Погрешното възприемане на пазарите за капацитет може да създаде финансови главоболия на страните в ЕС

Нарастващото използване на пазарите на капацитет за електроенергия в някои от най-големите държави в ЕС може да има опустошителни последици, предупреждават изследователи и вътрешни документи на Европейската комисия. 

Пазарите на разпределяне на капацитет, при които централното правителство решава колко електроцентрали ще са необходими за една година, за да се задоволи търсенето, са архаични и лесно предизвикват стари образи на индустриализация на Европа чрез въглищни електроцентрали, планирани години напред. Това коментира изданието Euractiv. Енергийният пазар в България до момента не е въвел механизми за капацитет на централите.

След дългогодишни усилия за либерализация тези пазари вече обхващат само 40% от ЕС, като се задържат в страни като Франция, Полша, Италия, Белгия и Ирландия. 

Този брой обаче ще нарасне, тъй като Германия, Испания и Швеция флиртуват със собствени механизми за капацитет, а политиците са примамени от обещанието за стабилни цени след енергийната криза.

Последваха ги законови промени. В новия регламент на ЕС за устройството на пазара на електроенергия се казва, че архаичните схеми могат да играят „важна роля“, за разлика от миналото десетилетие, когато механизмите за капацитет бяха определени като „крайна мярка“ - разрешени само за да се избегнат поредица от катастрофални прекъсвания на електроснабдяването.

„Пазарите на капацитет наистина не си отиват, те са тук, за да останат“, казва Ема Менегати, която изследва схемите в Европейския университетски институт.

Последваха ги законови промени. В новия регламент на ЕС за устройството на пазара на електроенергия се казва, че архаичните схеми могат да играят „важна роля“, за разлика от миналото десетилетие, когато механизмите за капацитет бяха определени като „крайна мярка“ - разрешени само за да се избегнат поредица от катастрофални прекъсвания на електроснабдяването. 

„Пазарите на капацитет наистина не си отиват, те са тук, за да останат“, заявява и Ема Менегати, която изследва схемите в Европейския университетски институт.

Къде е проблемът?

Пазарите на капацитет са ужасно непригодни за справяне с основните предизвикателства пред европейската електроенергийна система - създаване на по-свързана мрежа за прехода към възобновяеми енергийни източници и същевременно поддържане на ниски цени.   Сред академичните среди схемите са крайно непопулярни. 

„Историята на пазарите на капацитет е изпълнена с примери за неспазване на договорите“, пише в доклад на мозъчния тръст Regulatory Assistance Project (RAP). Дружествата могат да изберат да поемат глобата, като си тръгнат с печалбата от механизма.

Европейската комисия, натоварена от новата пазарна стратегия на блока със задачата да подготви широкомащабното възраждане на пазарите на капацитет до 17 април, стигна до същото заключение.

„Съществуващите наказателни режими в механизмите за капацитет не винаги осигуряват достатъчно подходящи стимули, за да се гарантира предоставянето на договорената услуга“. Това е записано в последния документ по темата, който бе публикуван тази седмица. 

Пазарите обаче могат да бъдат лоша новина за гражданите, независимо дали действително доставят енергия или не.

Тъй като по своята същност механизмите за капацитет „рискуват да институционализират пристрастие към свръхкапацитета“, тъй като политиците се страхуват да бъдат обвинени в липса на капацитет, докато „разходите [за свръхкапацитет] се поемат от потребителите“, обясняват от RAP. 

Според Европейската енергийна борса (EEX) тези схеми водят до „затваряне на пазара, определяне на търсенето и фаворизиране на отделни технологии“.

Големите, централизирани и диспечируеми мощности като газ, ядрена енергия и водноелектрическа енергия се превръщат в победители на новите пазари на мощности в Европа.

През 2023 г. 32% от субсидиите за капацитет в ЕС ще отидат за газови електроцентрали, 24% - за ядрени и 15% - за водноелектрически, твърдят от Комисията.

„Основните бенефициенти на подкрепата са традиционните доставчици на капацитет“, се казва още в документа.

Това е особено лоша новина, тъй като 15-годишните договори често са стандартни, посочва мозъчният тръст RAP.  В същото време именно АЕЦ, ТЕЦ, газовите централи и ВЕЦ могат да осигурят 24 часова услуга и постоянна доставка на електроенергия.

Проблем със свързаността на пазарите

 А в Европа механизмите за капацитет страдат от още един съществен недостатък: те не работят в добре свързаната супермрежа, която ЕС изгражда. 

„Основният проблем, който открихме, е, че ако сте много свързани и въведете пазар на капацитета, тогава ще изместите само производството от съседа си“, каза изследователят Менегати. 

Тъй като пазарите на капацитет субсидират електроенергията, електроцентралите в съседните държави не могат да се конкурират. Вирусът се разпространява, тъй като тези страни трябва да създадат свои собствени механизми за капацитет, за да се конкурират на този пазар. 

„Не е лесно да се отговори на въпроса дали е по-добре да нямаме пазар на капацитет, но е сигурно, че ако всички имат такъв, той ще стане доста скъп“, добавя тя, като се има предвид как правителствата могат „лесно да надхвърлят търсенето“ и в крайна сметка да прахосват пари. 

Решението от миналото десетилетие - трансграничното участие в механизмите за капацитет - се оказа тромаво и до голяма степен неуспешно, признава Комисията, като се позовава на изследването на Менегати.

Тези основни проблеми с пазарите на капацитет могат да се видят на практика.

Полският пазар на капацитет не отчита правилно вноса в изчисленията си и изобщо не предполага, че електроцентралите ще изнасят електроенергия, предупреди миналия месец надзорният орган на ЕС ACER.

Това би могло да доведе до забогатяване на собствениците на електроцентрали за сметка на данъкоплатците, като същевременно се повишат разходите на енергийната система в цяла Европа.

Остава да видим дали Брюксел, Берлин, Варшава и други страни ще прогледнат навреме, преди да подпишат 15-годишни договори с десетки GW с въглищни, газови или ядрени мощности.