Как може да се премахнат бариерите за пренос на електроенергия в Централна и Източна Европа?

Много страни в региона на ЦИЕ се борят с проблема, че капацитетът на мрежата е пречка за внедряването на възобновяеми енергийни източници. Ето някои от основните проблеми пред енергийната свързаност в различните държави, събрани от CEenergynews.

Неотдавна Allizanz Research показа, че забавянето в развитието на мрежата е довело до огромно изоставане, което пречи на пускането в експлоатация на нови мощности от възобновяеми източници. В резултат на това над 800 GW вятърни и соларни мощности, което е почти двойно повече от сегашното предлагане, очакват свързване към мрежата в момент, когато континентът се бори с трайно високи цени на електроенергията.

Документът на Eureletrics Grids for speed от миналата година определя още ключови области, в които спешната модернизация на мрежата може да окаже голямо въздействие. Тя би могла да даде възможност за масова електрификация на транспорта, отоплението и промишлеността и да издържи на по-чести екстремни метеорологични явления и киберзаплахи. Според изчисленията инвестициите в разпределителната мрежа в Европа трябва да се увеличат от средно 33 млрд. евро на 67 млрд. евро годишно от 2025 г. до 2050 г.

Ако се спрем на региона на ЦИЕ, картината е още по-мрачна. Мрежата за действие за климата в Европа посвети дълго проучване на този конкретен географски район. Съществуват редица допълнителни причини за проблемите с електроенергийните мрежи, които са специфични за този регион. Сред най-важните са застаряващата инфраструктура, забавената цифровизация, недостатъчните инвестиции и държавната собственост или монополите. На портала е публикувано по-подробно становище, което илюстрира основните моменти от посочения тук документ.

Полша

Според проучването на ING Think състоянието на електрическите мрежи не е било политически приоритет в Полша през последните десетилетия. Полските предприемачи често са посочвали ниския капацитет на електропреносните мрежи като пречка за ускоряване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Модернизацията и разширяването на мрежата и свързаното с нея оборудване станаха необходими за по-нататъшното увеличаване на възобновяемата енергия в енергийния микс.

Очаква се новата политика да позволи производството на електроенергия от около 18 GW офшорни вятърни паркове, около 45 GW фотоволтаични източници и над 19 GW наземни вятърни паркове. Въпреки че планът е конкретен и съответства на стратегията на правителството, неговото изпълнение остава голямо предизвикателство, не непременно във финансово отношение. Следните неотдавнашни съобщения попадат в обхвата на новата общонационална инициатива и дават основание за оптимизъм.

Enea, четвъртата по големина енергийна група в Полша, разкри план за инсталиране на 129 трансформатора с висока мощност в станции за високо напрежение към средно напрежение. Това начинание позволява на оператора Enea да увеличи потенциала за свързване на нови получатели, но също така и на производители на енергия от възобновяеми източници. Подмяната на трансформаторите ще продължи до 2028 г., а стойността на начинанието е над 105 млн. евро.

Energa operator, дружество от групата Орлен, си осигури нисколихвен заем от Националния план за възстановяване в размер на повече от 1,8 млрд. евро за най-голямата програма за модернизация и цифровизация на електропреносната мрежа в историята на дружеството, която обхваща Северна и Централна Полша. Общата стойност на програмата, която ще продължи до 2035 г., възлиза на 9,6 млрд. евро. Проектът включва модернизация и изграждане на общо 21 000 км електропроводи, което ще позволи интегрирането на 9 GW възобновяеми енергийни източници, заедно със съоръжения за съхранение на енергия. Програмата ще даде възможност и на 200 000 нови потребители да се свържат към мрежата. Европейската инвестиционна банка отпусна заем в размер на 400 млн. евро за програмата.

Унгария

В Унгария от 2022 г. в продължение на две години не се разрешаваше свързването на соларни инсталации на потребители към мрежата, което доведе до спиране на процъфтяващата индустрия в страната. Оттогава насам заинтересованите страни успяха да реагират, например унгарското правителство отпусна 403 млн. евро в подкрепа на проекти, които включват изграждане на нови подстанции, разширяване на съществуващите и развитие на преносни линии. Като начало, инвестицията на стойност 7,5 млн. евро, която получи 6,3 млн. евро финансиране от ЕС, предварително финансирано от правителството, има потенциала значително да повиши сигурността на доставките за Будапеща и Източна Унгария.

Групата Е.ОН Унгария започна да обновява своята електропреносна мрежа с основната цел да улесни свързването към мрежата на зависими от метеорологичните условия възобновяеми енергийни източници, особено на соларните панели в жилищните сгради, от което ще се възползват всички населени места в окръг Трансданубия и Пеща. Пакетът от програми на стойност 290 млн. евро обхваща значителна част от мрежата на Е.ОН с дължина над 88 000 км. В района на Северно Трънско приблизително 115 млн. евро, 75 млн. евро в Южно Трънско и представлява общо 100 млн. евро за модернизация на електрическата мрежа в Будапеща и окръг Пеща.

Румъния

В Румъния над 50 GW проекти за възобновяема енергия чакат да бъдат свързани към мрежата. Планираните инвестиции в размер на 1,1 млрд. евро за развитие на електропреносната мрежа между 2022 и 2031 г. са сред първите стъпки за разкриване на допълнителен капацитет. Около 29 % от планираната програма ще бъдат използвани за модернизиране на съществуващите електропреносни мрежи, 26 % ще бъдат използвани за интегриране на производството на зелена енергия в националния енергиен микс, а 30 % ще бъдат използвани за увеличаване на капацитета на междусистемните връзки. Инвестиционният план ще позволи на румънската мрежа да поеме над 7000 MW от нови възобновяеми енергийни източници до 2030 г. и включва разширяване на няколко международни връзки между Румъния и Унгария.

Поканата за набиране на проекти приключи миналото лято, но броят на подадените проекти вече надхвърли общата стойност на схемата. Това проактивно участие на румънския електропреносен оператор в привличането на средства от Фонда за модернизация е пример за похвален подход.

Чехия

Признаци за ограниченията идват и от Прага. В някои случаи операторът на електропреносната мрежа е трябвало да изключи около 400 MW соларни мощности, което представлява една шеста от общия капацитет на страната, за да осигури правилното балансиране на електроенергийната система. Водещите участници осъзнават проблема и са много активни на нивото на цялата система.

Европейската инвестиционна банка отпуска 400 млн. евро на чешкия енергиен доставчик ČEZ за модернизиране и разширяване на електроразпределителната система в цялата страна. ČEZ планира да обнови електропреносните мрежи, да инсталира дистанционно управлявани системи за снабдяване с енергия и да изгради инфраструктура, която може да интегрира нови възобновяеми енергийни източници като слънчева и вятърна енергия. Ще бъде възможно да се модернизира електропреносната мрежа, която по този начин ще може да поеме до 5,5 гигавата допълнителни нови възобновяеми енергийни източници. Новото финансиране следва заем от ЕИБ в размер на 790 млн. евро за ČEZ, подписан през 2022 г.

Подготвя се нова програма, наречена „Елегрид“, на обща стойност около 8 млн. евро с участието на Фонда за модернизация. Тази програма ще подпомогне модернизацията на електрическата мрежа и е част от преработката на националната стратегия на Фонда за модернизация за Чехия, която все още предстои да бъде окончателно одобрена.

Кохезионният фонд на ЕС финансира внедряването на интелигентни измервателни уреди, което трябва да доведе до развитието на интелигентни мрежи и да увеличи гъвкавостта на търсенето, на обща стойност 121 млн. евро за периода 2021-2027 г.

България

В България 40 GW, т.е. около три пъти повече от сегашния инсталиран капацитет на всички технологии в страната, чакат за свързване към мрежата.

Реакцията дойде от страна на българския преносен системен оператор (ЕСО), който е подписал договор с Министерството на енергетиката за изпълнение на първия етап от инвестициите по проекта „Greenabler“. Проектът е с общ бюджет от 857 млн. евро и има за цел да модернизира електропреносната мрежа на страната, за да интегрира производството на енергия от възобновяеми източници. Първият пакет от дейности е с общ бюджет от 568 млн. евро и ще бъде финансиран поетапно през следващите седем години от Фонда за модернизация на Европейския съюз. Европейската комисия също участва с 65 млн. евро през 2024 г. за изпълнението на дейностите от първия етап. Очаква се инвестицията да даде възможност на ЕСО да свърже 4,5 GW допълнителна енергия от възобновяеми източници към мрежата до 2026 г. Освен това тя ще увеличи трансграничния капацитет с 1,2 GW чрез оптимизиране на използването на съществуващите активи.

Балтийски страни

Наскоро Естония, Латвия и Литва отбелязаха успешното синхронизиране на своите електроенергийни мрежи с европейската континентална мрежа. След това те планират да поемат отговорността за управлението на собствените си национални мрежи, които от години се модернизират непрекъснато. 1,6 млрд. евро европейско финансиране подкрепи развитието на тези мрежи досега и има нови стремежи за отчитане.

Латвийският оператор на електропреносна мрежа инвестира 162,24 млн. евро в развитието и сигурността на преноса на електроенергия през 2024 г. По-голямата част от тях бяха отпуснати за проекта за синхронизация с европейската мрежа, а с останалата част бяха подкрепени реконструкцията и обновяването на подстанции, преносни линии и друга инфраструктура.

Между 2025 г. и 2034 г. системният оператор на електроенергийната система на Латвия, AS „Sadales tīkls“, планира да инвестира средно 76 милиона евро годишно в реконструкция и обновяване на електрическата мрежа. Тези инвестиции постепенно правят електрическата мрежа все по-сигурна и по-малко засегната от климатичните условия. Програмата предвижда всяка година да се модернизират линии с дължина около 1400-1800 километра в различни територии на Латвия, както и да се извършват реконструктивни работи на 2-4 трансформаторни подстанции.

Литовският оператор на електропреносна система Litgrid’s планира разширяването на електропреносната мрежа в Северозападна Литва под статут на специален национален проект. Новата инфраструктура ще разпределя електроенергия от бъдещи офшорни вятърни паркове в цялата страна по преносните линии на Западна Литва. Новите северозападни преносни линии ще повишат надеждността на мрежата и ще улеснят интегрирането на нов латвийски междусистемен електропровод. Пълната им дължина се оценява на около 240 километра и се очаква да бъдат завършени до 2034 г.

Турция

Документ за електрическата мрежа на Турция признава подобни проблеми и модели, тъй като търсенето на енергия непрекъснато нараства. Старите компоненти на системата не могат да се справят с нарастващото търсене на електроенергия и могат да бъдат основна причина за горски пожари, например, когато климатиците работят на пълна мощност през горещите лета. Задачата на операторите на разпределителните системи е да модернизират и повишат ефективността на съществуващите мрежи. За щастие повечето от централите за производство на енергия от възобновяеми източници са в западните и централните части на страната, което значително намалява зависимостта от далекопроводи с високо напрежение.

Climate Investment Funds (CIF) обеща първоначална инвестиция от 65 милиона евро чрез платформа за интегриране на ВЕ като част от инициатива за 920 милиона евро, насочена към повишаване на капацитета на страната за интегриране на възобновяема енергия. По-широката финансова стратегия има за цел да привлече над 725 милиона евро допълнителни инвестиции за инфраструктура и 300 милиона евро за технологичен напредък. Основната цел е да се гарантира, че електрическата система на Турция може да се справи с допълнителни 60 GW вятърна и слънчева енергия до 2035 г., скок, който може да захранва приблизително 70 милиона домове годишно. Стабилната политическа подкрепа, прозрачната регулаторна рамка и доверието на инвеститорите в политическата и икономическата стабилност на Турция са от съществено значение за осигуряване на пълния размер на необходимото финансиране.