Пазарът на водород в ЕС през погледа на Оксфордския институт за енергийни проучвания: високи амбиции, разминаващи се с действителността

Докато ЕС подготвя следващата си многогодишна финансова рамка (МФР), от решаващо значение е водородът да остане в основата на европейските стратегически приоритети и по-специално конкурентоспособност, устойчивост и енергийна сигурност. Във връзка със своето съобщение относно предложението „Пътят към следващата многогодишна финансова рамка“, Комисията започна обществена консултация за събиране на мнения относно следващата МФР от различни заинтересовани страни, включително правителства на държавите-членки, регионални структури и граждани.

Секторът на чистия водород е крайъгълен камък на енергийния преход на Европа и предстоящата МФР ще повлияе значително на подкрепата, отпусната за водородни инициативи след 2027 г. От решаващо значение е да се гарантира, че необходимите водородни изследвания и иновации за намаляване на разходите и подобряване на ефективността на съществуващи и нови подобни технологии ще получат адекватна финансова подкрепа, съобщиха тези дни от Партньорство за чист водород (Clean Hydrogen Partnership), обръщайки се с покана за участие към всички страни от тази европейска структура. Консултациите, които са отворени до 6 май са разделени на 7 тематични кръга.

Междувременно на 12 март министрите на страните от ЕС трябва да обменят мнения по темата „За по-конкурентоспособна европейска индустрия – компасът на конкурентоспособността и сделката за чиста промишленост“.

На този фон в свой доклад Оксфордския институт за енергийни проучвания (Challenges and Opportunities Posed by the EU’s 42 Percent Renewable Hydrogen Target by 2030 ) прави анализ на възможностите за развитие на пазара на възобновяем водород, като очертава предизвикателствата и рисковете. В документа са анализирани и пазарите на Германия, Нидерландия, Полша, Испания, Италия, Франция и Белгия.  Не са спестени и критиките по отношение на тежките административни процедури.

Амбиции по документи

Директивата за енергия от възобновяеми източници (RED) – правната рамка на Европейския съюз (ЕС) за развитие на енергия от възобновяеми източници – подчертава ангажимента на региона да увеличи дела на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия. Най-новата версия на директивата (RED III), която влезе в сила през ноември 2023 г., има амбициозна и обвързваща цел от най-малко 42,5 процента енергия от възобновяеми източници в потреблението на енергия в ЕС до 2030 г. (увеличение от 32 процента в RED II, приет през 2018 г.). За да се подпомогне усвояването на възобновяемите енергийни източници от крайните крайни потребители, бяха определени специфични за сектора цели за възобновяеми енергийни източници. Възобновяемите горива от небиологичен произход (RFNBO), по-специално възобновяемият водород, представляват решаващ компонент от стратегията на ЕС за декарбонизиране на специфични трудни за намаляване на емисиите сектори, където други възобновяеми алтернативи може да са неосъществими или по-скъпи. RED III си поставя смела цел в промишлеността и транспорта: постигане на 42 процента дял от RFNBO в промишлената употреба на водород до 2030 г., 60 процента до 2035 г. и 1 процент дял на RFNBO от общата енергия, доставена на транспортния сектор.

Възобновяемият водород предлага дългосрочно решение за намаляване на зависимостта от изкопаемите горива, но неговата мащабируемост и интегриране в енергийната система остават скъпи и сложни. Един от проблемите за решаване, който което се появи през последните няколко години е липсата на търсене на възобновяем водород поради по-високата му цена. От страна на предлагането има много проекти за електролизери (70 GW), които се планират да започнат преди 2030 г. и очакват окончателно инвестиционно решение. Те обаче не се придвижват поради несигурност в търсенето и бъдещи цени на възобновяемата електроенергия. Тъй като индустрията в момента е голям потребител на водород, базиран на изкопаеми горива, насочването към този сектор за стартиране на водородната икономика има смисъл. Амбициозната цел за промишления водород обаче предизвиква сериозен дебат относно (1) дали нивото на амбиция на политиката съответства на техническите мощности на индустриалните крайни потребители, (2) кои индустриални потребители ще бъдат засегнати от директивата, (3) бизнес реалността и индустриалното търсене на развитие на възобновяем водород и (4) капацитета и желанието на държавите-членки на ЕС да постигнат тези цели.

Постигането на тези цели е особено сложно от гледна точка на сегашния енергиен пейзаж на Европа, който се характеризира с високи цени на газа и електричеството и засилените опасения за енергийната сигурност предвид войната в Украйна. В резултат на това Европейската комисия (ЕК) е изправена пред двойно предизвикателство:  да запази лидерството си в глобалната програма за климата, като същевременно се справи с икономическия натиск и гарантира конкурентоспособността, а може би дори оцеляването на своя индустриален сектор.

Докато RED III си поставя амбициозни цели, постигането им зависи в голяма степен от приемането и прилагането на строги политики от страна на държавите-членки. RED е директива на ЕС, която, за разлика от регламент, позволява на държавите-членки гъвкавост в начина, по който го включват в националното законодателство, основна характеристика на политиките на Европейската комисия. Това означава, че въздействието на RED III в крайна сметка ще зависи от това, как всяка страна транспонира нейните разпоредби, като изпълнението трябва да се извърши до месец май 2025 г. Тази гъвкавост означава, че привлекателността на възобновяемите горива може да се различава в различните страни в зависимост от това, как се прилага директивата. По-конкретно, дали държавите ще имат подсекторен или индивидуален фирмен подход остава открит въпрос и потенциална разлика в националните подходи. Необходими са ясни насоки за това, как целите за индустрията и транспорта ще бъдат изпълнени на национално ниво, за да се осигури прозрачност и насока.

Действителност и опасения

„Въпреки че Директивата на Европейския съюз за възобновяемия водород (RED III) установява солидна регулаторна рамка, остава много несигурност не само по отношение на самата директива, но и поради зараждащия се характер на пазара на възобновяем водород. Предизвикателствата се крият във високите цени на възобновяемия водород, проблемите по отношение на навременното внедряване на възобновяемата електроенергия, ограничен транспорт или инфраструктура за внос, сложна регулаторна рамка и трудният достъп до финансиране, въпреки че съществуват много инструменти на европейско и национално ниво.

Едно от ключовите опасени, както за промишлеността, така и за политиците е конкурентоспособността на промишления сектор на ЕС, по-специално сектора на амоняка“, Това е едно от заключенията в доклада на Оксфордския институт за енергийни проучвания, публикуван буквално преди дни (Challenges and Opportunities Posed by the EU’s 42 Percent Renewable Hydrogen Target by 2030 ).

Възобновяемият водород се очертава като крайъгълен камък на плана на Европейския съюз (ЕС) за декарбонизиране на секторите, които изпитват затруднение с  намаляване на емисиите. Въпреки това, подобно на други региони, ЕС е изправен пред проблем с търсенето, тъй като закупчиците не са склонни да подписват споразумения за доставки предвид високите разходи за възобновяем водород. Възобновяемият водород освен това е част от по-широк план и серия от директиви, които целят увеличаване на дела на възобновяемата енергия в потреблението на ЕС. Последния вариант на Директивата за възобновяема енергия (RED III), която влезе в сила през ноември 2023 г., включва за първи път секторни цели за възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO, които включват възобновяем водород) в индустриалния и транспортния сектор. Това трябва да стимулира търсенето на възобновяем водород в тези два ключови сектора. По-конкретно, RED III поставя амбициозна цел: постигане на 42 процента дял от RFNBO при употребата на водород от индустрията до 2030 г. и 60 процента до 2035 г.

Въпреки че целта на ниво ЕС изглежда относително ясна, законодателството, установяващо тази цел, трябва да бъде транспонирано от всяка държава от ЕС. Следователно ключови въпроси за заинтересованите страни и промишлените производители на водород са: как ще се разпространи този процес в отделните индустрии, как държавите-членки на ЕС ще транспонират директивата и дали задължението ще остане на национално ниво или ще бъде приведено на секторно или на отделни фирмени нива. Към февруари 2025 г. остават много въпроси, които пораждат несигурност, смятат експертите от Оксфордския институт за енергийни изследвания. Анализирайки отделните пазари те дават и пример за това -  докато, според тях, Нидерландия изглежда е преминала към предложение за задължение на ниво компания, повечето държави от ЕС все още не са изяснили своя подход.

Освен това директивата предоставя голяма гъвкавост за намаляване или освобождаване на някои сектори или съоръжения, посочват авторите на проучването, позовавайки се на отделни текстове и посочвайки разминаването. Разликите в прилагането обаче могат да създадат някои несъответствия между държавите, особено ако тези в моделирането на търсенето и политическите стратегии създават различни подходи към внедряването на индустрията и възприеманите случаи на употреба на технологията.

И накрая, търговете на Европейската банка за водород показаха, че някои региони на ЕС – Иберийските страни, Скандинавските страни и Гърция, поемат водеща роля по отношение на по-ниските разходи за възобновяем водород, докато по-голямата част от търсенето на водород в момента се намира в Северозападна Европа и Полша. Това може да изисква по-бързо изграждане на водородна транспортна инфраструктура. Освен създаването на търсене на водород, водородната инфраструктура трябва да бъде разработена своевременно, тъй като закъсненията биха повлияли както на доставките, така и на търсенето на водород, посочват експертите.

Освен това, според тях заложената цел се поставя в момент, когато европейският промишлен сектор е изправен пред криза: високите цени на енергията от 2022 г. насам оказват влияние върху промишленото производство и конкурентоспособността в региона.

Има и опасения, че ако индустрията се обърне към по-скъпи източници на декарбонизирана енергия при това, без да е  осигурила  пазар надолу по веригата за произвежданите от нея продукти, както и защитата им от международни конкуренти ще навреди допълнително на себе си, а и не само.

Документът показва, че търсенето, произтичащо от изискванията на RED III за индустриалния сектор, ще бъде ограничено, вероятно около 1-2 милиона тона (Mt), особено ако страните използват опциите за гъвкавост. Това е далеч под амбициозната, но необвързваща цел на REPowerEU от 20 Mt (милиона тона) търсене на възобновяем водород до 2030 г. В разработката на експертите от Оксфордския институт за енергийни изследвания се  подчертават различията и неяснотите по отношение на някои аспекти на регламента, включително прилагането на ниво държава, ролята на рафиниращия сектор,  както за транспорта, така и за индустрията, потенциалното въздействие на вноса, значението на сертифицирането, ще има ли санкции в случай, че страните не постигнат целите и пр.

Мандатите RED III за RFNBO в индустрията и транспорта изглежда малко вероятно да осигурят огромни обеми търсене. Оценки на международни организации, както и анализ на седемте най-големи потребители на водород в ЕС показват, че обемите до 2030 г. ще бъдат ограничени, вероятно в диапазона 1-2 Mt за индустриалния сектор. Те вероятно ще бъдат още по-ниски, ако държавите се опитат да използват различните инструменти за гъвкавост, с които разполагат, особено за защита на сектора на амоняка, посочват в заключението си експертите.

Те допускат, че някои страни като Испания ще могат да успеят да изпълнят и дори да надвишат своите цели RED III, поради ниското ниво на промишленото търсене на водород при тях и многото проекти за доставка на възобновяем водород (както и по-ниските разходи за възобновяем водород в сравнение със страните от Северозападна и Централна Европа).

Ключово предизвикателство за повечето държави обаче, според авторите на доклада е дали промишлените потребители ще имат навременен физически достъп до възобновяем водород, независимо дали става въпрос за своевременното им свързване към мрежата или дали инфраструктурата за свързване между държавите с достатъчно доставки към страните вносителки ще съществува и работи, посочват експерите. Те не спестяват и констатацията, че броят им е доста под възхваляваните амбициозните цели, преди три години в плана REPowerEU или дори в предишния план Fitfor55.

Освен това все още има много неясноти относно това как директивата RED III ще бъде приложена на национално ниво. Анализът на NECP (Националните доклади) показва, че ключови държави от ЕС нямат ясното по отношение на транспонирането на целта.  как целта ще бъде транспонирана. Холандия е избрала временен подход на ниво компания, но той е критикуван от много заинтересовани страни от индустрията. Междувременно Германия избра да не налага квоти на ниво компания, което на свой ред може да повлияе на окончателното решение на нейния съсед. Предизвикателствата, поставени от RED III, отразяват по-широка загриженост относно подхода на ЕС към енергийната политика и сложността на прилагането на амбициозно законодателство в областта на климата по икономически устойчив начин, констатират от Оксфордския институт за енергийни проучвания.

Пълният доклад може да прочетете на: https://www.oxfordenergy.org/wpcms/wp-content/uploads/2025/03/ET42-Challenges-and-Opportunities-Posed-by-the-EUs-42-Percent-Renewable-Hydrogen-Target-by-2030.pdf