Директорът на Westinghouse: Можем да се обединим по отношение на ядрената енергия
Европа може да гледа на атомната енергия като на път към енергийна независимост и тя може да помогне на континента

Източник: Социална мрежа X / Westinghouse nuclear.
Патрик Фрагман.
Доналд Тръмп е временен, а ядрената енергия е вечна... или поне за 30 години. Ето защо Патрик Фрагман, главен изпълнителен директор на Westinghouse, най-голямата американска компания за ядрена енергетика, смята, че Европа и Съединените щати все още са идеални партньори за изграждането на атомна мрежа на Европейския съюз - дори когато новият президент на САЩ кара хората да се надпреварват да се прибират в собствените си краища.
В интервю за изданието „Политико“ той заяви, че Европа трябва да „осъзнае, че сътрудничеството може да има смисъл“. Това е и едно от последните интервюта на Фрагман като CEO на ядрената компания Westinghouse, защото той обяви, че напуска компанията в края на март тази година.
Това е трудна задача. За поддръжниците на атомната енергия в Европа - включително Франция, която е най-гласовита - ядрената енергия е неразривно свързана с прекратяването на зависимостта от чуждестранни енергийни източници. Тази аргументация набира скорост, тъй като голяма част от ЕС се опитва да се откаже от руските изкопаеми горива.
„Хубаво е да се говори за суверенитет; това може да има смисъл“, каза Фрагман. „Но съществува и сътрудничество и то не е несъвместимо.“
Това може да изглежда невероятно предложение, което може да застраши собствената сигурност на Европа. Тръмп затрива трансатлантическите отношения и обича да подчинява американските фирми на своите капризи. Но Уестингхаус подчертава, че е частна компания, която сега е канадска собственост - и че ядрените проекти функционират във времеви мащаб, който се простира отвъд политиците.
„Ядрената индустрия е дългосрочна индустрия“, казва Фрагман. „Когато изпълнявате промишлен проект, трябва да го правите в продължение на 10, 15, 20, 30 години.“
Ядрените индустрии от двете страни на Атлантическия океан трябва да „работят заедно и да изградят флотилия“ от ядрени реактори в Европа, което според него ще бъде по-евтино и по-бързо и ще създаде „енергийна инфраструктура, която е конкурентоспособна“.
Ядрена конкуренция
Фрагман, който е роден в предградията на Париж и е прекарал по-голямата част от кариерата си във френската ядрена индустрия, преди да поеме Westinghouse през 2019 г., отбеляза, че идеята му има исторически прецедент.
Когато през 70-те години на миналия век Франция иска да разшири програмата си за гражданска ядрена енергетика в условията на петролна криза, тя се обръща към Westinghouse, за да достави технологията, която стои зад повечето от настоящите ѝ ядрени реактори - всичко това с благословията на френското правителство.
„Ако тогава бяха казали: „суверенитет, суверенитет“, мисля, че днес във Франция все още щеше да има централи на въглища или газ“ вместо ядрени, казва Фрагман.
Оттогава обаче Франция е изминала дълъг път: Сега тя е най-големият производител на атомна енергия в ЕС със свой собствен ядрен шампион - EDF.
И тъй като много европейски държави обмислят възобновяване на ядрената енергетика, френският енергиен гигант също се е насочил към процъфтяващия ядрен пазар на континента, макар че досега усилията му са били неуспешни.
Това поставя EDF в пряка конкуренция с Westinghouse за изграждането на ядрени реактори на целия континент, като най-скоро това се случи в Словения, но също така и в Швеция, Чешката република и Полша. България не се споменава в материала на „Политико“.
Френската фирма може да разчита на мощна подкрепа от страна на френски официални лица, които често насърчават ядрената енергия в Брюксел като инструмент за утвърждаване на енергийната независимост на Европа.
Възраждането на ядрената енергетика е „в унисон с европейския суверенитет“, заяви неотдавна пред изданието ръководителят на промишлеността на ЕС Стефан Сежурне, френски комисар, след като посети една от атомните електроцентрали на EDF.
Фрагман настоява, че френската компания е „преди всичко клиент, а не непременно конкурент“. Уестингхаус има присъствие във Франция от десетилетия. Тя участва в изграждането на най-новия ядрен реактор на EDF във Фламанвил и управлява завод за ядрено гориво в Обединеното кралство, който снабдява EDF.
Шефът на американската ядрена компания твърди, че има още едно предимство, което работи в полза на Westinghouse: технологията на фирмата му е „изпитана и доказана“, като компанията експлоатира шест реактора и изгражда още 17, включително пет в Източна Европа.
И все пак, подобно на останалата част от ядрената индустрия, която през последните три десетилетия се бори да достави реактори навреме и в рамките на бюджета, Westinghouse срещна сериозни трудности при разработването на последния си реактор, което доведе до обявяването на фалит на фирмата през 2017 г.
Междувременно ядреният проект на EDF във Фламанвил също бе засегнат от дълги закъснения и огромно превишаване на бюджета, което накара френската компания да преработи проекта си за реактор.
„Не можеш да изпълниш проекта навреме, ако продължаваш да правиш промени в проекта си. Не можеш да се справиш навреме, ако нямаш активна верига за доставки, която да те подкрепя“, каза Фрагман, който твърди, че фирмата му вече разполага с „всички ресурси, от които се нуждаем, за да получим правилния резултат“.
Закон на клиента
В момент, когато призивите за европейски суверенитет заливат политическия дискурс на блока, Фрагман може би говори в среда на вакуум. Въпреки това шефът на ядрената компания е убеден, че това не е така, макар да признава, че не всички в европейския ядрен сектор споделят мнението му.
Фрагман е особено оптимистично настроен по отношение на перспективите за сътрудничество в областта на малките модулни реактори - миниатюрна версия на класическите ядрени реактори, които в крайна сметка биха могли да бъдат построени с малка част от разходите и времето, които в миналото са били необходими за изграждането на ядрени централи.
„Тъй като това са нови технологии, темата може да бъде по-малко емоционална от големите реактори“, каза той. Както за големите, така и за малките реактори, надпреварата да получат част от европейския ядрен пазар ще се сведе до едно нещо, което Фрагман нарече „закон на клиента“. „В крайна сметка клиентът ще избере“, заключава той.