Европейските страни не се отказват от опитите си да се доберат до замразените руски активи, пише FT

Най-големите страни в Европа търсят начини да конфискуват повече от 200 милиарда евро замразени руски активи в рамките на разработването на плановете по сделка за прекратяване на войната в Украйна, се посочва в публикация на Financial Tames.

Франция и Германия, които дълго време бяха против пълното изземване на активите, съхранявани в ЕС, обсъждат с Великобритания и други страни как могат да се доберат до тези пари.

Френските власти са предложили конфискация на активите, ако Москва наруши бъдещо споразумение за прекратяване на огъня в Украйна. Това става ясно от публикацията, която се базира на трима души, запознати с хода на преговорите. Това са били и част от усилията за гарантиране на сигурността на Киев след прекратяване на войната.

Обвързването с с прекратяването на огъня, се разглежда от привържениците на тази теза като метод, с който да се накара Русия да спазва някакво споразумение и като начин за предоставяне на гаранции на Киев.

Преговорите текат на фона на активизирането на европейските дипломатически усилия, начело с Франция и Великобритания за разработването на мирен план за Украйна. Това е в резултат на решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да започне двустранни преговори с Москва за прекратяване на войната, напомнят от FT.

Какво ще се случи с руските активи

Съюзниците на Голямата Седморка замразиха активи за около 300 милиарда долара на Централната банка на Русия през 2022 година след началото на войната. Голямата част от тези средства – около 190 млрд. долара се намират в белгийския централен депозитар Euroclear. По-малки суми се съхраняват във Франция, Великобритания, Япония, Швейцария и САЩ. Към настоящия момент приходите, генерирани от тези активи – основно налични и държавни облигации се използват за връщане на дадените от Г7 заеми от 50 млрд. долара за Украйна, но основните активи не са засегнати, се уточнява в публикацията.

Държави като Украйна, Полша и Балтийските страни отдавна настояват за конфискацията на базовите активи. Ключовите столици, включително Берлин, Париж и Брюксел по-рано се възпротивиха на това поради опасенията, че изземването на държавна собственост ще създаде прецедент в международното право.

Европейската централна банка също се опасява, че статутът на еврото като сигурно убежище за валутните резерви ще бъде застрашен. Повечето активи са представени в евро.

Какви са стратегиите, разработвани от Европа

По време на преговорите с Тръмп през миналата седмица, президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че незабавна конфискация на активите няма „да отговаря на международното право“, но парите, биха могли да станат „част от преговорите за края на войната“.

Бъдещият канцлер на Германия Фридрих Мерц посочва, че ще разгледа предложението, свързано с изземването на замразените руски активи, пише изданието, позовавайки се на източник, запознат със ситуацията. Мерц в сряда ще разговаря с временния канцлер Олаф Шолц, за да съгласува позициите преди срещата на лидерите на ЕС в четвъртък, пише още FT, допълвайки, че представител на Шолц е отказал коментар за изданието.

Премиерът на Великобритания Кийр Стармър заяви в понеделник, че Лондон проучва, как може да се използват тези активи. „Очевидно е, че приходите и печалбите се използват“, цитират от FT думите му пред депутатите след подписването през уикенда на споразумение с президента на Украйна Володимир Зеленскки за предоставяне на страната кредит от 2,26 млрд. лири, който е гарантиран от санкционните руски суверенни активи.

„Що се касае до самите базови активи, това е много труден въпрос. Това не е лесно“, е добавил Стармър. „Смятам обаче, че ние трябва да направим повече и да работим допълнително, за да разгледаме заедно с другите страни, какви са съществуващите възможности“.

Двама души, запознати с френското предложение са казали, че то е било прието добре от другите европейски съюзници, но е много рано за постигане на споразумение, се посочва още в публикацията, в която се уточнява, че представител на Макрон е отказал коментар.

Лагерът на привържениците за конфискуване се активизира заради заплахата на администрацията на Тръмп да прекрати военната подкрепа за Украйна. „Все повече и повече страни са готови да използват конфискуването на замразените активи като лост за натиск“, е заявил един от източниците на изданието.