергийния преход, като същевременно балансират достъпа до енергия, сигурността и достъпността. Инвеститори, вземащи решения и политици извън Съединените щати ще правят това в среда, в която приоритетите на Белия дом са се променили значително, от възобновяеми източници към конвенционална енергия.

Първата стъпка е да сме наясно с естеството на компромисите и предизвикателствата и, както предупреждава икономистът Джон Мейнард Кейнс, да не „упрекваме линиите за това, че не са прави“. В този случай линията няма да е права, така че е по-добре да се разпознае, отколкото да се порицае.

Един от тези компромиси е свързан с глобалната търговия във време на нарастващ протекционизъм и усилия на правителствата да „намалят риска“ на веригите за доставки, като ги съсредоточат у дома или по-близо до дома. Преструктурирането на търсенето и потоците на енергия през следващите години създава трудни избори между по-ниските разходи, от една страна, и диверсификацията и защитата на местните индустрии, от друга. Изграждането на веригите за доставки, необходими за подпомагане, както на енергийния преход, така и на енергийната сигурност, ще изисква координация между правителствата и с частния сектор за подобряване на логистиката и инфраструктурата, процесите на разрешаване, технологичните потоци, финансите и обучението на работниците. Тъй като тези вериги за доставки ще се преконфигурират в бъдеще, важно е те да бъдат разнообразни, а не географски концентрирани. Например, в допълнение към засилване на вътрешното енергийно производство, Съединените щати и Европейският съюз трябва също да си партнират с азиатските съюзници. Основна полза от диверсификацията ще бъде способността да се подкрепят амбициите на глобалния Юг, тъй като развиващите се страни могат да използват едни и същи вериги за доставки на вътрешния пазар и да се вградят като критични центрове в тези нови глобални връзки.

Друг компромис е свързан с добива и обработката, които са от съществено значение за технологиите за чиста енергия. Днешните дълги процеси на разрешителни и регулаторни одобрения заплашват доставките на минерали, необходими за енергийния преход. Инвестициите в нови мини често не отговарят на разнообразието от ESG критерии, използвани от частните инвеститори и многостранни банки за развитие, като по този начин ограничават капиталовите потоци и създават допълнителни затруднения. Последователните критерии трябва да отговарят на опасенията за околната среда, като същевременно ускоряват инвестициите в нови мини за необходимите минерали.

Всеки път към намаляване на емисиите ще трябва да минава през глобалния Юг, защото там ще има значителен ръст на търсенето на енергия. И все пак неговите нации са изправени пред особено обезсърчаващи предизвикателства при привличането на капитала, необходим за отказа  от евтини, базирани на въглища източници на енергия (или от дървесина и отпадъци) до голяма степен, тъй като проектите за възобновяема енергия често включват високи първоначални капиталови разходи, дългосрочни инвестиционни хоризонти и политическа и регулаторна несигурност, докато проектите за природен газ се отхвърлят на основания за ESG. Необходима е комбинация от многостранно безвъзмездно финансиране и повече частни инвестиции, за да се увеличи потокът от пари към глобалния Юг.

Откакто Ейбрахам Дарби премина от дърва към въглища преди повече от три века, технологичните иновации са централни за всяка еволюция в производството на енергия. Инвестициите и изследванията, разработването и внедряването на технологии за чиста енергия доведоха до значителни спадове в разходите за слънчева и вятърна енергия. И все пак нови технологии с ниски и нулеви емисии са необходими за различни от електричеството крайни приложения. В Съединените щати трите закона - Bipartisan Infrastructure Law,  CHIPS and Science Act  и Inflation Reduction Act,  заедно имат за цел да ускорят ръста на възобновяемите енергийни източници, внедряването на електрически превозни средства и енергийните иновации, включително и да направят технологии като улавяне и съхранение на въглерод, водород и широкомащабно съхранение на електроенергия търговски жизнеспособни. Но все още е твърде рано да се установи до каква степен тези програми ще бъдат намалени и прекроени при администрацията на Тръмп. Това, което прави впечатление днес, е подновената подкрепа за ролята на ядрената енергия, както за съществуващите, така и за напредналите технологии, като необходимост за стратегии за преход и надеждност. Това се отразява в нарастването на публичните и частните инвестиции в ядрени технологии и термоядрен синтез. Но също така са необходими инвестиции и в нови технологии, които днес може би само блещукат в очите на някой изследовател.

Днешният енергиен преход има за цел да е фундаментално различен от всеки предишен такъв: той има намерение да бъде по-скоро трансформиращ, отколкото добавящ. Но досега това, което се вижда е за „добавяне“, а не „заместване“. Мащабът и разнообразието на предизвикателствата, свързани с прехода, означават, че той няма да продължи, както мнозина очакват по линеен начин: той ще бъде многоизмерен, протичащ с различни темпове с различна комбинация от технологии и различни приоритети в различните региони. Това отразява сложността на енергийната система в основата на днешната глобална икономика. Също така става ясно, че процесът ще се развива за дълъг период от време и, че продължаващите инвестиции в конвенционална енергия ще бъдат необходима част от енергийния преход. Линеен преход не е възможен. Вместо това преходът ще включва значителни компромиси. Важно е да се обърне внимание и на икономическия растеж, енергийната сигурност и достъпа до енергия, които подчертават необходимостта от следване на по-прагматичен път.

DANIEL YERGIN is Vice Chairman of S&P Global and the author of The Prize: The Epic Quest for Oil, Money, and Power and The New Map: Energy, Climate, and the Clash of Nations.

PETER ORSZAG is CEO and Chairman of Lazard and was director of the Office of Management and Budget in the Obama administration.

ATUL ARYA is Chief Energy Strategist at S&P Global.