Bloomberg: Защо са му на Тръмп митата и какво иска да постигне с тях

По време на предизборната си кампания Тръмп обеща да върне вносните мита като главен инструмент на икономическата политика на САЩ. Връщайки се в Белия дом, той веднага се захвана за работа, обявявайки за значителни нови мита, насочени към търговските партньори на Америка. Тази тактика за въвеждането на нови мита с цел сплашване или получаване на предимства в други спорове представлява рязка промяна в глобалната икономика, където повечето големи икономики се стремят да намалят търговските бариери.

Какво направи вече Тръмп

Засега президентът се е съсредоточил върху вноса от Канада, Мексико и Китай. На тези три големи търговски партньора на САЩ през миналата година се е падал дял от около 40 % от външната търговия със САЩ.

Съобщенията за тарифите заваляха в началото на февруари с въвеждането на данък от 10 % върху вноса от Китай. От 4 март митото се увеличи два пъти – до 20 %. След отсрочка от един месец от тази дата започнаха да действат и тарифите в размер на 25 % върху доставките от съседните Мексико и Китай, както и по-ниската ставка от 10 % върху вноса на енергийни продукти от Канада.

Следващият на опашката е Европейският съюз. Тръмп вече заплаши с тарифи от 25 % върху „автомобилите и всичко останало“ , което идва от страните от ЕС, който президентът описа като „създаден, за да измами“ Съединените щати. Освен това Тръмп възнамерява да наложи мито от 25% върху целия внос на стомана и алуминий в САЩ от 12 март. Той също така се разпореди на Министерството на търговията да проучи възможните мита върху вноса на мед.

Администрацията се подготвя и за кръга от така наречените „взаимни тарифи“: държава, която въведе ответни мерки ще пострада още повече. На 19 февруари Тръмп каза, че вероятно ще въведе мита върху вноса на автомобили, полупроводници и фармацевтични препарати.

Друга част от неговата търговска инициатива е премахването на освобождаването от мита за стоки de minimis от Китай и Хонконг. Те се прилагат за колети на стойност под 800 долара. В този случай китайските пазари, популярни сред американските потребители, ще загубят своя безмитен маршрут.

Заедно обявените мерки биха могли радикално да променят пейзажа на световната търговия.

Как реагираха страните, срещу които са насочени митата на Тръмп

Канада и Китай бързо въведоха ответни мерки, а вероятно скоро към тях ще се присъедини и Мексико. Освен това в САЩ може да възникнат потенциални юридически проблеми. Китай въведе мита до 15 % основно срещу доставките на американски селскостопански стоки и забрани експорта на някои отбранителни компании.

Правителството на Канада обяви, че ще въведе широк пакет от ответни тарифи върху произведените в САЩ стоки. Първият етап с тарифи от 25 % е за стоки на стойност около 30 млрд. канадски долара (20,6 млрд. американски долара), включително портокалов сок, фъстъчено масло, вино и кафе - от американски износители, които ще влязат в сила едновременно с тарифите на САЩ. Във втория кръг ще бъдат въведени мита със същата ставка върху продукти на стойност 125 млрд. канадски долара след три седмици, а списъкът ще включва големи стоки като автомобили, камиони, стомана и алуминий.

Какво се опитва да постигне Тръмп чрез митата

В началото на януари, по време на изслушването за утвърждаване на длъжността министър на финансите, Скот Бесент каза на сенаторите, че Тръмп ще използва митата по три начина: за коригиране на нелоялни търговски практики, което по думите на Тръмп ще раздвижи американската индустрия; за увеличаване на приходите във федералния бюджет, което ще бъде важно за подпомагане на финансирането на плановете за удължаване на данъчните облекчения; и за използването им като лост за натиск върху чуждите държави, вместо санкции, които според мнението на Тръмп вече са загубили ефективността си.

Стимулиране на американското производство

Президентът планира да съчетае тарифите със стимули за компаниите, които ще произвеждат стоки в САЩ. В частност, той обещава да ускори издаването на разрешения за строителство и да намали данъците върху такива предприятия.

„Ще върнем компаниите обратно. Ще намалим още повече данъците за тези, които ще произвеждат в САЩ. И ще ги защитим със строги мита“, заяви Тръмп на среща с главния редактор на Bloomberg Джон Микълтуейт в Икономическия клуб в Чикаго.  

По време на първия си президентски мандат Тръмп вече въведе мита върху китайските стоки. По думите му, пандемията Covid-19 е попречила да завърши преструктурирането на американката икономика. Министърът на търговията Хауърд Лутник при изслушванията в Сената педстави тарифите като начин за възстановяване на уважението към САЩ: „Нашите съюзници и противници се възползват от нас, те не ни уважават. Това трябва да бъде прекратено“.

Увеличаване на доходите

Тръмп планира да използва приходите от вносни мита за финансиране на данъчни облекчения. Той иска да удължи намаленията на данъка върху доходите от 2017 г., които изтичат в края на 2025 г., а също така:

• да освободи бакшиши от данъци

• да не се облагат плащанията за социално осигуряване

• за намаляване на корпоративния данък от 21% на 15%

Смята се, че тези мерки ще намалят бюджетните приходи с 4,6 трилиона долара за 10 години.

„Лесно е това да се компенсира от тарифите“ заявява съветникът на Тръмп по търговията Петер Наваро в интервю за CNBC. „Президентът иска да премине от данъци върху доходите и армия от данъчни инспектори към система, в която тарифите, както по времето на президента Маккинли биха финансирали необходимите държавни разходи и биха дали възможност за намаляване на данъците“.

Митата като инструмент за натиск

Тръмп предпочита митата пред санкциите, смятайки, че последните подкопават позициите на долара. Според мнението на Бесент, президентът използва митата като инструмент в преговорите. Пример за такава стратегия е януарският конфликт с Колумбия. Тръмп заплаши да въведе тарифи, когато страната отказа да приеме автобусите с депортирани нелегални мигранти. След постигането на споразумение Колумбия изпрати военни самолети за своите граждани и заплахата беше елиминирана.

Подобна политика Тръмп приложи и към Канада, Мексико и Китай, определяйки вноса от тези страни като заплаха за сигурността на американците, включително и криза за общественото здравеопазване заради смъртта, която причинява фентанила. Той отложи въвеждането на питата с месец, след като Мексико и Канада се съгласиха да засилят борбата с нелегалната миграция и наркотрафика. Президентът обаче смята, че предприетите мерки са недостатъчни.

Доколко радикален е подхода на Тръмп

Сега високите мита в САЩ действат само за отделни категории стоки от Китай, Канада и Мексико. Тръмп предлага въвеждането им върху целия внос, което радикално променя търговската политика на страните. По данни на търговското представителство на САЩ, средната ставка върху индустриалните стоки е само 2%. Половината от този внос (94% от целия внос) изобщо не се облага с мита.

Новите тарифи на Тръмп са значително по-строги от въведените през първия му мандат. Според изчисленията на бюджетната лаборатория на Йейлския университет те ще повишат средните мита до най-високите си стойности от 1943 г. насам.

Експертите смятат, че тарифите ще доведат до следните реални последици:

• Допълнителните разходи за семейство могат да достигнат 2000 долара.

• Темпът на растеж на американската икономика ще се забави.

• Други държави вероятно ще започнат да въвеждат ответни мерки

От протекционизъм към свободна търговия и обратно

До 1930-те години САЩ активно използваха високи мита за внос. Повратен момент е Законът Смут-Хоули от 1930 г., вдигащ средните тарифи с 20 %. Това провокира ответни мерки от другите страни, срина световната икономика и задълбочи Голямата депресия. След тази катастрофа САЩ пое курс към свободна търговия. През 1947 г. беше подписано Генерално споразумение за тарифите и търговията, а през 1995 г. създаде Световната търговска организация. През цялото това време Републиканската партия избягва политиката на протекционизъм.

Тарифите се върнаха при Тръмп – той ги използва за подкрепа на американската индустрия и за борба с „нелоялните търговски практики“ на Китай. Тази политика продължи и Джо Байдън.

Каква е ролята на Китай

Десетилетията на свободна търговия стана непоклатим принцип на двете партии в САЩ и транснационалните корпорации, които се стремяха към евтини доставки от чужбина. Всичко се промени с ръста на китайската икономика. След влизането в СТО през 2001 г. Китай получи достъп до световните пазари. Критиците обаче обвиняват страната в нарушаване на правилата: субсидиране на индустрията и принуда на чуждестранните компании да им предоставят технологии.

Китайската конкуренция помогна за задържане на световната инфлация, но удари по заетостта в индустрията – страната стана основен световен производител.

При първия си мандат Тръмп въведе мита върху китайски внос за 380 млрд. долара. Байдън не само ги запази, но през 2024 г. добави мита върху стоки за още 18 млрд. долара. Протекционизмът набира сили и в Европа: през октомври ЕС въведе 45-процентни мита върху китайските електромобили.

Може ли Тръмп да повишава тарифи без одобрението на Конгреса

Да. Чрез редица закони Конгресът на САЩ упълномощи президента да променя тарифите за решения на различни проблеми. Към тях се отнасят заплахи за националната сигурност, война или извънредна ситуация, щети или потенциални щети за американската индустрия и нелоялни търговски практики на чужди държави.

Компаниите могат да оспорят високите тарифи в съда, но по-скоро ще се сблъскат с мощно противодействие заради уважението към пълномощията на президента. Това се казва в статия, публикувана от Центъра за стратегически и международни изследвания в съавторство с Уорън Маруяма, бивш главен съветник на Службата на търговския представител на САЩ.

Как работят тарифите

Тарифите или митата са данък върху вносните стоки. Обикновено той се изчислява като процент от стойността на стоката по време на митническото оформяне, по-рядко като фиксирана сума за единица. Размерът на митото зависи от страната на произход на стоките. При съвременните вериги на доставки това не винаги е лесно да се определи. Например, автомобил може да има американски компоненти, да е сглобен в Мексико, а след това да е върнат обратно в САЩ. За отчитане на всички стоки се използва международна система от кодове. Мита мога да се налагат както към конкретни стоки (например шаси на камион), така и към цели категории (електромобили). За събирането на митата отговарят митническите служби.

Как се плащат тарифите

Формално тарифите се заплащат от вносителя или от негов представител. Тръмп твърди, че в крайна сметка разходите падат върху експортьора, но изследванията показват по-сложна картина.

Чужд вносител може:

Да намали цената, за да помогне на вносителя;

Да построи завод в друга страна, за да заобиколи митата;

Или пък ако е американски вносител (напр. Walmart или Target) може да вдигне цената за купувачите, за да си запази печалбата. В този случай митата фактически се плащат от крайният потребител.

Как митата може да повлияят върху икономиката на САЩ

Влиянието на вносните мита не е еднозначно. От една страна те могат да създават работни места: компаниите да построят заводи в страната, за да избегнат тарифите. От друга, ответните мита на другите страни може да доведат до съкращаване на работни места при експортните сектори. Защитата на вътрешния пазар чрез тарифи не гарантира бързо развитие на местно производство. Ако в  страната няма алтернативни доставчици, единствен резултат ще бъде ръст на цената за потребителите.

По публикация на Bloomberg