Сметките за ток за бита в столиците на ЕС през февруари 2025 г. спрямо година по-рано са се увеличили с 4 %, а тези за газ – с 6 на сто

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа за бита без данъци в европейските столици между януари 2009 г. и февруари 2025 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Цените на електроенергията за бита намаляха устойчиво през първата половина на 2009 г. и стигнаха дъното от 96 индексни пункта през юни същата година, тъй като икономическата криза се отрази на търсенето и нивата им на едро се сринаха рязко. През втората половина на 2009 г. цените започнаха да се възстановяват. Оттогава са във възходяща тенденция. Индексът за електроенергия достигна цели 117 индексни пункта (и.п.) през декември 2014 г. През 2016 г. и 2017 г. се колебае около 108 и.п., а през 2019 г. между  115 – 120 и.п.. Ограниченията по време на пандемията COVID-19 понижиха индекса до 112 пункта през 2020 г.,  През 2021 г. индексът следваше тенденцията към покачване, която се засили през втората половина от годината и през декември  достигна 174 пункта. След като изкачи най-рязкото стъпало в историческите данни през януари 2022 г. и постигна пик през октомври 2022 г., индексът премина към тенденция към намаляване повече от година. От пролетта на 2024 г. обаче последва тенденция за нарастване и в момента е 190  пункта (EUR-15), се посочва в изследването.

Икономическият спад, който повлия на търсенето на енергия и цените на едро през 2009 г., личи много повече в развитието на цените на газа за битови нужди.

По отношение на цените на синьото гориво, експертите се спират на трудните периоди от 2009 г. насам.

Индексът на цените на газа спадна значително през 2009 г и достигна най-ниската си стойност едва през февруари 2010 г. при 81 индексни пункта (девет месеца след най-ниската стойност в индекса на цената на електроенергията). Стабилното нарастване, е регистрирано до началото на 2013 г.като се запазва между 105 и 110 и.п. оттогава, въпреки значителния спад на цените на природния газ на международните пазари през 2015 г. През 2016 г. обаче цените на газа се сринаха и достигнаха 6-годишно дъно през септември при 92 пункта. След малко покачване до 95 пункта през март 2017 г., последва по-голямо увеличение до 102 пункта през ноември 2018 г. Тенденция на намаляване е наблюдавана в продължение на две години, след което индексът на цените на газа започва да се повишава, и за пръв път през август 2021 г. надминава нивата от ноември 2018 г.

Продължаващата енергийна криза повлия силно на индекса на цените на газа, който почти се удвои през 2021 г., преминавайки от 82 пункта през януари 2021 г. до 158 през ноември 2021 г. Оттогава стойността му отново се удвои през ноември 2022 г., достигайки 345 пункта. Подобно на пазара на електроенергия индексът следваше тенденция към намаление, но напоследък тя се обръща и в момента остава на индексни пункта, пишат авторите на проучването.

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители, както на електроенергията, така и на газа се наблюдават следните промени: спрямо година по-рано (февруари 2024 г.) сметките за ток в столиците на ЕС са се увеличили с 4 %, а тези за газ – с 6%.

В зависимост от това къде в изследваните 33-те европейски столици живее даден краен европейски потребител към 3 януари 2025 г.  цената на електроенергията, може да варира в съотношение над 4. Най-скъпите градове за битовите клиенти в Европа са Берлин и Брюксел, следвани от Копенхаген, Лондон и Берн.

Будапеща е с най-евтината цена на електроенергията, следвана от Киев, Белград и Подгорица.

В номинално изражение цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) клонят към по-ниски от средните. Прага и Вилнюс са еединствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през разглеждания месец февруари 2025 г., са следните:

• 15% увеличение на цената в Осло, поради повишение на енергийния компонент;

• 7% ръст на цените в Рига и Вилнюс, поради поскъпване на енергийни компоненти;

• 5% повишение на цената в Талин, поради покачване на енергийния компонент;

• 4% увеличение на цената в Копенхаген, поради скок на енергийния компонент;

• 3% нарастване на цената в Стокхолм, поради повишевие на енергийния компонент;

• Ръст на цените с 2% в Амстердам, Брюксел и Лондон, поради повишаване на тяхната енергийни компоненти;

• Увеличение на цените с 1% в Атина, поради повишение на компонентите на енергията и енергийните данъци;

• Нарастване на цените с 1% в Берлин, Дъблин, Хелзинки и Никозия, поради повишаване на енергийни компоненти;

• 1% увеличение на цените в Любляна, поради поскъпване на дистрибуционния компонент;

• 8% намаление на цената в Париж, поради понижение на енергийния компонент.

През февруари средната цена на електроенергията за краен потребител отбеляза ръст от 1% в цяла Европа. От 33-те столици, подложени на преглед, 15 претърпяха повишения на цените - предимно в ограничен мащаб, като само в 5 се надхвърлят 3%, докато в 17 столици не се наблюдават ценови вариации. Най-голямото увеличение се наблюдава в скандинавските и балтийските региони, главно поради метеорологичните условия, допълнително подсилени от прекъсването на подводния конектор Estlink 2, който не работи след повредата през декември.

Париж е единствената разглеждана столица, регистрирала спад на цените за крайни потребители (-8%).

Най-голямото увеличение на цените за краен потребител на електроенергия се наблюдава в Осло (15%), след като цената на едро почти се удвои на борсата Nord Pool поради ниското производство от вятър и вода, което доведе до повишение на цените в Северна Европа от 3 декември. Енергийната субсидия, която все още е в сила, за да компенсира потреблението на домакинствата, когато цените на едро надхвърлят лимита от 75 øre/kWh, пое значителна част от увеличението, предотвратявайки още по-рязко покачване на сметките за крайните потребители.

И в трите балтийски столици се наблюдава увеличение на цената на електроенергията за краен потребител (Вилнюс - 7%, Рига - 7% и Талин - 5%) поради комбинация от фактори. Продължителното студено време увеличи търсенето, докато слабият вятър и хидроенергийните мощности ограничиха производството от възобновяеми източници. Повредата на кабела Estlink2, който свързва Естония с Финландия и позволява пренос на по-евтина електроенергия, изигра важна роля за скока на цените на едро.

От друга страна, единственото осезаемо понижение на цените на електроенергията за крайни потребители се наблюдава в Париж (-8%), след като енергийният регулатор (CRE) обяви намаление на нивото на регулираната тарифа. Намалението отразява спада на пазарните цени на електроенергията, но също така компенсира нарастването на енергийните данъци и тарифи за разпределение, приложими от 1 февруари. В допълнение към намалението на регулираните тарифи, което засяга по-голямата част от френските клиенти на електроенергия на дребно, пазарните оферти, индексирани към регулираната тарифа, последваха този пример, което допълнително се отрази в намаляване на цените, се казва в проучването.

Когато се коригира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка страна, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира общите разлики в ценовите нива между държавите. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се изясняват във връзка с разходите за други стоки и услуги. Най-ниските коригирани цени на електроенергията за домакинствата са тези в Осло, Валета, Будапеща и град Хелзинки, докато най-високите в момента са в Прага, Берлин, Никозия и Вилнюс. Повечето от страните от ЦИЕ обикновено имат цени на електроенергията, които са сравнително ниски в сравнение с общото ниво на цените в страната и под средното за Европа.

Това обаче отново не е така през февруари за Букурещ, Прага, Рига, Вилнюс и Варшава. Това са столиците сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Проучването показва, че за 33-те столици на ЕС средно енергията (оспорвания компонент на цената) представлява 50% от цената на сметката за електричество за крайния потребител, разпределението 28 %, енергийните данъци 7%, а ДДС 15%.  При фокусиране върху цената на енергията като стока, в Будапеща става ясно, че тя в момента представлява само 14% от цената на електроенергията за крайния потребител, което е най-ниското сред всички изследвани градове. Точно обратно, Валета е с най-голям енергиен процент, който достига 73% от цената за крайния потребител и през февруари 2025 г. , пишат експертите.

Припомня се, че считано от януари 2020 г., типичен потребител в Амстердам плаща нулев енергиен данък поради увеличения размер на данъчния кредит, който надвишава размерът на енергийния данък. Той  получава обратно възстановяване на превишената сума на данъчния кредит. Целта на това възстановяване е да насърчи потребителите към електрификация и отказ от отопление и газови уреди.

По същия начин в град Люксембург типичният клиент плаща отрицателни енергийни данъци в резултат на действащия към момента компенсационен механизъм, насочен към компенсиране на увеличението на енергийния компонент и стабилизиране цените до нивата от 2022 г.

Преди енергийната криза фиксираните (цена и срок) и променливите цени бяха относително сходни, констатират експертите. Фиксираната цена често е била по-ниска, тъй като позволява на доставчика по-малка лоялност и риск при доставката. Въпреки че клиентите по същество залагаха малко на посоката на пазара, това не беше особено важен избор за повечето клиенти. Поне на по-зрелите пазари активните клиенти все пак са склонни да избират фиксирани цени. След кризата ситуацията почти се обърна, констатират експертите. Фиксираните цени, където са налични (на някои пазари те не са налични от началото или средата на кризата), бяха по-високи от променливите, а в някои случаи с много голям марж.

За пореден период на изследването експертите констатират обръщане на тази тенденция. Броят на предлаганите фиксирани договори изглежда се увеличава, докато средната им цена е по-ниска от средната променлива цена с с 0,04 c€/kWh. Това се наблюдава и при по-голямата част от пазарите на EUR15, когато се изследват индивидуално, като фиксираните договори са средно по-евтини от променливите в осем от отделните пазари на EUR15.

Ситуацията към февруари 2025 г. за пазарите на петнасет от изследваните европейски столици (EUR-15) показва, че средната цена за фиксирани цени е 30.69 c€/kwh, докато за променливи цени е 30.73 c€/kWh. Естествено, за тези пазари, където фиксираните цени са налични и много различни от променливите цени, средната стойност на двете е по-малко представителна, отколкото на други пазари. Ако променливите цени се коригират по паритета на покупателна способност (PPS) вероятно ще се придобие по-ясна картина на относителното значение на най-популярните цени през февруари 2025 г.

Природен газ

По отношение на цената на природния газ за битовите потребители от 27 европейски столици към 3 февруари 2025 г. за пореден път в проучването се затвърждава наблюдението, че най-високата цена се плаща от жителите на Стокхолм. Второто място се държи от Амстердам и само си разменя мястото с Берн, който пък през февруари заема трета позиция най-скъпа столица.

Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). През февруари тази година отново всички страни от ЦИЕ са с цена на природния газ, по-ниска от средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец февруари:

• 4% увеличение на цената в Атина, поради повишение на енергийния компонент;

• 3% ръст на цената в Берлин, поради поскъпване на енергийния компонент;

• Увеличение на цените с 2% в Амстердам, Брюксел, Рига и София, поради повишаване на техните компоненти за енергия;

• 1% покачване на цените в Дъблин;

• Ръст на цените с 1% в Лисабон, Лондон и Париж, поради повишаване на тяхната компонентите за енергия;

• Увеличение на цените с 1% в Талин и Виена, поради нарастване на компонентите за енергия и енергийните данъци;

• 1% намаление на цената в Рим, поради понижение на енергийния компонент;

Средната цена на природния газ за краен потребител отбеляза ръст от 1% в цяла Европа през февруари. От 27-те разглеждани столици, в 12 се наблюдават признаци на увеличение, макар и в ограничен мащаб. При 14 от тях не се вижда промяна, а Рим е единственият град, в който е регистриран малък спад от 1%.

Референтната цена на TTF продължи възходящата си тенденция, достигайки нов връх от 58 €/MWh на 10 февруари — най-високото си ниво от февруари 2023 г. Последва обаче рязък спад при цените през останалата част от месеца, като в момента те се намират на ниво от 45 €/MWh, се посочва в проучването. Изследва се и отражението на газовите доставки от Русия през Украйна, както и други влияния.

Прекъсването на доставките на природен газ от Русия, студеното време и ограниченото производство на електроенергия от възобновяеми източници увеличиха търсенето на газ, оказват натиск върху съоръженията за съхранение. В резултат на това капацитетът за съхранение на газ през този месец падна под 50%, което е доста под нивата, регистрирани по това време миналата година (67%). В отговор ЕС обмисля облекчаване на съхранението през новия сезон за нагнетяване, а в същото време геополитическите развития и политическите решения на ЕС продължават да стимулират нестабилността на пазара.

На този фон, пазарите на газ на дребно в цяла Европа отбелязаха слабо движение на цените през февруари. Атина претърпя най-забележителното увеличение на цената на природния газ за крайния потребител, макар и ограничено до 4%. Повечето тарифи за природен газ в Гърция са индексирани към референтната цена на TTF от миналия месец, отразявайки покачването през януари.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа при PPS са с много по-различен резултат от действителните цени. Най-евтините градове, коригирани към PPS през февруари месец са Будапеща, Лондон и Загреб.

Проучването показва, че за европейските столици средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 52% от цената на природния газ за крайния потребител, разпределението - 23%, енергийните данъци - 10%, а ДДС - 16%. В Нидерландия, считано от януари 2020 г., енергийните данъци се използват за насърчаване на поведението на потребителите и използването на енергия. Понастоящем енергийният данък за битов потребител на природен газ представлява около 32% от цената за крайния потребител в Амстердам. Целта е да се насърчи използването на електрическо отопление и уреди вместо природен газ.

От друга страна, от януари 2025 г. във Вилнюс типичен клиент получава отрицателни енергийни данъци поради корекцията надолу в компонента за сигурност на доставките. Това намаление отразява намаляването на разходите, необходими за поддръжка и експлоатация на терминала за втечнен природен газ и свързаната с него инфраструктура. В крайна сметка това облагодетелства потребителите чрез намаляване на разходите им за газ.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват около 50% от цената за крайния потребител за електроенергия и 52% за газ, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 50% и за 48% чрез тарифите за разпределение, енергийни данъци и ДДС. Енергийната криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС, докато сега цените изглеждат намалени в сравнение с предходните две години.

Енергийният дял в цената на електроенергията за крайния потребител е бил 62% през февруари 2023 г. и 53% през февруари 2024 г., докато в момента е 50%.

По същия начин на пазара на природен газ процентът на енергийния компонент от цената за крайния потребител е бил 63% през февруари 2023 г., преди да достигне 54% през февруари 2024 г. и 52% през същия месец от настоящата година. На места, където енергийният компонент е по-нисък, такъв е и стимулът за клиентите да търсят по-конкурентни оферти, заключават експертите.